С "тиха кампания" Кунева дръпнала до трето място след Плевнелиев и Калфин

Ако президентските избори са днес, 25.1 на сто от запитаните биха подкрепили кандидат-президентската двойка на ГЕРБ, а 14.1 на сто - на БСП. В съзнанието на хората икономическата криза не само не е свършила, но и се задълбочава, а половината от запитаните нямат доверие в ГЕРБ. Това сочат данни от изследване на Центъра за анализи и маркетинг, представено в неделя.

"Продължавам да съм сигурен, че бъдещият президент ще е от ГЕРБ", каза в отговор на въпрос директорът на центъра Юлий Павлов и препоръча бързо да бъде обявена кандидатурата на партията, защото може да има изненади като балотаж с Меглена Кунева, която според него не може да спечели.

"ГЕРБ със сигурност ще води на първия тур. Вторият тур вероятно ще е с участието на кандидата на БСП. Балансът е сложен. Ако БСП подкрепи Кунева, ще отблъсне нейните десни и центристки поддръжници, а ѝ отиването ѝ на балотаж е проблем", коментира Юлий Павлов.

През януари, в разгара на скандалите с изтичането на СРС-та и неяснотата около имотите на вътрешния министър, Павлов прогнозира, че Цветан Цветанов има шанс да бъде избран за президент.

В настоящото проучване обаче ръководеният от него център е тествал като кандидат-президент на ГЕРБ строителния министър Росен Плевнелиев, макар че управляващата партия още не е издигнала кандидатура. По този повод Юлий Павлов коментира: "Всички политически сили са в дълг към избирателите - не е нормално половин година преди официалното начало на предизборната кампания да няма кандидатури за президент. Хората не могат да се ориентират, а и не е разумно".

По думите му единственият заявил участието си в президентските избори - Волен Сидеров, не прави нищо. Докато друг, без официално да е обявил кандидатурата си - Меглена Кунева, пътува из страната, среща се с хората и с "тихата си кампания" "дърпа" напред - излиза на трето място след предполагаемите кандидати на ГЕРБ - Росен Плевнелиев, и на БСП - Ивайло Калфин, посочени от социолозите като евентуални кандидати за целите на изследването. Плевнелиев получава 20.4 на сто от гласовете на анкетираните, Калфин – 13.2 на сто, Кунева – 12.7 на сто.

В същото време зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов заяви пред БНР, че "най-подходящ за президент е Бойко Борисов”. Николов уточни, че това е негово лично мнение и добави: "За кандидат за президент бих избрал премиера, но няма как да клонираме Бойко Борисов”.

Водеща политическа сила е ГЕРБ – 27.7 на сто от анкетираните биха гласували за партията, ако днес са местните избори, а 29.3 процента - ако днес има парламентарни избори. Резултатите за БСП/Коалиция за България са съответно 15.2% и 16.3%; за ДПС – 5.5 % и 6.4%; "Атака" - 3% и 3.8%; СДС – 2.7% и ДСБ – 1.4% на местни избори и 3.7 процента за Синята коалиция - на парламентарни избори.

Според данните от изследването броят на хората, които очакват икономическото положение да се подобри, достига 12 процента, а през януари хората с позитивни нагласи са били 17 на сто.

На фона на протестите срещу галопиращите цени на горивата през последните седмици, социолозите са поставили и въпроса каква е причината за високите цени. Преобладават отговорите за картел и съмнение, че монополът влияе най-много на това. Една четвърт от българите обаче смятат, че проблемът се корени в неправилната политика на управляващите.

Доверието в управлението на ГЕРБ пада, но партията остава с най-висок рейтинг. Сред политиците трима души са с положителен рейтинг - еврокомисарят Кристалина Георгиева, премиерът Бойко Борисов и бившият еврокомисар Меглена Кунева.

42% от българите смятат, че икономическата ситуация ще остане такава, каквато е и в момента. Почти толкова очакват влошаване. Над 50% са онези, които отговарят, че по-скоро нямат доверие в ГЕРБ. Около 38 на сто подкрепят управляващата партия. Сред министрите най-добре се справя регионалният Росен Плевнелиев, както и външният министър Николай Младенов. В дъното на класацията са социалният министър Тотю Младенов и здравният Стефан Константинов.

На предстоящите през есента президентски избори ще гласуват 54.4 на сто от избирателите, а на местните – 61.1 на сто. Според директора на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов резултатите са реалистични, тъй като едновременното организиране на двата вида избори влияе положително на активността на избирателите.