Заради липсата на "каквито и да е било" данни, че може да попречи на делото "КТБ"

Съдът окончателно отказа да отстрани подуправителя на БНБ

Ликвидният проблем в КТБ стана след чужда намеса и медийна кампания, обяви Цветан Гунев

Цветан Гунев в съда. Снимка: БГНЕС

Софийският апелативен съд (САС) окончателно отхвърли във вторник искането на прокуратурата подуправителят на Българската народна банка (БНБ) и обвиняем по делото "КТБ" – Цветан Гунев, да бъде временно отстранен от длъжност.

Подобно на Градския съд, втората инстанция прие, че разследващите не разполагат с каквито и да е било данни, че е възможно той да упражни натиск над свидетели или да попречи по някакъв друг начин на хода на досъдебното производство.

Наблюдаващия прокурор Иван Гешев твърдеше пред съда, че самото присъствие на Гунев в БНБ може да повлияе на подчинението му да бъдат "внимателни и пестеливи", докато дават показания по делото за източването на 206 млн. лева от КТБ.

Според САС обаче, държавното обвинение борави с твърдения, почиващи на термини като "може би", "вероятно" и "възможно е", а не на "доказателствени източници".

"От съществено значение е и фактът, че от момента, в който е бил привлечен като обвиняем, той незабавно е взел отпуск, с което демонстрира добросъвестно поведение и липса на желание да възпрепятства разследването", посочи още председателят на съдебния състав Мария Митева.

По думите ѝ фактът, че Гунев е подуправител на БНБ не е достатъчен, сам по себе си, той да бъде отстранен от длъжност, тъй като според закона за това се изискват не предположение, че ще саботира работата на разследващите, а реални доказателства в тази посока. Решението на Апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. По този начин втората инстанция сподели изцяло доводите на съдия Николай Младенов от СГС, който миналата седмица също отхвърли искането на държавното обвинение.

Сред мотивите, с които СГС отхвърли искането на държавното обвинение бе обстоятелството, че липсват данни Гунев да е влизал в каквито и да е контакти с ръководството на БНБ или със свои подчинени, откакто стана обвиняем в средата на юни. Освен това бе изтъкнато, че след като получи обвинение той сам е излязъл в отпуска, за да не оставя съмнения, че може да влияе по някакъв начин на разследването.

По време съдебното заседание Цветан Гунев използва правото си на последна дума, за да отправи лаконично послание по повод кризата в КТБ: "Проблемът с КТБ възникна с проблема с ликвидността ѝ... Той стана факт след чужда намеса и медийна кампания".

Подуправителят на БНБ обаче не пожела да конкретизира думите си пред съда, отказа да говори директно и пред журналистите извън залата. Той заяви единствено, че не е част от "интригата КТБ", че не е политик, а технократ, както и, че решението банката да бъде спасена още в началото на кризата е било "незабавно да плати дълговете си".

"Когато ликвидният проблем се появи внезапно, няма как да бъде решен. Ликвидният проблем е все едно днес някой да ви поиска 300 лева, а вие в джоба си да имате три", обясни лаконично пред медиите Гунев на излизане от залата.

По повод твърдението на главния прокурор Сотир Цацаров, че шефът на банковия надзор в БНБ се разследва за общо 19 лоши кредити, раздадени от КТБ, без Централната банка да е реагирала, Гунев също бе лаконичен: "функциите на централната банка в никакъв случай не включват одобряване на кредити".

В средата на юни т.г. той стана първият обвиняем по делото за източването на частната банка. Първоначално прокуратурата отричаше да го привлякла към наказателна отговорност по казуса, но в последствие потвърди, че го разследва за неупражнен контрол над отпускането на кредити от КТБ.

След Гунев с обвинения във връзка с източването на 206 млн. лева от банката се сдобиха още изпълнителните директори Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова, заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова, както и самият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Последният се намира в Белград, където изчаква да бъде проведена процедурата по екстрадиция, поискана от родните власти.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?