Съдът отмени отказа на президента да разсекрети втората стенограма “КТБ“

Съдът отмени отказа на президента да разсекрети втората стенограма “КТБ“

Административен съд – София град (АССГ) отмени във вторник отказа на президента Румен Радев да предостави на журналист стенограмата от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност от 14 юли 2014 година, който бе посветен на банковата криза. Този документ е известен като втората стенограма “КТБ“. Делото бе заведено от журналиста от БиАйТи Илия Вълков и бе водено от адв. Александър Кашъмов от “Програма Достъп до информация“. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

„С Александър Кашъмов спечелихме делото срещу президентската институцията за стенограмата от Консултативния съвет за национална сигурност при президента на 14 юли 2014 г. Тогава заседанието беше за кризата с КТБ. Според съда публичното оповестяване на всички факти, свързани с фалита на банката и последиците от това, няма да доведе до вреда след почти 3 години. Президентската институция не е извършило оценка на риска от предоставянето на стенограмата, както повелява законът. Не са изложени и мотиви какво е наложило класифицирането на информацията. Въпреки, че решението подлежи на обжалване, съдът смята, че информацията в стенограмата е от надделяващ обществен интерес“, коментира Илия Вълков.

Само преди ден президентът Румен Радев отказа да разсекрети тази втора стенограма по искане на сайта “Биволъ“, защото била с гриф “поверително“ и трябва да се пази поне 5 години.

Преди месец главният редактор на “Биволъ“ Атанас Чобанов спечели пред АССГ делото за разсекретяването на стенограмата от консултациите при държавния глава за банковата криза от 29 юни 2014 г. След това Румен Радев обяви, че ще публикува стенограмата, но след като пита всички участници в разговорите.

Въпросното първа стенограма е от заседанието при президента, което се състоя два дни след "черния петък" за Първа инвестиционна банка, когато само за ден от нея бяха изтеглени спестявания за над 800 млн. лв. и тя изпадна в ликвидна криза.

Публично известно е, че по време на срещата на 29 юни 2014 г. при президента е отпаднал вариантът за обявяване на банкова ваканция в страната - мярка, която е обсъждана по-рано на тайно инфарктно заседание на политици, банкери и финансисти в БНБ. След консултациите при Плевнелиев идеята за ваканцията отпадна окончателно. На другия ден държавата спаси ПИБ, след като убеди банковата общност да изкупи емитирани от МФ книжа за 1.2 млрд. лв., които впоследствие бяха вкарани като депозит в ПИБ. Помощта за банката бе одобрена светкавично от ЕК – за една нощ.

Още по темата
Още от България