С удоволствие бих се запознал и със Саддам Хюсеин

Г-н Тошев, колко истина има в публикацията на в."Монитор", че в сряда Константин Димитров - Самоковеца се е срещнал с вас, за да си купува медиен комфорт, като става спонсор на едно от изданията на ВАЦ?

От симпатия към нашата обща професия ви отговарям, уважаема колега. Защото аз този вестник, който споменахте - "Монитор" ли беше, не го познавам, не го чета и нямам желание да го чета. Даже съм забранил на секретарката да го внася в кабинета ми по хигиенни причини.

Вие познавате ли се с Константин Димитров - Самоковеца?

Запознах се с него преди два дни - да. Иначе преди това, за жалост, не се бях виждал с този човек, независимо че като редактор съм подписвал няколко пъти публикации, свързани с него. Стана добре, че се запознах, имам вече лични впечатления от него.

Но аз с удоволствие бих се запознал и със Саддам Хюсеин - за жалост няма как да се свържа с него - иначе бих го поканил на кафе в редакцията, за да разговаряме за проблемите на Ирак, примерно.

Вие какво точно ще пишете за Самоковеца?

Не съм писал досега за него. Лично като автор, за мен не представлява интерес тема, свързана с него. Вестникът обаче ще продължи да пише и за Димитров, и за всички други, които предизвикват някакъв обществен интерес или произвеждат информация, образно казано.

Самоковеца проявява ли е интерес да става спонсор на изданието на ВАЦ?

Моля? Абсурдно е ВАЦ да се нуждае от спонсори. ВАЦ е един от най-мощните европейски концерни, издаващи вестници. А вестник "Труд" също, не защото е част от семейството на ВАЦ, е достатъчно богат, за да се нуждае от спонсори. Ние не се нуждаем от спонсорство.

Имам предвид, дали той търси медиен комфорт и дали не си купува контакт чрез вас с МВР, както пише в "Монитор"?

Казах ви и това е сериозно - не чета този вестник. Никой никога не ми е предлагал каквато и да било тема за обсъждане, свързана с пари и в. "Труд". За последен път такъв разговор съм водил през 1997 година, когато подписахме сделката с ВАЦ и продадохме част от акциите на "Медиа холдинг" на този вестникарски концерн.

Освен това вестникът е печеливш и не се нуждае от такова нещо.

Никой не би могъл да си позволи - не само който и да е бизнес, дори и управляващите в България, когато са били силно притеснявани от публикации в "Труд", не са си позволявали от искат от мен медиен чадър, това е абсурдно.

Какво точно си говорихте на срещата с Константин Димитров Самоковеца?

Нищо особено. Запознахме се. Аз му предложих да изпратя наша репортерка у тях.

Вероятно поводът за неговото желание да се види с мен беше по-скоро да се извини на редакцията. Преди месец имаше един инцидент, опит за атентат срещу него. Тогава от неговата охрана беше малтретиран един от моите фоторепортери - счупи апарата му. Ние се оплакахме чрез вестника на МВР, извършителят на това деяние беше задържан и разпитван, не съм в течение на следствието докъде е стигнало. Ние писахме много остро както срещу охранителите на така наречения Самоковец, г-н Димитров, и срещу бездействието на полицаите, които по това време са били на мястото на събитието. Тогава ми се обади Бойко Борисов (бел.ред. - главният секретар на МВР) да ми се извини и каза, че приема нашата публикация за много сериозна, като сигнал, че полицията не бива да бъде пасивна, когато репортери са малтретирани от който и да били охранител.

Косьо Димитров, с известно закъснение, дойде да направи същото в редакцията. Уговорихме се да се направи някакво интервю или разказ за неговата работа, когато има повод.

Ако искате още подробности, говорих си с неговата спътница, една известна манекенка Цеци Красимирова. И общо взето двамата ѝ се радвахме, защото е хубава жена. Имаше и други мои колеги на разговора, разбира се.