С темп на костенурка: Българо-македонската комисия записа нова нула

Паметник на цар Самуил в Скопие, сн. БГНЕС, архив

Нула. Това е резултатът от поредната среща на съвместната българо-македонска историческа комисия, която трябва да изчисти спорните въпроси между двете страни.

Съпредседателят ѝ от българска страна проф. Ангел Димитров каза, че комисията се движи с темпото на костенурка и е постигнала нулеви резултати. 

Колегата му проф. Драги Георгиев също призна, че не е постигнат напредък. 

"Днешната среща премина в една академична атмосфера, с многопластова дискусия, която не донесе никакви резултати", каза Георгиев, цитиран от БГНЕС.

"С блокирането на подписването на протоколите от заседанията от последните две срещи, се поставя под съмнение работата на комисията. Без документ, който ясно да изразява какви дискусии са водени и какви решения са взети, нещата са несигурни. Това показва нежелание да се работи по-интензивно и резултатно", каза от своя страна проф. Димитров.

Драги Георгиев обаче обясни, че причината да не се подпишат протоколите от 9 и 10 среща е отношението на българската страна към "прилагателното" македонски.

"Отношенията между България и Македония не трябва да бъдат заложник на историческите въпроси. Ще продължим да разговаряме и няма да прекъснем диалога, защото това е единственият начин да се преодолеят проблемите. Политизирането на историята няма да донесе никакъв резултат", каза проф. Георгиев.

През последните седмици македонските управляващи обявиха, че са готови да активизират разрешаването на споровете, за да вдигнат българската блокада по пътя на Скопие към Европейския съюз (ЕС), но проблемите с общата история остават. 

"Много ми се иска в следващата година, ако работим пълноценно, наистина да направим това, което се очаква от нас заради подписания Договор за приятелство и добросъседство", каза Димитров. 

По думите му комисията е много далече от завършване на работата по учебниците за 7 клас в РС Македония, които разглеждат темата за Средновековието. Дискусиите по точката за цар Самуил са абсолютно безрезултатни, смята Димитров.

"Движим се с костенурско темпо", заключи Ангел Димитров. 

Комисията не успя да стигне до съгласие за Средновековието и за историческата личност на Гоце Делчев. Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел. Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен.

България от своя страна настоява дори малкото постигнати резултати от работата ѝ да бъдат отразени в  учебниците, но засега това не се случва. 

Димитров каза, че комисията все още обсъжда въпроса за цар Самуил и края на Първата българска държава, което е четвърта точка от общо 14, които е трябвало да се обсъдят. Разговорите за характера на държавата на цар Самуил са се оказали безрезултатни. 

От македонска страна се настоява за една мултиперспективност, докато от българска – да се опира на историческите извори.

"Имаме качествено различен подход към интерпретацията на миналото и по-точно за края на Първото българско царство. Има един общ език – уважение към историческите източници. Всички източници говорят за българска държава, български цар, какъвто е Самуил. Има писмени и епиграфски паметници", посочи проф. Димитров.

"Въобще не сме водили никаква дискусии за Гоце Делчев. РС Македония като общество и наука все още не е направила своя критичен анализ на своето минало. Това е необходима стъпка за влизането в една нова организация като Европейския съюз", добави той.

Комисията бе формирана в изпълнение на Договора за добросъседство между двете страни от 2017 година, но не може да постигне очакваните от София резултати. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?