Съдът на ЕС обяви за незаконно блокирането на защитените влогове в КТБ за пет месеца

Заради изтекла давност повечето от засегнатите 255 000 вложители няма да могат да се възползват от решението

При затварянето на КТБ през 2014 г. пред централата ѝ се извиха опашки от вложители с блокирани средства. Сн. БГНЕС

Блокирането за пет месеца на гарантираните влогове в КТБ през 2014 г. е било незаконно, но повечето от засегнатите 255 000 вложители вече няма как да потърсят компенсация от съда заради нанесената им вреда поради изтегла давност.

Това следва, след като в четвъртък Съдът на Европейския съюз излезе с ключово решение за пострадалите от фалита на КТБ, от което става ясно, че блокирането на гарантираните влогове е било в нарушение на Директива 94/19 за гарантиране на депозитите.

Решението е по дело, заведено от гражданина Николай Кантарев пред Административен съд- Варна, чрез адвоката Михаил Екимджиев. Кантарев е имал гарантиран влог в КТБ от близо 87 000 лв.

Решението може да даде големи шансове на гражданите да поискат обезщетение, ако се докаже, че са понесли вреди заради забавянето. Специално Кантарев твърди, че е ощетен с размера на законната наказателна лихва за забава. Давността за дела за лихви обаче е 3-годишна и вече е изтекла. Все още обаче не е изтегла 5-годишната давност за вложителите, които могат да докажат друг вид вреди - морални или имуществени, например заради забавено лечение или заради пропусната изгодна сделка.

По официални данни вложителите в КТБ с гарантирани влогове към 2014 г. бяха около 255 000. Фондът за гарантиране на влоговете им изплати към 3.6 млрд. лв., но пет месеца след затварянето на банката.

Блокирани незаконно с месеци

КТБ бе затворена с решение на БНБ от 20 юни 2014 г., след като същия ден тогавашното ръководство на КТБ уведоми централната банка, че е спряло всички разплащания и банкови операции. Още същия ден БНБ наложи специален надзор на КТБ и забрани изплащането на всички влогове. Въпреки това някои по-оправни вложители успяха да си върнат парите чрез цесии и прихващания с кредитополучатели, които сега се оспорват като незаконни от синдиците на КТБ.

През лятото на 2014 г. БНБ отказа да вземе решение за стартиране на процедурата по изплащане на гарантираните депозити - такива са влоговете до 196 000 лв.. Според българския закон тогава изплащането трябваше да започне до 20 дни от отнемането на лиценза на банката, което обаче стана след няколко месеца.

Неофициалното оправдание беше, че липсват достатъчно средства във Фонда за гарантиране на влоговете, за да се платят депозитите. Въпреки че БНБ и всички отговорни политици още през юни-юли 2014 г. са знаели, че банката е източена криминално и няма никакви шансове за спасяването ѝ, централната банка реши да държи КТБ в изкуствена агония до 6 ноември 2014 г., когато бе взет лицензът ѝ. Изплащането на депозитите започна чак на 4 декември 2014 г. Въпреки че БНБ установи отрицателния капитал на КТБ чак на 6 ноември, Софийският апелативен съд впоследствие се произнесе, че той е бил налице още на 20 юни, поради което от тази дата бе изместена и датата на несъстоятелността.

БНБ отказа да приложи европравилата за гарантираните влогове

Въпреки твърденията на БНБ, към 20 юни 2014 г. у нас действаше Директива 94/19 на ЕС. Според нея съответният гаранционен фонд трябва да започне изплащането на гарантираните депозити - до 100 000 евро или 196 000 лева, в срок от 5 работни дни, след като се установи неналичност на тези влогове.

Според директивата неналичност на депозитите има, когато "съответните компенетнти органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи". "Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 5 работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими или изискуеми", пише в директивата.

Удължаване на този срок е възможно с най-много 10 дни, което означава, че у нас изплащането на гарантираните депозити е трябвало да започне не по-късно от 11 юли 2014 г., а не на 4 декември, тоест пет месеца по-късно.

През лятото на 2014 г. единствено омбудсманът Константин Пенчев алармираше, че блокирането на влоговете е незаконно, докато властите и финансовите "експерти" обясняваха, че това е в реда на нещата. БНБ бе зарината от писма на хора, които се оплакваха, че имат нужда от парите си за лечение, но централната банка остана непреклонна. Пълната блокада не бе отменена дори след писма от Европейската комисия и Европейския банков орган, които официално предупреждаваха българските власти, че действията им са незаконни. Брюксел обаче така и не се реши да стартира наказателна процедура срещу страната. Впоследствие проблемната разпоредба от Закона за гарантиране на влоговете беше променена и съобразена с евродирективата, както е и към днешна дата.

