Съдът на ЕС отмени масовото събиране на данни за полицейска регистрация у нас

При полицейската регистрация в България масово се събират ДНК проби и пръстови отпечатъци без съдебен контрол и без нуждата от тях да е доказана категорично. Това са част от изводите в решение на Съда на ЕС, постановено по въпроси от българския съд, съобщи lex.bg

Според българското законодателство събирането на на ДНК данни, дактилоскопия и снимки се прави за всеки, на когото е повдигнато обвинение в умишлено престъпление. Обвиняемият може да откаже, но след това процедурата може да бъде разрешена от съда. Проблемът е, че при това производство няма достъп от данните от разследването и не може да се направи реална преценка за нуждата от регистрация. Така делото за разрешаване на регистрацията е формалност.

Това не е единственият проблем с криминалните регистрации. Данните остават в масивите на МВР независимо дали човекът е бил оправдан или реабилитиран след излежаване на присъдата.

Т.нар. автоматизъм на полицейската регистрация, т.е. задължителното ѝ прилагане без оглед на вида на обвинението, нито на тежестта на престъплението е стар проблем. Тя се извършва по Закона за МВР и по наредба, определяща реда за снемане на данните. Преди години тя бе атакувана пред Върховния административен съд, който установи, че има противоречие с конституцията и прати материалите в Конституционния съд. Там не бе образувано дело. Преди това обаче съдия Иво Хинов от закрития вече специализиран съд сезира с преюдициално запитване Съда на ЕС. Сега по него е поставен отговор.

В него европейските съдии посочват, че директивата за защита на личните данни "трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице".

Въпреки тази констатация полицията вероятно ще продължи да работи по същия начин. Задължение на националните власти е приведат местните разпоредби в унисон с правото на съюза.

Срещу сегашния режим на полицейска регистрация се обяви дори прокуратурата. В становище по делото пред КС, по което така и не бе постановено решение, главният прокурор Иван Гешев заяви, че събирането на данни противоречи на конституцията. На същото мнение бе и Висшият адвокатски съвет.

Преди години бившият вътрешен министър Цветан Цветанов отказа да даде отпечатъци и ДНК проба, за да му бъде направена криминална регистрация. Той бе с няколко обвинения, повдигнати след като се раздели с поста си. Цветанов отказа да бъде регистриран по реда на наредба, подписана от самия него. В крайна сметка той бе оправдан по всички обвинения.