Съдът отказа повторна регистрация на ОМО “Илинден”- Пирин

Шест години след като Конституционният съд обяви политическата партия ОМО “Илинден”- Пирин за антиконституционна, Софийският градски съд ѝ отказа повторна регистрация, съобщиха във вторник от съда.

Партията е вписана в регистрите през 1999 г., а при първото си явяване на избори печели два кметски поста в село до Гоце Делчев.

Представителят на учредителите на партията адвокат Йонко Грозев най-вероятно ще обжалва отказа за регистрация, но окончателното решение за обжалването ще вземат неговите доверители.

По делото за повторната регистрация на ОМО “Илиндин” - Пирин липсват данни за кворум на изискуемия от закона Инициативен комитет от най-малко 50 души, липсват данни за броя и състава на участниците в учредителния форум, а така също и саморъчно попълнени декларации от тях, обосновават решението си магистратите.

Списъкът на членовете е неточен и непълен – липсват имена, ЕГН и адреси на отделни участници.

Съдът е получил списък с 530 имена, но експертна справка сочи, че в 25 случая едни и същи лица са попълнили 116 учредителни декларации. Има и 91 души, които не са попълнили саморъчно декларациите си, както изисква законът.

Подобни нередности изнесе и прокурорът по време на съдебното заседание за регистрацията на партията. Той даде за пример ЕГН-та, в които като месец на раждането е посочен 29-ти и представи доказателства , че районните прокуратури в Сандански и Гоце Делчев са образували проверки за събирани подписи срещу заплащане.

Съдебният състав приема, че не е индивидуализирана мандатната комисия на Учредителното събрание на политическа партията. Аналогична е ситуацията с останалите партийни органи – председателство, централен съвет, контролно-ревизионна комисия, където не са посочени ЕГН на участниците, не са попълнени пълните им имена (т. е. е налице негодно доказателство).

Представеното копие от устава не е заверено.

Не са представени графичните изображения на символите на организацията, а само са описани.

С тези мотиви съдът отказва регистрация на партията. Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от узнаването му.

Пред Mediapool Йонко Грозев заяви, че се оказва натиск за отказ от партията върху нейни членове.

По думите на адвоката е налице противоречива съдебна практика, тъй като магистратите не са му дали възможност да се запознае с доказателствата, установяващи нередности и пропуски в документацията. Не е дадено и допълнително време за отстраняването им.  Не е имало и възможност за разпит на вещото лице, което е изработило експертната справка на документацията.

Йонко Грозев смята, че лицата с редовно попълнени декларации са достатъчни за регистрирането на партията.

През 2005 г. ОМО “Илинден” - Пирин спечели две дела срещу държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

По делото ОМО “Илинден” и Иванов срещу България съдът стигна до извода, че в 12 случая между март 1998 г. и септември 2003 г., когато формацията е искала да организира мирни демонстрации, властите са ѝ попречили. Европейската конвенция предвижда, че в определени случаи правото на събиране може да се ограничава, но, според съда, в случая условията не са били налице. Въпреки че мерките, предприети от българските власти, са били в съответствие с българското законодателство и са обслужвали легитимна цел, те не са били пропорционални на тази цел, прецениха тогава съдиите.

В решението се подчертава, че в едно общество, основано на правото, дори политически идеи, които оспорват съществуващия ред, трябва да могат да бъдат изразявани, ако това става с мирни средства.

По делото ОМО “Илинден” - Пирин срещу България съдът отново стига до извода, че е нарушен чл. 11 от Конвенцията, но по отношение свободата на сдружаване. Според съда решението на българските власти да разпуснат с незабавен ефект политическата партия ОМО “Илинден” - Пирин не е съобразено със стандартите на Европейската конвенция. Подобни радикални мерки могат да се налагат само в крайни случаи, а в този случай партията не е предприела никакви конкретни действия, с които да застраши териториалната цялост на България. Нещо повече, политическото ѝ влияние е било минимално и затова трудно може да се приеме твърдението на българския Конституционен съд, че с дейността си партията реално е застрашавала националната сигурност.

Според Йонко Грозев все още е рано да се мисли за сезиране на съда по правата на човека във връзка с отказа за регистрация.