Съдът като цяло не може да е виновен, посочете конкретни съдии

Съдът като цяло не може да е виновен, посочете конкретни съдии

Срещата между вътрешния министър и Висшият съдебен съвет (ВСС) бе натоварена с предварителни очаквания за помирение между двете страни. Това не се случи и обобщението от тази среща звучи така: Усещането за "Октопода" остава. Вие какво очаквахте да се случи?

Трудно е да коментирам среща, която бе закрита и на която не знаем за какво са си говорили членовете на ВСС и министър Цветанов. Аз лично нямах очаквания да се постигне помирение. Не съм останал с впечатление, че подобно очакване е демонстрирал и министър Цветанов. На практика на тази среща, според мен, не се е случило нищо особено.

Трябва да е ясно, че на практика предмет и обект на критиките е само съдът, а не следствието и прокуратурата, които са другите две инстиитуции, принадлежащи към съдебната система. Имам чувството, че говорим на различни езици с изпълнителната власт и конкретно с МВР. Заради това смятам, че не е имало помирение и няма как да има, тъй като няма как да се помириш с представителите на изпълнителната власт, които месеци на ред говорят по принцип и без всякаква конкретност. Министърът на вътрешните работи твърди, че ние в съда или голяма част от нас са корумпирани, че сме част от "Октопода", че трябва да бъдем реформирани, че нещата трябва да се променят. Когато обаче ние помолим те да бъдат конкретни, защото не можеш да се защитиш по неконкретно обвинение, те обявяват, че няма да кажат, защото това било държавна, следствена или някаква друга тайна.

Затова смятам, че докато продължава да се говори по този начин, няма как да има помирение. Въпреки че, какво означава да има "помирение"? Не е работа на съда да се помирява с полицията, и въобще с която и да е от страните, имащи отношение към производствата, които са предмет на нашата дейност. Нашата работа не е свързана с това да водим преговори или да бъдем в добри отношения с някоя от страните в процеса.

Точно в тази връзка искам да ви попитам дали, ако го нямаше напрежението по оста съд – МВР, то трябваше да бъде създадено, защото целта на това управление и на ресорния министър е да има арестувани и осъдени. Ако има арестувани, а няма осъдени, следва въпросът защо са арестувани?

Аз не зная дали целта на това управление е да има арестувани и осъдени магистрати.

Говорим по принцип, не за магистрати.

Като член на това общество и аз искам тези, които са нарушили закона, да бъдат установени, вината им да бъде доказана и при спазването на законите да получат възмездие. Това, което от няколко години се говори, че в България има дефицит на справедливост, не е куха фраза. Затова няма да кажа, че в съда не съществуват хора, които са корумпирани, не съществуват хора, които са нарушили закона или не съществуват колеги, за които има основание да бъдат разследвани.

Тяхната вина трябва да бъде доказана и да получат евентуално наказания за своите действия именно като магистрати, именно като съдии. Няма как корупцията да е във всяка една сфера, а в съда да я няма. Няма да кажа, че това не трябва да стане. Но трябва да стане при спазване на закона.

Притискането на съда - без значение дали това го прави правителството, отделно министерство, а дори и обществото, защото няма смисъл да се залъгваме, мнението на голяма част от сънародниците ни съвпада с това, което казва министър Цветанов - да направим нещо и да постигнем определен резултат, игнорирайки закона, е много опасно. Защото корупционната практика наклонява везната в една посока, но този натиск може да я наклони в другата. Независимо дали това е удобно за привлечените към наказателна отговорност, или за представителите на държавното обвинение, манипулирането на съдебното производство е еднакво опасно.

Поведението на министъра не е ли една авансова реплика, която гарантира успеха на показните акции, които се извършват през ден. По този начин и с това говорене се казва: съдът малко или повече не може да свърши работата, която ние сме способни да свършим. Ние арестуваме, съдът оправдава. Ние ги хващаме, те ги пускат. Класика.

Подобно говорене е имало и при предходни правителства. На практика съдът винаги е бил подложен на натиск. Ако се замислите (аз съм в съда от 15 години) интересна е тенденцията хората, които са на власт, да се опитват чрез натиск върху съда да влияят на изхода на определени, важни за тях дела. Тогава тези, които не са на власт, стискат палци и се молят съдът да устои на натиска. Обикновено четири години по-късно, тези, които идват на власт, се опитват да натискат съда, а онези, които са го правили, се молят съдът да удържи. Идеята е същата и в момента. Методите са различни.

В момента има много силен натиск и той не е изразен само чрез говорене, но и чрез действия. Представете си какво е да влезеш по едно дело и да знаеш, че ако вземеш решение, различно от желаното от властта, на другия ден ще прочетеш поне в два вестника, че си разследван. Ще се направят изявления, че си част от "Октопода" или ще се твърди, че това решение е взето в резултат на корупция.

