Съдът отхвърли претенциите на Симеон за резиденция Кричим

Съдът отхвърли претенциите на Симеон за резиденция Кричим

Пловдивският окръжен съд отхвърли исковете на бившия министър-председател и последен цар на България Симеон Сакскобургготски и на сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок за резиденция Кричим. Това съобщиха в петък от Съдебната палата в Пловдив.

Исковете на двамата срещу държавата са за признаване на собствеността им върху бившия царски дворец Кричим и 371.5 декара ниви.

Съдът е приел, че решение № 12/1998 г. на Конституционния съд (КС), с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година, на което се позовават Симеон и сестра му при всичките си реституционни претенции, има единствено правоустановяващо действие.

Така, това решение на КС не може да възстанови пряко права на собственост на ищците, заявява съдът.

Прието е също, че Интендантството на цивилната листа на Царя е държавно учреждение, разпоредител със средства от бюджета, предоставяни от българската държава чрез ежегодните закони за държавния бюджет, приемани от Народното събрание.

Интендантството има права да придобива имущество и е създадено с цел нормалното осигуряване на монархическата институция. Така ясно е разграничена възможността да се придобиват права лично за Царя и да се придобиват права за самото Интендантство като държавна институция, призвана да обслужва монарха.

Според съда дворецът Кричим не е имот, придобиван от името на царя лично за него в качеството му на частен субект, което означава, че Симеон Сакскобургготски и сестра му нямат собственически права върху резиденцията.

Решението на Окръжния съд в Пловдив, което може да бъде обжалвано пред апелативния съд, поставя под съмнение цялата "царска реститутция", чието фактическо начало бе дадено именно с решението на КС от 1998 г.

Множество юристи обявиха самото решение на КС от 1998 година за противоконституционно, защото съдът го е взел, позовавайки се на действащата към 1947 г. конституция, без да има права да се произнася върху нея.

Другият аргумент е, че реституцията в България става със закони, в които доста детайлно се посочват условията за възстановяване на собственост. По отношение на имотите на Сакскобургготски няма такова законодателство. Водещи български юристи предложиха и вариант държавата да актува като свои тези имоти и да остави на Сакскобургготски да доказва пред съда защо ги смята за своя собственост.

В края на миналата година парламентът прие мораторуим върху правото на Сакскобургготски и сестра му Мария – Луиза да се разпореждат с върнатите им имоти. Забраната ще действа до приемането на специален закон, какъвто за пръв път ще бъде изготвян, след като до този момент цялата реституция на Сакскобургготски е извършена без закон.

Споделяне
Още по темата
Още от България