С партии "Заек" и "Морков" проиграват публично електронното гласуване

До 15 ноември предстои да се изясни моделът за електронното гласуване, като той ще бъде предложен от една от двете фирми, подали оферти по обявената обществена поръчка. Една от фирмите е свързана с Веселин Тодоров, брат на известния адвокат Иван Тодоров, а втората оферта е на компания с мажоритарен собственик Анна Иванова Тодорова.

Преди да се приложи в реални условия на местните избори през есента на 2019 г., моделът ще бъде тестван публично пред Централната избирателна комисия (ЦИК) и медии в началото на ноември 2017 г.

Такива намерения обяви държавната агенция "Електронно управление" при отварянето на офертите по първата фаза на реализацията на проекта "Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване" на стойност близо 1.5 млн. лв. Той се осъществява с финансиране от оперативна програма "Добро управление".

Основната цел е внедряването на електронно дистанционно гласуване при провеждането на всички видове избори у нас – президентски, парламентарни, за евродепутати и местни, пише в заданието. Крайният срок за изпълнението на проекта е 31 декември 2018 г.

Тестването на модела с партии "Заек" и "Морков"

Първата фаза предвижда проучване на добрите практики, които вече са въведени в други държави. За целта е обявена обществената поръчка, чийто бъдещ изпълнител трябва да даде конкретни препоръки към българската система за електронно гласуване, които ще послужат за основата за внедряването ѝ, е посочено в обявлението.

Избраният изпълнител има задължението да направи и три симуалиции за дистанционно електронно гласуване на предложения от него модел. Например в изборите участват измислени партии като "Заек" и "Морков" и ще се тества как ще проработи моделът, обясни образно Ива Неделчева, експерт "Информация и публичност" по проекта, пред Mediapool.

По думите ѝ това ще стане пред представители на ЦИК, които са партньор по проекта, като ще бъдат поканени и представители на медиите.

Ако издържи безпрепятствено теста, моделът ще послужи за основа за изработването на техническото задание за реализацията на втората фаза на проекта – внедряването на самата система, обясни Ива Неделчева.

Само две оферти – висока и ниска

Поръчката за проучването на добрите международни практики и предлагането на модела е с прогнозна стойност от 33 333, 33 лв. без ДДС.

Крайният срок за подаване на офертите изчете в 17:30 часа на 21 август. Постъпилите заявки са само две. Това е причината срокът за подаване на предложенията да бъде удължен с още седмица, но нови оферти така и не са постъпили. Затова на 28 август предложенията на двамата кандидати бяха отворени.

Първата оферта на "Билдинг Пропъртис Холд" ЕООД е с цена от 22 000 лв. без ДДС. Дружеството, чийто предмет на дейност основно е свързан с имоти, е собственост на Ангелина Тодорова, показва справка в Търговския регистър. Тодорова е съпруга на Веселин Тодоров, управител на "Сиела".

Втората оферта на "Ню Ай" АД и е с цена 8000 лв. Мажоритарен собственик на компанията е Анна Иванова Тодорова (78%). Останалите акционери са 79-годишният Джон Майкъл Еърст и 39-годишната Силвия Тошкова Тодорова, която е специалист по европроекти.

Критерият за възлагането на поръчката е най-ниската цена, а срокът ѝ за изпълнението до 30 ноември 2017 г.

С европари вече беше направена система за е-гласуване, която не заработи

През миналия програмен период 2007 – 2013 г., отново с европари, вече беше направен модел за електронно гласуване, който обаче трябваше да се изпробва за провеждането на референдум. Причината да се запише тестването на референдум в поръчката беше, че по това време – 2012 – 2013 г. беше актуална темата с искането на БСП за провеждане на допитване до народа дали да се строи АЕЦ "Белене".

Системата за е-референдум беше разработена от "Матерна България", но до реалното ѝ изпробване така и не се стигна, въпреки че бяха раздадени и над 5000 електронни карти, за да може да се гласува.

Основният проблем пред електронното гласуване си остава липсата на е-индентификация за българите, която я има само на хартия, но не и на реален документ. Първият кабинет на Бойко Борисов планираше поетапната подмяна на личните карти с електронни да започне през 2015 г., но това така и не се случи.

Преди да се внедрят електронните лични документи, е необходимо да бъде изградено единно звено за контакт, т.нар. система SPOC, което гарантира задължителния обмен на информация относно сигурността на документите. Срокът за изпълнение на това европейско изискване беше до края на май 2012 г., но и до момента остава неизпълнено, заради което Европейската комисия заведе дело срещу страната ни в Съда на ЕС.

България няма скоро да отговори на изискването, стана ясно от мотивите към законопроекта за МВР, внесен на 22 август в Народното събрание. "Към 1 януари 2018 г. няма да бъде обезпечено изграждането на техническата инфраструктура, която да направи възможно осъществяването на сигурна електронна идентификация и електронното удостоверяване на автентичност, които да се залагат в българските лични документи. Предвид това законово определеният срок се удължава с една година", посочва вносителят на проектозакона – Министерския съвет. Затова той предлага при желание,  гражданите да могат да си вадят електронна лична карта и е-паспорт от 1 януари 2019 г. Промяната в Закона за българските лични документи се прокарва чрез преходните и заключителни разпоредби на проект за поправки в Закона за МВР. Това е поредното n-то удължаване на срока за електронна лична карта.