С взетото от престъпниците Кушлев не заработи дори заплатата си

Едва 230 000 лева са постъпили директно в държавния бюджет след спечелени дела от Комисията за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност. Това показа проучване на Mediapool за цялостната дейност на институцията.

За близо 6 години структурата под ръководството на Стоян Кушлев е спечелила с влязла сила присъда едва 16 дела. Това сочи справка, която бе предоставена от комисията в отговор на запитване на Mediapool.

Съдът е признал правото на държавата да вземе други 430 000 лева от лицата, осъдени по закона за конфискацията, но те няма как да постъпят веднага в държавния бюджет. Парите са от продажби на незапорирана недвижима собственост и автомобили на подсъдимите. Фискът може да си ги търси чрез държавното съдебно изпълнение.

Сумата от общо 660 000 лева е почти равна на заплата на Стоян Кушлев като шеф на комисията. Преди месец стана ясно, че за шестте години той е получил общо около 500 000 лв. заплати и хонорари от държавата. Значителна част от тези възнаграждения той си е разписал сам в качеството на управляващ бюджета на комисията.

Извън този чисто фискален "успех" на комисията, в полза на държавата са присъдени още 9 апартамента и половина, 9 дворни места и ниви, 5 цели къщи, на 3 пъти идеални части от къщи, 6 постройки с търговска цел и стопански дворове, 17 автомобила, 5 камиона, 4 нерализирани права на строеж, 4 изпразнени от съдържание фирми, дружествени дялове и незначителен брой ценни книжа.

Комисията "Кушлев" се е преборила в полза на държавата за собствеността върху краварник, метален цех, тракторна база, бунгала, 2 оранжерии, автоханче, ресторант, няколко кафенета, мотор и ремарке.

По неясните оценки на експертите на комисията "Кушлев" цялата тази собственост е на стойност 7.88 млн. лева.

Повечето от имотите са смятани при цени от 2007 и 2008 г., когато недвижимите имоти струваха значително повече, а непродадените автомобили с всяка следващата година губят от своята цена.Държавата плаща за издръжката на собствеността. Няма регистър на конфискуваните имоти и изобщо не ясно дали нещо от тях е продадено. Изследване на неправителствени организации неотдавна показа, че в други държави, където действат подобни системи, имуществото стои непродадено. 

"В Италия има огромни вили на мафиоти, които са конфискувани и по обективни причини никой не иска да ги купи, защото бившите им собственици са на свобода", обясни по време на дискусия Иванка Иванова от "Отворено общество".

На този фон за 6 години данъкоплатците са осигурили 31.631 млн. лева за издръжката на комисията с несменяем ръководител Стоян Кушлев. Повече от половината пари (16.786 млн. лева) са дадени за заплати и хонорари на около 200 души персонал.

През годините председателят на структурата се наложи в публичното пространство с желанието си да съобщава постоянно нарастващите суми на запорираните средства на престъпниците.

Последният доклад на комисията е от 2009 година и той сочи, че е запорирана собственост за 410 млн, в периода 2005 до края на 2009 година. Той обаче не дава информация за свалените запори.

В края на 2010 година, точно преди парламентарната комисия да го обвини в конфликт на интереси, Кушлев заговори за запори за 600 млн. лева. До края на 2009 година комисията бе завела 181 дела за отнемане на имущество за 132.5 млн. лева.

Като основни обективни пречки пред работата на подопечните си Стоян Кушлев сочи бавната работа на съдебната система, лошата организация на информационните системи в страната. В същото време бившият шеф на ловно-рибарския съюз е обвиняван в постоянен конфликт на интереси при назначаването на служители в комисията, значителна част от които са свързани със селото му Мърчаево.

Детайлното търсене на спечеленото от комисията "Кушлев" в съдебната зала бе изключително трудно заради зле развитите и хаотични информационни системи на българските съдилища, които още в началото на 2010 г. бяха задължени от Висшия съдебен съвет да публикуват актовете си.

В по-голямата си част информацията е събрана от съдебните решения, но са ползвани и прессъобщения на комисията "Кушлев", а в някои случаи тя е сверявана и от публикуваното в Държавен вестник. По неясни причини Окръжен съд – Враца и Апелативен съд – Велико Търново дори са засекретили решенията по дела на "Кушлев" и не са ги качили на сайтовете си.