Аз винаги съм твърдял, че съдът трябва да говори и обяснява решенията си, а не както голяма част от колегите ми мислят, това да става само чрез съдебните актове. Ние трябва да обясним решенията си, но е невъзможно съдът да бъде докаран до състояние да се оправдава всеки път, когато вземе решение, което не се харесва на правителството. От тази гледна точка натискът е по-различен, защото ние имаме месеци на ред неконкретно говорене, даване на предварителни мнения и очаквания по дела, за които предстои да бъдат решени, а това поведение на властта, отразено от медиите, при всички случаи би могло да окаже влияние на качеството на работата на съда.

Това обаче не е най-големият проблем. Мисля, че съдът ще се справи. Проблемът е, че подобно поведение на част от представителите на изпълнителната власт разсипва авторитета на съда, а той и без това не е висок. Без значение какво ще се случи, резултатите от постоянното обясняване, че съдът е корумпиран, че е част от "Октопода" и е нереформиран, че не отговаря на обществените и държавните очаквания, ще доведе до това, че десетилетия на ред обществото няма да има вяра в него без значение как работи той. А липсата на вяра в съда ще подкопае държавността.

Как може да се излезе от тази ситуация?

Най-простата рецепта е неопределените нападки, срещу неопределен брой магистрати, в частност съдии, да престанат. Аз продължавам да твърдя и заставам зад тезата, че работата на разследващите органи в това число на полицията и прокуратурата е да откриват престъпленията навсякъде в държавата, включително и в съда. Затова говореното от типа "ние си изчистихме къщичката, те трябва да си изчистват своята" е неправилно.

Когато се запали пожарната и пожарникарите я изгасят, те го правят, защото това им е работата, а когато се запали хлебарницата, пак те трябва да я изгасят, а не хлебарите, защото това също е част от тяхната работа. От тази гледна точка адмирирам усилията на полицията и прокуратурата да установят тези от моите колеги, които са нарушили закона, защото аз също имам интерес това да се случи. Понякога не мога да си обясня определени съдебни решения и мисля, че колегите, които са ги постановили, също не могат да ги обяснят. Освен това смятам, че имам колеги, които не могат да издържат и повърхностен преглед на имущественото си състояние и на професионалната си дейност.

Министър Цветанов признава, че много трудно се работи срещу съдии и казва, че това, което са успели да направят, са го направили. Тоест, до момента МВР е разкрило един съдия – Петър Сантиров, въпреки всички заклинания.

Редно е да обясня, че е трудно да коментирам думи, които не съм чул. Но тази теза е изразявана в общественото пространството не веднъж. Ако г-н Цветанов или представителите на държавното обвинение срещат трудности, създадени от съдии, при разследването на техни колеги, то тези трудности са предизвикани не от съда с главно "С", а от конкретни хора. Нека министър Цветанов или който твърди, че съдиите му пречат да разследва други съдии, да каже имената на тези хора. Защото съдът си има име, той винаги си има име. Говоренето по принцип, че му е трудно, е идентично с говоренето– знам за двама, но няма да ги кажа кои са. Аз го призовавам, ако има хора, за които има доказателства, да предприеме действията, които законът е предвидил.

Какво означава "безспорни доказателства" в контекста на почти всекидневните акции, които се показват от сутрин до вечер по телевизиите, за които се твърди че няма съд в Европа, който да не издаде осъдителна присъда. Например операция "Недосегаемите" бе определена като най-сериозната антикризисна мярка на правителството. Това ви натоварва с изключително големи очаквания. Но ако доказателствата са калпави, ако примерно някои от протоколите за оглед и задържане са сбъркани, то тогава вие ще излезете корумпирани.

Няма как да коментирам акция, която никога не съм виждал. Но на този етап случващото се протича по сходен сценарий: Разследващите органи предприемат определени действия. В случаите, когато арестуват лицата и правят искания за вземане на постоянна мярка задържане под стража, съответният компетентен съд преглежда предоставените му доказателства и в случай, че прецени, че те подкрепят обвинителната теза, като в тази фаза на производството не е необходимо те да се безспорни, уважава искането, ако са налице и другите предпоставки за задържане, предвидени в закона.

Така че вижте колко са задържаните с постоянна мярка "задържане под стража” спрямо тези, които са арестувани и показани по телевизията, и ще се ориентирате за качествата на доказателствата. Като следва да се отчете и това, че е възможно някой да е с мярка, различна от постоянен арест., независимо, че са налице доказателства, установяващи съпричастността му към извършване на престъпление, но при липса на другите посочени в закона кумулативни предпоставки за "задържане под стража”. А иначе изявленията, че няма съд, който да не възприеме тезата на разследващите, че всеки европейски съд би го сторил – мисля, че това е типично говорене за това управление, с което се целят два ефекта. Първият и основен е натиск върху съда, респективно осигуряване на благоприятен за обвинението изход по конкретено дело, независимо от качествата на доказателствата, а вторият – придобиване и разширяване на обществена популярност.

