С шегите дотук

Встъпление

С шегите беше дотук. А сега ще работим, както казах вчера. И се надявам, че вие също ще работите, а няма да се шегувате. Надявам се във вашите кореспонденции да откривам моите думи, не извадени от контекст, а точно казани.

За това къде са се намерили с Бойко Борисов

Аз съм била препоръчана на Бойко Борисов и единственото изискване към бъдещия кандидат от страна на г-н Борисов е било: Искам честен човек. Посочете ми един честен човек – това е било изискването, това е била офертата. И един ден г-н Борисов ми се обажда по телефона. Аз даже отначало не можах да схвана, защото вие нали също ще се учудите, ако министър-председател ви звъни по телефона. И казва: Къде сте? Отговарям: Ми ние сме на вилата. И така... Близо до вилата се видяхме. Нещо лошо да се е случило? Аз си почивах на вилата, а г-н Борисов нямаше търпение да види един честен човек.

Няма кой да постави диагноза

Напишете изречението: Всеки ден един лекар напуска България. Докога? Кой ще остане тук? Кой ще ни лекува? Аз съм също жена на възраст и след години и аз ще имам нужда някой да ми сложи моята диагноза и да ме лекува правилно. Кой ще ме лекува? Кой вас ще ви лекува? Всеки ден един лекар напуска България. Сестрите. Наричаме ги медицински специалисти. Те са половината от това, което ни трябва. Половината. Това е катастрофа! Значи, ако трябва да се прилага стандарта, ние трябва да затворим болниците. Ние нямаме сестри. Всички сестри и всички лекари покриват провинциите на Англия, Франция, Холандия, Норвегия, Германия. В дълбоката провинция отиват там, не в елитните болници. Но напускат България.

За екипа, реформата, конгреса и журналистите

Първо трябва да си сформирам екипа. Усилено работя върху това и трябва да ви кажа, че съм почти пред финал. Оказа се, че това е много труден въпрос – да намериш наистина съмишленици, компетенция, лоялност... Много е трудно, но ще успея.

Второ, вече по самата реформа, ние работим откакто съм номинирана, въпреки вашите усилия да ме извадите от психическо равновесие. Не го постигнахте. Просто аз съм, както каза премира, твърда. Просто ви се усмихвах. Ама защо не пуснахте контекста? Просто ме ядосахте тогава. Идват, ще откривам конгреса си, аз съм отговорен човек. Не мога да напусна в момент, когато това за мен е най-високо отговорното събитие. Но съвпадна, какво нещо...просто съвпадна. И аз трябваше да отида там и съм излязла на трибуната, за да откривам конгреса си и те идват срещу мен всички. Някои от вас сигурно също са били. Окупираха трибуната, аз не мога да открия конгреса си. И казват: Вярно ли е, че вие сте написала писмо, че ще се отказвате. И аз какво да отговоря? Аз се усмихвам. Усмихвам се на въпроса. И те казват: Аха, значи вие се пазите, значи ще станете. И аз пак отговарям: Аз се усмихвам. Но къде бяха въпросите, които всъщност провокираха този отговор. Нямаше ги. Това не е коректно, това не е добра журналистика, бъдете точни. Дайте въпроса и нека да дойде отговорът. Той вече звучи по друг начин. Или пък другата сцена пред Министерския съвет. Беше доста непрофесионално. За мен беше непрофесионално. Ако вие държите на себе си като професионалисти, дръжте се професионално.

Репортер: Проф. Борисова...

Пресцентър: Колеги, нека да...

Анна-Мария Борисова: Момент. Аз имам експозе. И след това съм си приготвила едно тесте листи за въпроси. Значи излизам от Министерския съвет, виждам едни журналисти и тръгвам в друга посока, за да избягам. Настигнаха ме и аз любезно се спрях и казах: Извинете, аз не съм легитимен министър и не е редно да давам отговори на каквито и да било въпроси. Те биха били лично мнение, но не мнение на институцията. Благодаря. Обърнах се и продължих. Те бяха настойчиви. Препъваха се в мен, аз ги настъпвах и беше доста агресивно. Аз се извинявах и продължавах и те вече започнаха да ме дразнят. То това е принципа. Аз го схванах – да дразниш този, от който искаш да изтръгнеш нещо. “А! Какъв лекар сте вие? Вие не сте никакъв лекар! Вас не ви интересуват болните“ - по този начин се говореше с мен. И аз мълча. Продължават. И аз мълча. И какво видях вечерта на телевизията? Аз мълча. А къде е изречението, в което любезно се спирам и казвам: Извинете, аз не съм легитимен министър. И аз не считам, че имам право да отговоря. Къде беше това изречение? Бъдете коректни! Пазете си имената! Името за един човек е най-важното.

На гол корем чифте пищови...

Аз не съм политик и никога няма да бъда. В здравеопазването не е хубаво да се политиканства. Мисля, че и вчера го казах, ако някой разбра подтекста. Няма нужда от бърборене, има нужда от работа. Аз съм професионалист и ще направя така, че професионалистите да се чувстват комфортно, удовлетворени от работата си и реформата да бъде така направена, че да си мислят, че се намират примерно във Франция, Германия или Австрия.

Ние трябва добре да си правим сметката. Колко пари имаш, колко ти трябват и колко да ти останат. Нали вие всички вкъщи си правите тази сметка. Не навсякъде си я правят. А трябва да си я правят. Защо съм спряла апаратурата? На гол корем чифте пищови...Е това, може и да не го сложите...А пък те ми казаха, че ще го сложат. Ей, какви приятели сте? Нали уж ще ставаме приятели...

Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?