Заради необходимост от допълнителна информация от Русия

Съдът отложи решението си за екстрадицията на Николай Кобляков

СГС не разреши на руснака с френско гражданство да пътува по работа до Париж

Николай Кобляков. Снимка: БГНЕС

Софийският градски съд (СГС) отложи в сряда решението си по искането на руските власти България да екстрадира известния правозащитник и активист срещу политиката на Кремъл Николай Кобляков.

Причината е, че магистратите прецениха, че се нуждаят от допълнителна информация от колегите си в Москва по отношение на редакцията на местния закон, по който той е бил обвинен за присвояването на 1.2 млн. евро от френска компания.

СГС изиска уточнението, тъй като в документите по казуса има разминаване. В молбата за екстрадицията на Кобляков е посочена редакция на руския Наказателен кодекс от 13 юни 1996 г. В постановлението за привличането му като обвиняем обаче, фигурира извадка от федералния закон, датираща от 7 март 2011 г. В същото време периодът, за който Кобляков е обвинен е от декември 2006 г. до 26 септември 2005 г.

"Тъй като в молбата за екстрадиция не са посочени други закони, е невъзможно за СГС да определи кой е бил действащият закон към периода, за който е бил привлечен като обвиняем Кобляков", записа в определението си съдия Десислав Любомиров. Освен това той иска и информация за това – дали към момента на извършването на деянието или след него, то е било амнистирано.

В края на съдебното заседание Николай Кобляков поиска от СГС да му разреши да пътува до Париж за една седмица във връзка със свой ангажимент по социални проекти. Докато говореше пред съда, той посочи, че е европейски гражданин, че Русия не спазва международното право. Дори напомни, че българските медицински сестри в Либия бяха освободени от бившата съпруга на експрезидента на Франция Никола Саркози – Сесилия.

От Софийската градска прокуратура (СГП) не възразиха срещу искането на правозащитника, отбелязвайки, че до момента той е имал безупречно процесуално поведение, винаги е спазвал мярката си за неотклонение и два пъти е спазил условията на прокурорско разрешение – да излезе от дома, си където бе под домашен арест, за да посети рехабилитационни процедури.

Въпреки това съдия Любомиров остави без уважение молбата на Кобляков, аргументирайки се с това, че характерът на производството и причините за неговото отлагане, не предполагат той да бъде пуснат да пътува зад граница. Това решение на съда не е окончателно и подлежи на обжалване пред втората инстанция в 7-дневен срок.

Кобляков вече поиска от президента Росен Плевнелиев политическо убежище в България и очаква отговор на молбата си. Той е основател на френската неправителствена организация "Свободна Русия" (Russie-Liberté), която от години организира протести срещу режима на Владимир Путин и в подкрепа на руски опозиционери и политически затворници, репресирани от Кремъл. В момента той е с най-леката мярка за неотклонение – "подписка".

В залата присъстваха десетина активисти в подкрепа на Кобляков, сред които председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев, Асен Генов от "Протестна мрежа", френският консул в София Изабел Верниче-Енгелке и други.

По ирония на съдбата сред подкрепящите известния застъпник за правата на човека и опозиционер беше и Мирослав Писов, съпруг на защитничката на Кобляков – Биляна Писова. Той бе ръководител на благоевградските антимафиоти и един от подсъдимите за убийството на Ангел Димитров – Чората.

Чората почина през 2005 г. в центъра на Благоевград при акция по задържането му на спецчасти в рамките на операцията "Респект". Смъртта му предизвика силен обществен шум, тъй като МВР укри случая и впоследствие обяви, че Димитров е починал от стрес при вида на маскираните полицаи. След това се стигна до разследване, тъй като тогавашният вътрешен министър Румен Петков промени мнението си и се разграничи от действията на служителите.

Първоначалната аутопсия, лансирана лично от Петков, установи, че Димитров е починал заради стреса от ареста и кардиогенния шок, причинен от злоупотреба с кокаин. След това покойният проф. Стойчо Раданов бе категоричен, че до леталния изход се стигнало след удар в тила. А накрая експерти от ВМА повторно оневиниха полицаите, като отново подчертаха дебело, че Чората е злоупотребявал с кокаин.

Окончателното решение по казуса стана факт през юни 2011 г. То бе първото оправдателно за подсъдимите Писов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Иво Иванов. Преди това те бяха осъждани общо четири пъти (два пъти от Софийския военно-окръжен съд и два от Военно-апелативния), като според последното решение на магистратите с пагон Писов трябваше да лежи 9 години в затвора, а останалите – по 8.

Междувременно тогавашният премиер Бойко Борисов и вътрешен министър Цветан ЦВетанов лично се застъпиха за свободата на подсъдимите по делото и на практика дадоха публично указание на Върховния касационен съд - да вземе "правилното решение".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?