С провала на Желева ЕНП се забърка в жалък фарс

Ако Карл Маркс, живял някога в Брюксел, все още бе сред нас, несъмнено би отбелязал, че в Европейския парламент фактите и персонажите се появяват, както се оказва, по два пъти: първият път във фарс, а втория - в още по-пошъл фарс.

През 2004 г. Европейският парламент се беше настроил да се заяде с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и демонстрира решителни намерения да приложи по някакъв начин своите прерогативи да приема или да отхвърля състава на комисията. Така ЕП свали Роко Бутильоне, един изтъкнат политик, както и несравнимо по-неопитната Ингрида Удре.

Но през 2010 г. ръководството на парламента отчаяно искаше да бъдат одобрени номинираните кандидати за еврокомисари, а се стигна до пускане на кръв, сякаш почти насила.

Подадената във вторник оставка на Румяна Желева, кандидат на България за еврокомисар, от пост, на който тя още не беше назначена, както и от поста ѝ като министър на външните работи, бе тъжен завършек на няколко неприятни седмици в светлините на прожекторите на европейската сцена. Тя прекара две сравнително безукорни години като депутат от ЕП и стана част от семейството на Европейската народна партия (ЕНП). Европейският парламент ѝ се отплати с изслушване като кандидат-комисар, от което тя така и не можа да се възстанови.

Макар членове на Европейския парламент сега може и да се гордеят, че са провалили поне един от кандидатите, те нямат особени основания да се поздравяват. Начинът, по който бяха структурирани изслушванията, и начинът, по който се държаха повечето от депутатите в ЕП - представяйки се като патологично неспособни да задават прости въпроси и да искат ясно допълнителни обяснения - гарантираше, че повечето от номинираните за еврокомисари успяха да се класират, без да им се налага да ръсят "бисери" и да обвързват комисията "Барозу 2" с неудобни обещания.

Всеки що годе свестен политик би трябвало да може да изкара теста на парламентарните прослушвания. Обвиненията на ЕНП, че Желева е жертва на лов на вещици, са пресилени: Желева се провали, защото не беше дори това. Марош Шефчович, от друга страна, който стана мишена на нещо, което подозрително много приличаше на лов на вещици, триумфално издържа теста.

Но Желева не е единствената, която сгреши. Българският премиер Бойко Борисов по принцип не биваше да издига нейната кандидатура - извод, който той ясно потвърди, като номинира един много по-силен заместник в лицето на Кристалина Георгиева.

Барозу, който през 2004 г. бе предаден от приятелите си в ЕНП, сигурно е изпаднал в състояние на "дежа вю". През ноември той не трябваше да приема от Борисов номинацията на Желева, но ЕНП отчаяно се стремеше да окуражи българския премиер и не желаеше да се държи строго с него. Приемайки Желева, Барозу ѝ даде портфейл, който той вероятно е смятал за по-маловажен - но земетресението в Хаити открои извода, че въпросите, свързани с хуманитарната помощ, са от голямо значение за международната репутация на Европейския съюз. Когато започнаха да се появяват обвиненията срещу Желева, Барозу вероятно се е предоверил на съюзниците си от ЕНП. Опитът му да излезе с неутрално становище - че декларацията на Желева за финансови интереси като номинирана за еврокомисар е в ред - опасно се доближи до внушението, че той няма нищо против, ако нейната декларация като член на Европейския парламент не е наред.

Барозу може поне да се утешава, че макар да е понесъл временни щети, неговият екип бе подсилен от оставката и новата номинация.

За Жозеф Дол, лидера на групата на ЕНП в ЕП и приятел на Желева, няма такава утеха. Той я защищаваше прекалено дълго време, като изразходва политически капитал заради съмнителни активи. До неотдавна ЕНП като че ли доминираше в европейската политика. Епизодът с Желева ще посмачка лустрото на непобедимост на ЕНП, а политическите ѝ опоненти ще станат по-смели.

Дол, заедно с други членове на групата на ЕНП, ще трябва да си спомнят, че отмъщението е блюдо, което е най-добре да се сервира студено. Те не успяха да провалят нито един от кандидатите на либералите и социалистите, затова сега ще им се наложи да си ближат раните и да чакат. Една от възможните мишени е Мартин Шулц, лидер на групата на социалистите и демократите, който е на ред на смени Йежи Бузек като председател на ЕП. Дол отрича да има опасност за председателстването на Шулц. И ако уютното разбирателство между двете най-големи групи за председателството на ЕП не бъде нарушено, това наистина ще е щастлив завършек на един жалък фарс.

По БТА