Съдът отмени отказ на прокуратурата да разследва убийство на домашно куче

Софийският районен съд (СРС) е отменил отказа на прокуратурата да разследва Владимир Мизов, който на 15 август наръга 4 пъти с ножа си питбула Руби пред погледите на няколко деца в столичния кв. "Левски" Г, научи Mediapool.

Инцидентът се случи, след като мъжът пуска без каишка своето куче – лабрадор, и разминавайки се с него питбулът го захапва за ухото. Впоследствие прокуратурата прецени, че Мизов е действал в условията на крайна необходимост и не трябва да бъде съден.

Мъжът дори не бе обвинен по приетия преди 3 години член 325Б от Наказателния кодекс (НК), преследващ проявите на жестокост и убийствата на гръбначни животни, а по обичайно използвания член 325 за обикновено хулиганство.

Семейството на Марияна Гьорева, чийто син Руслан е собственик на убитото куче, обаче обжалва отказа на Районната прокуратура пред съда и на 17 октомври той е отменил отказа за образуване на разследване срещу Мизов. Според СРС са налице само част от елементите на крайната необходимост – непосредствена опасност за обвиняемия или негова собственост, както и защитно действие от негова страна.

"За да е законосъобразно деянието при крайна необходимост, то трябва да е при условие, че не съществува друг правомерен начин за избягване на опасността, освен чрез използвания от извършителя. Трябва да се вземе предвид, че питбулът е захапал само ухото на лабрадора, т.е. не е захапал жизненоважен негов орган, от което да последва смъртта на животното. Освен това Мизов е можело да нанесе удари върху питбула с друг твърд предмет, без да причинява смъртта на животното, защото двете кучета са били навън и е имало възможност да се използват дървени колове, камъни и пр.", приема съдия Мария Шолейков-Маринова.

Тя подчертава в мотивите си, че собственикът на убитото куче – Руслан Гьорев, също е присъствал на инцидента и е правил опити да разтърве двете животни. На мястото е имало и негови приятели, "които е можело да бъдат извикани да помогнат за разтърваването на кучетата".

"Изхождайки от това, действията по намушкване на питбула с нож, и то многократно по различни части на тялото и главата му, не е правомерен начин на защита, защото обвиняемият е разполагал с друга възможност и отново е могъл да постигне целта си, а именно питбулът да отпусне захапката си и така да си отърве кучето от него. Противното би означавало, че Мизов е целял смъртта на пибула, без значение дали и кога той е отпуснал захапката си", заключва съдът.

Друго условие, за да се приеме наличието на т. нар. крайна необходимост, което според съда не е изпълнено в случая е вредите, причинени от обвиняемия, да не са по-големи от тези, които той е избегнал с действията си.

"В конкретния случай причинените вреди на питбула са неговата смърт, като резултат от множеството прободни рани с нож, а предотвратените увреждания на лабрадора са евентуално откъсване на части от тялото му, а именно ухото му, за което е бил захапан от питбула. Така умъртвяването на захапалото животно при всички случаи е по-значимо от предотвратеното осакатяване на лабрадора", обобщава Софийският районен съд в мотивите си.

Десет дни по-късно, на 27 октомври, прокуратурата е протестирала определението на СРС пред Градския съд, отхвърляйки хипотезата, че Мизов е могъл да удари питбула с дръг твърд предмет, а не многократно да го намушква с ножа си.

"Всички доказателства по досъдебното производство – свидетелски показания, сочат, че действията на обвиняемия са били единственият начин същият да защити себе си и кучето си от непосредствена опасност – нападението на питбула на свидетеля Гьорев", заявяват от държавното обвинение.

Ако Софийският градски съд потвърди мнението на първата инстанция, случаят ще бъде върнат за доразследване на прокуратурата, която би трябвало и да промени квалификацията на обвиненията си по казуса. Очевидно става въпрос за убийство на гръбначно животно, и то при няколко утежняващи вината обстоятелства – то е извършено "по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост", както и "на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице". В тази хипотеза законът предвижда затвор от 1 до 3 години и глоба от 2000 до 5000 лева.