Съдът окончателно спря изискването за ръст на заплатите в болниците

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди спирането на разпоредбите в Националния рамков договор, които задължаваха болниците да повишат заплатите на перснола си до нивата в Колективния трудов договор (КТД). До окончателното произнасяне на съда по казуса тези разпоредби няма да се прилагат, т.е. болниците, които не искат или не могат, не са длъжни да повишат възнагражденията до нивата от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар и няма да бъдат санкционирани от НЗОК.

Спрените разпоредби в НРД предвиждаха, ако до 1 август, болниците не достигнат тези основни възнаграждения, НЗОК да им плаща по-малко: с 15% вместо 25% увеличение в цените на пътеките. Целта на тези текстове бе да се намали ножицата във възнагражденията на медиците.

Тези условия бяха обжалвани от Сдружението на частните болници и веригата ''Сърце и Мозък" и тричленен състав на ВАС ги спря през юли.

Срещу текстовете имаше недоволство и от страна на някои от по-малките общински болници, за които е финансово непосилно да вдигнат заплатите до тези прагове в условията на нарастващи сметки за ток, парно и консумативи. Част от големите и по-състоятелни болници пък са против да им спускат административно как да преразпределят заплатите на персонала. Недоволството идва, тъй като според изискванията на здравните власти болничните директори трябва да намалят бонусите (допълнителното материално стимулиране) и да направят основните възнаграждения по-високи. Общоизвестно е, че в някои специалности лекарите взимат десетки хиляди левове бонуси над основната заплата и за да получат и техни колеги по-прилични заплати, бонусите трябва да се намалят, което поражда съпротива и недоволство.

Министерството на здравеопазването и НЗОК обжалваха спирането на няколко текста в НРД от тричленния състав на ВАС и сега горната инстанция уважи част от жалбата им, но потвърди спирането на текстовете относно заплатите в болниците.

Съдът приема, че за болниците ще настъпят вреди от въпросните разпоредби и е правилно те да бъдат спрени до окончателното произнасяне. Съдът приема аргументите на болниците, че при фиксирани финансови лимити, те не могат да компенсират увеличените разходи за персонал с приходи от увеличена дейност, доколкото оспорените разпоредби предвиждат санкция при превишаване на установените лимити.

Решението на съда идва на фона на надигащо се напрежение сред заетите в здравната система заради ниските възнаграждения. Медици от болницата във Велико Търново излязоха през тази седмица на протест заради ниските си заплати. Недоволство назрява и в други звена като Спешна помощ и РЗИ, които, обаче, се на бюджетна издръжка и заплатите им могат да се вдигнат административно. За разлика от бюджетните структури, болниците търговски дружества разчитат изцяло на заработеното от НЗОК, което се оказа недостатъчно за покриване на разходите им.

Болниците с искане за повече пари

На този фон сдруженията на частните, университетските, областните и общинските болници отново поискаха от правителството антикризисно наливане на допълнителни пари в тях, за да могат да посрещнат нарастващите си разходи.

Лечебните заведения призовават да бъде използван излишъкът в бюджета на НЗОК и част от резерва ѝ за посрещане на непредвидено по-големитеим разходи. Като причина се посочва усложнената икономическа ситуация в края на 2022 г. В допълнение болничните асоциации настояват на всички лечебни заведения да се заплати реално извършената дейност, като единичните цени се индексират с процента на инфлацията, обявена от НСИ, считано от 1 септември до 31 декември 2022 г.

"С изтичането на деветмесечието и наличието на излишък на финансови средства в една от най-трудните и непредвидими години за всички сектори на икономиката, аргументите за отправеното искане са безспорни“, казват от болничните сдружения. Припомнят също, че актуализацията на държавния бюджет в средата на годината беше направена при прогноза за годишна инфлация от 11.6%, а месечната инфлация през август по данни на НСИ достигна 17.7%.

Те коментираха и казуса с изискването на повишение на заплатите, което беше спряно от съда: "2022 г. е и годината, в която увеличението на цените на клиничните пътеки беше обвързано с увеличение на заплатите на медицинския персонал чрез задължение, заложено в Националния рамков договор, което е правен абсурд. Болничните асоциации бяха категорично против начинът, по който това беше направено в разрез със закона и не случайно 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди спирането на изпълнението на обжалваните текстове, въпреки че съдът тепърва ще се произнася по същество. Вдигането на заплатите, по начина, по който беше направено, в едни лечебни заведения „изяде“ увеличението на цените на клиничните пътеки, а в други – доведе до генериране на допълнителни дългове. Без остойностяване на цените на клиничните пътеки и увеличаване на средствата за здравеопазване като дял от БВП, болниците са затруднени в осигуряване на очакваните от тях възнаграждения за персонала и качествено лечение на пациентите".