Струва ми се, че съдът в момента прилича на момче за бой, защото всеки път, когато нещо се случи в държавата и то не е достатъчно лицеприятно за управляващите и обществото, съдът се извежда като един от основните виновници. Нямам усещането, че всички упреци са справедливи и ми се струва, че те се правят не само, за да се манипулира разследването и да се повлияе на бъдещите действия на съда, а и за да се повдигне правителственият рейтинг.

Министър Цветанов смята, че при вземане на кадрови решения ВСС трябва да ползва информация на МВР и службите и затова трябва да кандидатстват за достъп до секретни данни.

По този въпрос съм изключително некомпетентен. Откровено казано, нищо не разбирам от оперативна информация, защото ние, наказателните съдии, не четем докладните и справките на оперативните работници, тъй като те нямат доказателствена стойност. Заради това ми се струва, че идеята кадровият орган да ползва оперативна информация при вземане на решения е погрешна. Освен това тази идея следва да да бъде доразвита.

Може би, имайки желанието да бъде предоставена такава информация от ръководството на МВР, би следвало да кажат дали те ще разкрият източниците, които са я подали; начинът, по който са я проверили и евентуално нейната достоверност. Защото да се поставят действията на ВСС, в това число кадруването, което е пряко свързано с правото на кариерно развитие на всеки един магистрат, в зависимост от подадена от МВР непроверима информация с неясен автор, би създало възможност това министерство, което има роля в наказателното производство, да упражнява своеобразно вето върху кариерното развитие на съдиите, които разглеждат делата, разследвани от полицията. Това е грубо нарушение на основния принцип, на който се крепи държавността на този континент, а именно разделението на властите.

Мнението ви за спорните промените в НПК – резервният защитник, възможността присъди да се основават на показания от анонимен свидетел и СРС-та. Например нормално ли е прокурорът в досъдебната фаза на наказателния процес да назначава опонента си?

Смятам, че идеята за резервния защитник не е добра и няма да проработи. Няма как да бъде накарано лицето, привлечено към наказателна отговорност, да ползва услугите на защитник, който не е избрал. Това би било в противоречие с европейската практика. Действително, ние можем да променим националното законодателство и да дадем възможност на прокурорите да си изберат противника, но няма как да изменим практиката по приложението на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това означава, че ще имаме един много дълъг низ от решения на съда в Страсбург, по които ще платим обезщетения и вие, и аз. Освен това аз така и не можах да разбера кой ще го плати този резервен защитник. Този защитник ще работи само по тежките дела, по които има възможност за шиканиране. Има възможност този защитник да не участва и минута в процеса. Ако вземем например делото срещу братята Маргини, което продължава 30 или 50 съдебни заседания, на резервния защитник ще се дължи възнаграждения за всяко едно от тях само защото е в залата, а не защото участва в процеса.

Това отново са средства, при това в огромния брой случай платени за несвършена работа. В заключение следва да се има предвид и това, че на служебните защитници не е плащано тази година от Бюрото за правна помощ, както каза ръководителят му и те имат да взимат хонорари от декември 2009 г.

А за анонимния свидетел и СРС-ата?

По отношение на ветото на президента по този въпрос -аз лично не го разбирам. Имам чувството, че въпросът е чисто политически и отдавна е престанал да бъде професионален. Защото партиите и отделните институции спорят по въпрос, който, според мен няма особено практическо значение. Ако си представите доказването като пъзел, то всяко доказателствено средство е някакво парченце от пъзела. СРС-ата и анонимният свидетел са също парченца, като те могат да са много съществени, но няма как да бъдат целият пъзел. Не мога да си представя дело, по което ще има само СРС-та и показания на анонимни свидетели. Просто няма как в кориците на делото като доказателствена маса да има само тези доказателства. Най-вероятно ще има и други. Дали това ще са протоколи за обиск и изземване, протоколи за доброволно предаване, разнообразни веществени доказателства, други писмени доказателства или доказателствени средства или някаква експертиза, това са все "явни” доказателствени материали и ако към тях се прибавят анонимният свидетел или СРС-ата, обсъжданата хипотеза би била неприложима.

Каква е обстановката в Софийския апелативен съд от гледна точка на скандалите около председателя Веселин Пенгезов?

Обстановката е нормална. Случващото се с председателя не се отразява на нас. Бих могъл да говоря само от мое име- очевидно е налице напрежение между съдията Пенгезов и представители на властта, но при пълната липса на информация за причината за това напрежение не е възможно да се коментира този конфликт. От тази гледна точка нямам становище, което да взема, освен да кажа, че всяко едно действие на председателя на съда, доколкото аз знам, е направено по негова инициатива и преди да бъде направено, не е дискутирано с останалите колеги или поне аз не знам за това.

Но той казва правохранителната система натиска мен, така натиска и съдиите в апелативния съд.

Не зная какво има предвид. Аз мога да говоря за състава, в който работя. До този момент не ми е оказван никакъв натиск от страна на съдията Пенгезов или от който и да е друг от ръководството на съда. Така че, ако него са го натискали, мен не са ме натискали чрез него, защото аз не съм разбрал, а между другото и така трябва да бъде.

Още по темата
Още от България