С пушка, но без компас - равносметка на външната политика на Берлин

Чак такова самочувствие никой не е демонстрирал досега. Заради Ирак Герхард Шрьодер се скара с единствената свръхсила в света, направи го публично и на висок глас като никой друг канцлер преди него. Какво всъщност му дава кураж?

Може би черпи смелост от външната политика през последните четири години. Канцлерът на първата червено-зелена коалиция трябваше да се справи с поредица от исторически предизвикателства: Балканите, Афганистан, антитерористичната война. Начело на обединена и суверенна във външната си политика Германия, той и екипът му разполагаха с възможности за действие като никое друго предишно правителство.

Още при Ханс-Дитрих Геншер чековата книжка бе предпочитан инструмент на германската дипломация. Коалицията Шрьодер-Фишер може да смята за свой актив факта, че определи прилагането на военна сила като последно средство на външната политика на Берлин и прокара този принцип, без да се отказва от добродетелите на Бон като посредничество, превенция и помощ за развитие. При бомбардировките над Белград през 1999 г. самолетите на Луфтвафе летяха най-отпред, те участваха в първата бойна мисия в следвоенната история, впрочем без мандат на ООН.

Същевременно федералното правителство подаде ръка на обидените руснаци, така сърбинът Милошевич загуби последния си съюзник и се предаде. Берлин даде тласък на Пакта за стабилност на Балканите и помогна да се предотврати гражданска война в Македония. След 11 септември Шрьодер изпрати войници във войната срещу тероризма. После покани афганистанските племенни вождове на преговори край Рейн. Шрьодер държи на правото на Германия, "порасналата нация", да говори "очи в очи" с британци и французи на световната арена.

Става ли обаче дума за "десни теми" като например предотвратяване на неконтролируеми рискове или противници, при които няма място нито за аргументи или "партньорство за сигурност" нито за милиардни кредити, екипът като че ли е лишен от всякакви ориентири.

Такъв е примерът с Ирак.

Още преди предизборната кампания имаше шансове да се даде решителен отпор на военните планове на Вашингтон и да се назоват убедителни аргументи, дори да се изкове европейска позиция. С категоричното "не" сега Шрьодер сам прекрачва очертанията на "игрището". "Германският път" стеснява свободата на действие и води до изолация на страната.

Червено-зеленото правителство иска да води "по-морална" външна политика. Когато пламнаха албански села в Косово, Берлин потегли на бой с призива "Никога повече Освиенцим!". Така правителството изпълни един морален дълг и премълча аргументите на реалистичната политика, а именно опасността от дестабилизация на Балканите и още по-голяма бежанска вълна по посока към Германия.

В Москва Шрьодер също трябваше да се справи с морално предизвикателство. След сърдечните и опияняващи разговори с Владимир Путин, канцлерът бе неизменно пестелив на думи по чеченския въпрос. След 11 септември си отдъхна и каза, че е време да се гледа "по-диференцирано" на руските действия в Чечения.

Реалистична политика, морал - стрелката на компаса се отклонява ту в едната, ту в другата посока. Има ли Шрьодер изобщо координатна система от ценности и интереси отвъд злободневната политика?

От самото начало Шрьодер имаше раздвоено отношение към Европа. По принцип се чувстваше уютно на континента, който тогава все още бе доминиран от социалдемократи. Смяташе, че ще съумее да прави отлична политика съвместно с лявоцентристките правителства. Опита го през 1999 г. в тандем с Франция при германското председателство на ЕС. Нужно бе да се промени из основи свръхсубсидираният аграрен пазар. Французите обаче непрекъснато създаваха пречки. И при решаването на други централни теми като например бъдещата конструкция на ЕС, оста Берлин-Париж криволичеше както никога досега.

Идеята за европейска федерация открай време е чужда на канцлера. Още при встъпването си в длъжност той упрекна Европейската комисия, че "пръска" германските пари, непрекъснато се водеха нови и нови дребни войни, било заради регламента за употребяваните коли или германските субсидии за Източна Германия. Никой досегашен германски премиер не се е опитвал така безкомпромисно да отстоява националните интереси в ЕС. С емоции и визии Герхард Шрьодер оставаше да се занимава външният му министър. Но го държеше изкъсо, така че речта пред Хумболдтовия университет, в която изложи големия си проект за европейска федерация, Фишер трябваше да държи като "частно лице".

В рамките на Европа Шрьодер поддържа най-добри отношения с Путин, президента на страна, която не членува нито в ЕС, нито в НАТО.

Пред свръхсилата, която демонстрира имперски амбиции и сваля оковите на международните договори, а и пред лицето на слабите резултати от социологическите проучвания, Шрьодер обърна гръб на присъщата на един държавник сдържаност. По иракския въпрос нямаше заседание на кабинета, нито съгласуване на интересите с външното министерство, министерството на отбраната или близкоизточните специалисти. Вместо това Шрьодер даде интервю за Ню Йорк Таймс и каза пред цял свят, че ръководните политици на САЩ допускат сериозни грешки.

Така Шрьодер се показа в истинската си светлина, като човек на бързо хвърлената дума. През последните четири години често пъти му се налагаше да се привежда ниско, за да събира отломките от натрошеното. Защо при евентуална война срещу Ирак да не стори същото?

По БТА