Право на обезщетение

С решението на Съда на ЕС от четвъртък ощетените вложители получават известна справедливост, макар и с 4-годишно закъснение.

От документа следва, че българските власти са нарушили евродирективата, като не са изплатили навреме средствата на хората, независимо от разпоредбите на българския закон.

Съдът на ЕС е категоричен, че не се допуска никакво национално законодателство, според което установяването на наличността на депозитите да зависи от отнемането на банковия лиценз (както гласеше българският закон за гарантиране на влоговете към момента на затварянето на КТБ). Напротив – според магистратите бързото изплащане на влоговете защитава както вложителите, защото не ги лишава от личните им средства, така и банковата система като цяло, защото предотвратява случаи на паника, при които хората от страх, че няма да получат парите си, биха се втурнали масово да теглят депозитите си.

Сроковете за спешно изплащане на депозититe са императивни, твърди съдът. Удължаването им е възможно единствено при "изключителни обстоятелства" и то може да бъде за срок от максимум 10 работни дни.

Бързото изплащане на депозитите не може да се обвързва с несигурностите около производствата по оздравяване и несъстоятелност на финансовата институция, категорични са още съдиите в Люксембург. Това напълно опровергава твърденията на българските власти и "експерти" от 2014 г., които обясняваха, че не можело да се платят гарантираните депозити, защото след това КТБ нямало как да бъде спасена.

От решението става ясно още, че актът на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор не е достатъчен, за да се счита, че гарантираните депозити са станали неналични на 20 юни 2014 г., когато бе затворена банката. Установяването на неналичността трябва да стане с изричен акт на БНБ, за да могат гражданите и Фондът за гарантиране на влоговете да са сигурни от коя дата започва да тече срокът за изплащане на парите.
Съдът в Люксембург се произнася още, че не е било необходимо вложителите в КТБ да подават изрично искане за плащане, което да е било отхвърлено, за да е сигурно, че влогът им е неналичен.

Съдът е категоричен, че гражданите, които са претърпели вреди от неспазването на правото на ЕС, имат право да търсят обезщетение от държавата, независимо кой точно държавен орган е извършил нарушението. В случая на Николай Кантарев Административен съд – Варна трябва да прецени дали са изпълнени трите условия за ангажиране на отговорността на държавата – гражданинът да е имал права, които да са били нарушени, нарушението да е било достатъчно съществено и да има причинно-следствена връзка между нарушението и причинената вреда. В случая Кантарев претендира, че причинената му вреда е дължимата му наказателна лихва за забава. Магистратите в Люксембург се произнасят единствено, че нарушението, допуснато от българската държава, може да се счита за достатъчно съществено.

Българският съд ще реши дали БНБ е причинила вредите

Съдиите в Люксембург оставят на българските си колеги да кажат окончателно дали специално БНБ е отговорната институция за нарушаването на Директива 94/19, но изрично подчертават, че текстовете в нея са вменявали на БНБ като компетентен орган "безусловно и достатъчно точно задължение" за установяване на неналичността на депозитите, чието спазване тя е трябвало да осигури.

Варненският съд трябва да прецени дали БНБ е имала противоправно поведение и дали умишлено е причинила вреди на депозантите или не. При всички положения съдиите в Люксембург са категорични, че оправданието на българските финансови власти от лятото на 2014 г. – че Фондът за гарантиране на влоговете не е разполагал с достатъчно средства, за да плати влоговете, е абсолютно нерелевантно.

По-ниски или никакви съдебни такси

Съдиите в Люксембург са категорични, че разглежданите разпоредби от Директива 94/19 в полза на вложителите имат директен ефект, тоест носят директни правни последствия и е трябвало да бъдат приложени, независимо от несъответстващия им български закон. Това означава, че всеки, който е имал гарантиран влог в КТБ, може да предяви иск в съда за обезщетяване за вредите от късното изплащане.

Изрично е уточнено, че българските власти нямат право да затруняват получаването на обезщетение за вреди и да го правят "практически невъзможно" или "прекомерно трудно". Това значи, че съдът може да реши дори да освободи или да облекчи гражданите от съдебна такса, за да водят делата си срещу държавата.

Сега в едни случаи тези дела се гледат по Закона за отговорността на държавата, където фиксираната такса е 10 лв. и е минимална, но в други случаи делото минава по Закона за задълженията и договорите, където таксата е пропорционална и е в размер на 4% от стойността на иска, което е предпоставка за някои граждани да се откажат да търсят справедливост.

Делото на Николай Кантарев ще продължи пред Административен съд – Варна. Той вече веднъж е прекратил процеса, но определение на Върховния административен съд от 18 юли 2016 г. е върнало делото на първата инстанция.

Още от Бизнес