Съдът на ЕС: Пътуването до и от работа си е работа

Времето прекарано в път до и от първа и последна среща на служителите без постоянен офис трябва да се смята за работно време, реши Съдът на Европейския съюз. Досега то не се смяташе за такова.

Решението засяга само работещите във фирми, които предоставят услуги по домовете, различни видове социални работници, шофьори, търговски представители и други. Фирмите, които предлагат тези типове заетост, може да се окажат в нарушение на регулациите за работното време в Европейския съюз.

Много хора пътуват по над 10 часа седмично, за да достигнат до различни точки в областите, където техните фирми и социални организации предлагат своите услуги. Те ще трябва да получават пари за това.

Според съда решението цели да защити "здравето и безопасността" на работниците спрямо директивата на ЕС за работните часове. Директивата цели да защитава работниците от експлоатация и поставя правила за това колко дълго могат да работят, колко почивки трябва да имат и на колко дни отпуска имат право.

Една от главните цели на съда на ЕС е да се гарантира, че нито един трудещ се в ЕС не е задължен да работи повече от средните 48 ч на седмица.

До това развитие се стига заради продължаващ процес срещу испанската компания за монтиране на системи за сигурност "Tyco". Компанията затваря регионалните си офиси през 2011 г. и служителите ѝ са принудени да изминават различни разстояния, за да стигнат до първата задача за деня.

"Фактът, че работниците започват и завършват пътуванията си у дома, произтича директно от решението на работодателя да затвори регионалните офиси, а не от желанието на самите работници", се казва в решението на съда на ЕС.

"Изискването те да понесат тежестта на избора, направен от работодателя, би било в противоречие с целта, преследвана от директивата – да се опазва безопасността и здравето на работниците, която включва необходимостта от гарантиране на минимален период за почивка на работниците", допълват европейските магистрати.