Съдът не констатира нарушения при избора на членове на ВСС

Изборната комисия на вота на съдиите. Сн.: БГНЕС

Няма нарушения при провеждането на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите. Това става ясно от решението на смесения състав на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), като остави без уважение жалбата на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов.

Той бе кандидат за член на съвета, но остана много назад в подреждането, след като получи 285 гласа на първия тур и 193 на втория, проведен на 18 юни. Тогава колегите му избраха за членове на съвета върховните съдии Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Севдалин Мавров, както и председателя на Окръжния съд в Бургас Биряна Димитрова.

В жалбата си Лалов напомняше, че преди изборите някои членове на ВСС, неправителствени организации и нагистрати са изразили съмнения за сигурността на онлайн системата за гласуване, която бе използвана от 1473-ма съдии на първия тур и от 1455-има на балотажа.

Тъй като съдебният съвет отказа да предостави доказателства за сигурността ѝ, бившият шеф на СРС заключваше, че било възможно служителите, които я администрират "да са инсталирали на сървърите манипулирана версия на системата, която да изопачава вота на избирателите и която версия след това дори да заличава следите".

За да бъдат проверени тези съмнения, съдята поиска смесеният съдебен състав, разглеждащ казуса, да назначи петорна експертиза на системата. Именно авторите на въпросната експертиза посочват, че при вота не са допуснати нарушения, става ясно от решението на съдиите Дария Проданова, Бойка Стоилова, Илиана Славовска, Зоя Атанасова и Любомир Гайдов.

В мотивите си магистратите посочват, че за да бъдат отменени резултатите от изборите, трябва да са налице множество пороци, които изцяло да са опорочили и резултатите от него. Като такива възможни нарушения са отбелязани липса на разкрити избирателни секции, ограничен достъп до тях, нарушена тайна на вота, подмяна на бюлетини и др. Съдебният състав обаче е категоричен, че всички изиквания са спазени и при двата тура.

"При това не се установи да е налице манипулиране на системата за електронно гласуване, както и външна намеса", допълва съдът.

Отхвърлени са и съмненията на Лалов за възможна манипулация на електронния вот, включително и чрез инсталиране на манипулирана версия на системата. Отбелязва се, че това е само предположение на жалбоподателя, за което той не е посочил никакви факти.

"На въпроса, отправен от жалбоподателя дали е възможно да бъде инсталиран софтуер, който да не оставя следи, след като си свърши функцията и се заличи – т.е. такъв, който да променя резултатите от гласуването, вещите лица отговарят, че това е невъзможно, тъй като системите, които са виртуални машини, се спират веднага след края на изборния ден и се предават във ВСС така, че ако има такава програма тя няма как да се самоизтрие. Установяват и че няма възможност да се инсталира такъв софтуер по време на гласуването, тъй като системата дава само определен тип достъп", се казва още в решението на съда.

Във връзка с друга част от аргументите на Лалов, върховните съдии заявяват още, че няма как да се произнасят по законосъобразността на актовете на ВСС, с които са приети правилата за гласуване, нито да проверяват обществената поръчка, в резултат на която е внедрена системата за електронно гласуване, нито да се произнасят по законосъобразността изобщо да се въвежда такова гласуване, пише "Правен свят".

Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?