С шокова реформа Египет отхвърля досегашния начин на живот

Още от 50-те години египетските управляващи са имали негласно социално споразумение с египтяните: липса на истинска демокрация и свободи, а в замяна - възможност за евтин живот с големи държавни субсидии, които поддържат ниски цените на основните стоки и услуги - хляб, захар, ориз, вода и електричество.

Сега Абдел Фатах ас Сиси, последният от поредицата военни, станали президенти, трябва да направи немислимото, за да спаси потъващата икономика на най-населената арабска страна.
За първи път е въведен плаващ курс на египетската лира, а субсидиите са значително намалени. Цените скочиха нагоре, тъй като египетската лира рязко поевтиня и светкавично горивата и бензинът станаха изключително скъпи. Мерките, взети миналата седмица, предизвикаха паника сред население, сред което бедността, безработицата и инфлацията и без това са високи.

Същевременно неговото правителство продължава да не отпуска желязната си хватка, ограничавайки свободите, давайки неограничени права на силите за сигурност, хвърляйки в затвора хиляди и управлявайки медийна машина, която демонизира дисидентите.

Въпросът е колко дълго Сиси може да удържи недоволството, докато в същото време, да се надяваме, реформите донесат икономически растеж, който ще облекчи трудностите. Надигат се вече и гласове, призоваващи за политически реформи.

В петък Египет бе възнаграден за болезнената шокова терапия, защото Международният валутен фонд (МВФ) одобри 12 милиарда долара спасителна помощ за страната, включително незабавен първи транш на стойност 2,75 милиарда долара. Надеждите са, че тази помощ плюс реформите ще спасят държавните финанси и ще дадат сигнал на международните инвеститори отново да започнат да влагат средства в страната.

В същия ден се прояви твърдата ръка на силите за сигурност. Призивите за протести срещу икономическите мерки, утихнаха като никой не излезе по улиците. Дни наред по-рано полицията предупреждаваше, че ще бъдат взети строги мерки срещу всеки, който последва призивите, които властите приписват на забраненото движение "Мюсюлмански братя".

Анализаторите обаче предупреждават, че все пак може да има народни вълнения.
Хората са ядосани и притеснени заради повишаването на цените, но няма лидери, които да организират протестите. Хората не могат просто да излязат на улицата, посочи Халед Дауоуд, говорител на Демократичния алианс, група от шест малки лявоцентристки партии. Не може обаче да се изключи възможността нещо да се случи най-неочаквано, като се има предвид ширещият се гняв, допълва той.

От общо население 92 милиона души около 40 % от египтяните живеят под или около прага на бедността, което ги прави уязвими дори към най-малкото повишение на цените. Още преди въвеждането на мерките цените на основните продукти, електроенергията и водата започнаха да се повишават. Сега един долар е 17 египетски лири, а преди освобождаването на курса един долар се търгуваше за 8,8 египетски лири.

Всички си спомнят хлебните бунтове от 1977 година, които принудиха тогавашният президент Ануар Садат да се откаже от опитите за орязване на субсидиите.

Сиси и неговото правителство обещаха програми за смекчаване на последиците, включително преминаване от общи субсидии към помощи в пари, пряко насочени към бедните, и по-сериозни мерки, гарантиращи, че само най-нуждаещите се получават субсидирани стоки.

"Сега е нужно да се либерализира политическата среда успоредно с освобождаването на икономиката от оковите ѝ," посочва в материал за вестник "Ал Шорук" специалистът по политически науки Ахмед Абд Рабоу.

Няма много признаци, че това се случва.

При революцията през 2011 година, която свали от власт диктатора Хосни Мубарак, милионите хора по улиците скандираха за нов социален договор: Хляб, човешко достойнство и социална справедливост. Вместо това страната затъна в криза, първо при близо 17-месечното военно управление, а по-късно и при избрания президент ислямист Мохамед Морси от "Мюсюлмански братя", който управлява една година.

Сиси бе начело на военните, отстранили Морси през 2013 година, и бе избран за президент година по-късно, обещавайки стабилност и по-добра икономика. Той даде начало на поредица от мегапроекти, които ангажираха държавата и армията повече с икономиката, но ползите от тях остават съмнителни за икономистите, включително разширяване на Суецкия канал на стойност 8,5 милиарда долара и плановете да превърне 1,5 милиона акра пустиня в обработваема земя.

Същевременно службите му за сигурност хвърлиха в затвора хиляди, предимно ислямисти, но също така светски активисти и хора с леви убеждения, които разпалиха бунтовете от 2011 година. Голяма част от обществото подкрепи стъпките, убедена, че стабилността е приоритет.

При Сиси Египет сключи нов договор. Договор на подчинението, посочи Негад Борай, адвокат, който защитава човешките права и срещу когото се води разследване, след като предложи закон срещу мъченията.

"Валидността на този договор и неговата продължителност ще зависят от степента, до която държавата желае да смаже инакомислещите," допълни той.

През седмиците преди освобождаването на валутния курс и повишението на цените на горивата водещи на проправителствени телевизионни програми непрекъснато критикуваха египтяните, посочвайки, че те не работят достатъчно, прекалено зависими са от помощи или консумират прекалено много храна и горива. Раздухваха и страховете от безредици, организирани от Братството, предупреждавайки, че Египет може да бъде въвлечен в хаос като Сирия или Ирак, ако не се подхожда с твърда ръка.

В речите си Сиси отрази всичко това, отправяйки нови призиви, използвайки националистически изрази, египтяните да работят по-усърдно и да потребяват по-малко.
Известният анализатор Абдулах ас Сенауи предупреди, че от египтяните се иска да правят жертви, а от държавата – не.

"Има условия за всичко. В този момент, те включват слагане на край на политическото потисничество, освобождаване на задържаните млади хора, по-справедливо разпределение на тежестта, въвеждане на строги и осезаеми мерки за икономии в държавните институции и борба с корупцията чрез действия, а не с думи, пише той в материала си от сряда.

Майкъл Хана, египетски експерт от нюйоркската фондация Century казва, че мерките са належащи, но е можело да бъдат взети по-рано при по-добри условия и в по-сигурна среда. Сега правителството трябва да покаже, че може да постигне промените.

"Въпрос с много отговори е дали това ще донесе нещо по-устойчиво и дали правителството е достатъчно дисциплинирано да доведе до край един процес на реформи," посочва той.

Някои икономисти заявяват, че правителството не само трябва да даде тласък на реформите, но и да премахне правителствения и военния контрол върху икономиката, за да могат да се правят инвестиции в нея.

В статия от миналата седмица Зияд Баха aд Дин, бивш вицепремиер, предписва лечение, което включва преразглеждане на мегапроектите на Сиси, регулиране на държавната намеса в икономиката и подобряване на бизнес климата. Той призова и за политическа реформа, без която икономическото представяне няма да се подобри."

Държавата обаче е изключително предпазлива към разхлабването на хватката си, що се отнася до сигурността.

Ибрахим Еиса, критик на Сиси, писа миналата седмица във вестник "Ал Макал", че народният гняв е нараснал, а властите знаят, че отсъствието на ответна реакция досега е само "привидно спокойствие".

"Това е като ледения тънък слой, който покрива езерото на гнева, притесненията, тревогата и отхвърлянето на политиката на сегашния режим", отбелязва той.

По БТА