Съдът отказа да гледа жалбата на Цветан Василев срещу ареста му

Софийският градски съд (СГС) не допусна в петък за разглеждане жалбата на защитата на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев срещу прокурорското постановление, с което му се налага 72-часово задържане.

Единствената причина е тълкуването на съдия Иван Коев, че всеки задържан или лишен от свобода има право да подава жалба, но едва след като задържането е осъществено. Както е известно, Василев все още се издирва и мярката му за задържане не е изпълнена.

Според защитата му обаче, макар той да е в неизвестност, самият факт, че Софийската градска прокуратура (СГП) е издала постановление, в което е посочено 72-часово задържане, а впоследствие е издадена и европейска заповед за арест, означава, че то може да бъде атакувано пред съда.

От държавното обвинение очаквано контрираха, че разглеждането на подобна жалба е недопустимо и би било "правен абсурд", защото атакуваната мярка всъщност изобщо не е реализирана. Наблюдаващият прокурор по делото "КТБ" Иван Гешев за пореден път се упражни в красноречие, заявявайки, че съдът е ангажиран да се произнесе "по една виртуална жалба на обвиняемия относно неговото виртуално задържане".

Адвокат Константин Симеонов пък му отвърна, че ако заповедта за арест на клиента му действително била "виртуална", е нямало да доведе до реални последствия, каквото е европейската заповед за арест и издирването с червена бюлетина на Интерпол.

"Ако виртуалното води до такива последствия, дайте да се пренесем в интернет", иронично заключи защитникът на Василев.

"Аз не се укривам, ама вие ме намерете"

Прокурор Гешев пък се обърна към съда с разсъждението, че ако жалбата на банкера бъде разгледана, докато той е в неизвестност в чужбина, това ще бъде сигнал към обществото "за едно вече съществуващо становище", че законите в България не важат за някои.

"Аз не се укривам, ама вие ме намерете", саркастично подхвърли обвинителят, опитвайки да илюстрира поведението на Василев, чиято защита продължава да твърди, че той всъщност не бяга от закона, а просто чака мярката му за процесуална принуда да бъде смекчена в гаранция, например, за да мине границата без да бъде арестуван.

"Ако съдът отмени тази мярка, значи спрямо Василев не трябва да се прилагат каквито и да е други мерки. Съдът е арбитър и той трябва да разрешава спорове, а не е Светия синод или Ватикана, за да раздава индулгенции в бъдещето", добави разпалено Гешев.

От защитата пък контрираха, че според изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) мярка, като 72-часовия арест, би трябвало да се вземе от прокуратурата едва, след като е проведено издирване на обвиняемия, което в случая все още не е завършило успешно.

Освен това бе посочено, че още на 1 юли прокуратурата е била информирана, че Василев се се лекува в болница във Виена. На 8 юли пък обвинителите получили епикриза, в която е фигурирал и адресът на лечебното заведение. Въпреки това банкерът така и не бил потърсен или призован на него. Нямало и опит от страна на прокуратурата да поиска правна помощ от австрийските власти за транспортирането на Василев.

Това, според адвокатите му, показва недвусмислено, че той не се укрива, а просто прокуратурата предпочита да го обяви за издирване. Те изтъкнаха още, че клиентът им се страхува за живота си на територията на България и затова още на 23 юни са отправили молба за защита от главния прокурор, а след това и до СГП. Отговор обаче не последвал.

Съдебната намеса при арест никога не е недопустима

В началото на определението си съдия Иван Коев уточни, че макар да е воден от разбирането си, че "няма случай, в който съдебната намеса да недопустима при жалба срещу задържане", все пак казусът е различен, тъй като арест, на практика, няма.

Магистратът посочи още, че в НПК случаят на Василев не е уреден и затова трябва да се приложи "чл. 5, т. 4 от Европейската конвенция по правата на човека. В случай, че съдът е сезиран с такава жалба трябва да се подбере национална процесуална процедура, най-близка до смисъла на защитаваното право. Такава процедура според съда е тази по чл. 64 от НПК, предвиждаща разглеждане на делото в открито съдебно заседание".

Допълвайки, че по този текст право на обжалване има всяко задържано или лишено от свобода лице, съдия Коев обаче заключи, че в случая мажоритарният собственик на КТБ е действал "преждевременно". Определението на СГС не е окончателно и може да се атакува в 3-дневен срок пред Софийския апелативен съд.

Василев искал да избегне "патовата ситуация" да бъде задържан и екстрадиран

След края на съдебното заседание адвокат Константин Симеонов обясни за пореден път пред журналистите, че клиентът му не се укрива, а просто искал да избегне "патовата ситуация" да тръгне от Сърбия към България, да бъде задържан на границата и върнат обратно за процедура по екстрадиране в София.

Юристът посочи, че според него, ако това се случи, сръбският съд не би наредил Василев да бъде транспортиран в България, тъй като по делото нямало категорични доказателства за участието му в източването на 206 млн. лева от КТБ.

Попитан защо тогава не се предаде на местните власти, Симеонов каза, че това също щяло да бъде "патова ситуация", защото единственото желание на банкера било да се прибере у нас, за да оздрави и отвори поставената под специалния надзор на БНБ Корпоративна банка.

От думите му стана ясно още, че в прокуратурата няма никаква нагласа за промяна на 72-часовата мярка на Василев в по-лека, въпреки че това е единственото му условие, за да излезе от нелегалност.

Всъщност по делото няма никакви данни за местонахождението му, освен изявленията на Симеонов, че двамата са се срещнали в Белград, за да му подпише Василев пълномощно за адвокатска защита. Юристът обаче отказва да конкретизира къде точно се намира клиентът му. В същото време австрийските власти вече уведомиха родните разследващи, че нямат данни Василев да е на тяхна територия, както се смяташе доскоро.

Междувременно сръбски медии съобщиха преди ден, че банкерът е бил забелязан в Парачин, където притежава "Сръбска фабрика за стъкло". "Никой не ми е поставил подобно питане, нито ми е дал такава информация. Но ако има международна заповед за издирване, МВР има задължение да сътрудничи", коментира и сръбският вътрешен минситър Небойша Стефанович.

Освен Цветан Василев, по делото за източването на 206 милиона лева от КТБ обвинения имат още изпълнителните директори Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова, заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова, както и подуправителят на БНБ Цветан Гунев.