Съборът за единение на българите предлага да се инкриминира насаждането на разединение

Съвет на старейшините да е коректив на всяка власт и да има обществена нетърпимост към крадците на народно богатство

Участниците в Националния сбор за единение на българите предлагат да се организира всенародно допитване за приемане на национална стратегия за единение.

Форумът беше организиран от сдружение "Единение" с председател академик Стефан Воденичаров, в което участват учени, бизнесмени, общественици и над 30 граждански организации, предаде БНР.

Стратегията за единение предлага: да се инкриминира насаждането на остра конфронтация в обществото, да има наказателна отговорност и обществена нетърпимост към "крадците на народното богатство", както и лустрация на политиците на всички нива, обогатили се от престоя си във властта. 

През септември инициативният комитет предложи на президента Румен Радев, а той подкрепи идеята им да застане начело на "единението на българите". Бизнесменът Красимир Дачев обаче подчерта на форума в понеделник, че тяхната инициатива за единение е дългосрочен проект и не е свързана с президента или политическите партии.

Академик Стефан Воденичаров обясни, че инициативата няма политически цели.

"Стане ли партия, единение няма да има и ние цялата тази идея ще вземем да я опропастим. Това ще бъде едно движение без никакви партийни цели", каза той по време на форума, проведен в понеделник в Народния театър.

Националният сбор предлага допитване през 2019 г. Освен настоява да се организира и всенародно обсъждане на документа на български учени, индустриалци и общественици "Възгледи на националните цели и приоритети за устойчиво развитие на България". През 2019 г. тези документи да бъдат връчени на Народното събрание, което да приеме национална стратегия за развитие на България, реши още съборът.

Предвижда се стратегията да включва дългосрочни мерки за спиране на демографската криза, стимулиране на възпитанието на децата, качествено образование, грижи за българската наука и култура, борба с бедността чрез премахване на бюрократичните спънки и подкрепа за стопанската инициатива, достатъчно средства за ефективната дейност на органите на сигурността и армията, независима от политиците съдебна система, достойна и съобразена с българските национални интереси външна политика.

В стратегията трябва да се предвиди и въвеждане на конституционно изискване важните за страната закони и решения да се приемат с квалифицирано мнозинство от народните представители, както и да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба. Законово ограничаване на престоя във властта на всички нива за не повече от два пълни мандата, качествено и достъпно здравеопазване са сред другите цели, които според участниците в сбора трябва да бъдат включени в стратегията.

Сборът предлага да се създаде и Съвет на старейшините, съставен от хора с безспорно признание и авторитет, който да е коректив на всяка власт като "издига глас срещу всяка несправедливост". Съветът трябва да е гарант за спазването на свободата на словото и за осигуряването на обществения интерес.

Акад. Воденичаров уточни, че Съветът на старейшините няма да е към нито една институция.

Привържениците на единението предлагат да се създаде Институт за национална памет, който да направи исторически обективна оценка на дейността и архивите на Държавна сигурност от 1925 г. до сега. В Института да се включи и дейността на Комисията по досиетата. Според авторите, това ще бъде съществена стъпка към национално помирение. Ние разбираме единението не като помирение по отношение на историческите събития и факти, а като обединение около общи цели и приоритети за бъдещето развитие и просперитет на България, заявяват от инициативата.

Гости на форума бяха академиците Георги Марков, Антон Дончев, Благовест Сендов, Юлиан Ревалски, член-кореспондентът на БАН Иван Гранитски, професорите Любен Тотев и Михаил Неделчев, бизнесмените Радосвет Радев и Красимир Дачев, основателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, журналистите Иван Гарелов и Лияна Панделиева, бившият депутат от БСП Красимир Премянов и др.

Акад. Воденичаров припомни, че промените преди три десетилетия са дали надежда на българското общество, но разочарованието от неуспехите, предателствата и ограбването дойдоха бързо. "В резултат днес имаме един обезверен, отчаян и изгубил инстинкта си за солидарност народ. Българите не са уверени в своето бъдеще. Страната напуснаха 2 милиона предимно млади хора. Това са инициативни личности, на които не беше даден истински шанс. Последните проучвания на общественото мнение показват, че още 1 милион български граждани между 18 и 65 години искат да напуснат страната", предупреди акад. Воденичаров.

Според него, ако стоим безучастни, ще се сбъднат прогнозите за стопяването на българската нация. Той заяви, че в продължение на 4 години общественици, учени и индустриалци са работили върху националните цели, които са представени на правителството, парламентарно представените сили и българи от цялата страна. "Програмите, които са със срок 20-40 години, трябва да постигнат едно всеобщо одобрение. Много български граждани ще станат техни съавтори и по този начин ще ги почувстват като свои. Искаме да покажем на политиците решения как България да върви напред и да бъде успешна", каза акад. Воденичаров.