Съдът отмени забраната за сделката на "Еврохолд" и ЧЕЗ

Проведен е проформа анализ, нарушени са куп процедури и КЗК е осъдена да плати 10 хил. лв.

Съдът отмени забраната за сделката на "Еврохолд" и ЧЕЗ

Административният съд София област отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което забрани на "Еврохолд България" през октомври 2019 г. да купи енергийните активи на чешката ЧЕЗ в България. В решението си, взето в сряда – 22 юли, съдът отправя изключително остра критика към антимонополния регулатор, заради груби нарушения на процедурата.

Така делото се връща във вид на преписка на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне съгласно задължителни указания, дадени в мотивите на съдебното решение. Регулаторът е осъден да плати съдебни разноски от 10 050 лв., което е под претендираните 23 хил. лв.. Решението на съда обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд.

Сделката на "Еврохолд" и ЧЕЗ бе забранена от КЗК, както това бе сторено при първия опит за продажба на 67 на сто от електроразпределителната мрежа в Западна България и още шест дружества на ЧЕЗ на дружеството "Инерком" на Гинка Върбакова. За "Еврохолд" пречка пред придобивката се оказа притеснението на антимонополната комисия, че придобиването на енергиен бизнес от страна на застрахователния холдинг може да наруши пазара с несъществуващи обезпечения. КЗК не се се впечатли и от обещанията на "Еврохолд" да не предлага застраховки за участие на борсата за ток, които според комисията може да доведат до злоупотреба с монопол.

Това обаче бе оспорено от "Еврохолд"  и от самата ЧЕЗ и в решението си Административният съд София област подробно разглежда какво е извършила Комисията в рамките на задълбоченото проучване на казуса, какви доказателства е събрала и до какви изводи е стигнала.

Съдебните изводи

Констатирано е, че КЗК не е извършила "задълбочено проучване", а е симулирала такова и е забранила безусловно сделката. Според съда комисията е допуснала и съществени процесуални нарушения. Решението и за забраната е издадено едва четиринадесет дни след постановяване на решението за извършване на задълбочено проучване.

Така КЗК е осуетила възможността, дадена от закона в 30-дневен срок от публикацията в електронния регистър на решението, да се започне задълбочено проучване и всяко заинтересовано лице да може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар, смята съдът.

Според него КЗК не е оформила заключенията си с отделен акт, както се изисква от закона и така е лишила участниците в сделката от правото им да оборят съмненията на КЗК. Съдът изрично посочва, че комисията е била длъжна да води адекватна комуникация с "Еврохолд", за да може купувачът да изложи своята позиция по въпроса и да разсее съмненията на антимонополния орган.

В съдебното решение се припомня, че според правилата на самата КЗК, тя е длъжна да поиска да ѝ бъдат предложени мерки, чрез които да се преодолеят изцяло съществуващите според нея конкурентни проблеми, но не е сторила това и така е нарушила правата на страните по сделката.

Според съда производството на КЗК е проведено изключително формално и без да са спазени предвидените законови срокове и без да се гарантират правата на участниците в концентрацията. Отбелязва се и че КЗК е игнорилала, без каквито и да е мотиви, и предложението на уведомителите за мерки за защита на конкуренцията.

Отбелязва се, че КЗК безпрецедентно е накърнила правото на защита на участващите в концентрацията дружества.

"Комисията не е приела предложението за организирането на работни срещи, на които да се обсъдят възможности за поемане на конкретни ангажименти, нито е анализирала мерките предложени от участниците в концентрацията, чрез подлагането им на "пазарен тест", съобразно изискванията на собствените си правила. КЗК не е аргументирала отхвърлянето на предложените мерки, нито пък е предложила други подходящи мерки, вместо посочените", пише в решението на съда.

Адв. Копаранов: Притеснително е, че КЗК игнорира своите правила

"Въпреки че решението на съда е мотивирано с процесуални основания, зад него стои много прецизно разбиране на цялата философия на контрола върху концентрациите. Един от най-основните принципи на този контрол е, че регулаторът може да забрани една сделка само в абсолютно краен случай, когато е несъмнено, че тази сделка наистина много сериозно ще увреди конкуренцията и няма какво да се направи, за да се защити тя", коментира адвокатът по конкурентно право Христо Копаранов пред Mediapool. Според него именно затова е толкова важно задълбоченото проучване да бъде реално и ефективно извършено.

"Логиката на Административния съд София област е, че като са предвидени определени задължителни стъпки в производството на КЗК, те не са случайно предвидени, а зад тях стои определена логика на законодателя", отбелязва той.

Според него не е случайно, че съдът в решението си обръща доста внимание на т.нар. "мерки за защита на ефективната конкуренция" и правилата, свързани с тях.

"Правната уредба на тези мерки е едно от най-ярките проявления на идеята, че забрана на сделка може да се постанови само ако няма никаква друга възможност да се защити конкуренцията. Идеята на мерките е чрез диалог между КЗК и концентиращите се предприятия да се намери вариант, при който едновременно се постига целта на сделката и се защитава конкуренцията", обяснява Копаранов и допълва, че неслучайно ЕК има богата практика за тези мерки и нарочни указания кои от тях са приемливи и кога.

"Правилата на КЗК за това как да се третират предложенията за такива мерки много добре отразяват както идеята за тях, така и достиженията на ЕК в тази връзка. Оказва се обаче, че КЗК е разписала едни чудесни правила, но когато дойде време за реалното им прилагане, тя ги игнорира", посочва адвокатът.

Според него е притеснително, че се налага съдът да казва на КЗК, че трябва да спази всички етапи на процедурата, но от друга е страна е хубаво, че азбучните положения от решението ще станат част от съдебната практика и в България.

За размазаната физиономия

Сега през комисията има два варианта – да обжалва решението пред по-високата инстанция - Върховния административен съд, и да протака още финала на сделката, или да направи повторна задълбочена оценка и да се произнесе адекватно по случая..

До договора между "Еврохолд" и ЧЕЗ се стигна след като КЗК забрани на "Инерком" за придобие този бизнес със също толкова странни мотиви – че неголеми слънчеви на Гинка Върбакова ще осигурят монопол на дружеството на енергийния пазар. В проведени нови преговори с потенциални купувачи ЧЕЗ избра за купувач "Еврохолд".

За интереса на "Еврохолд" към активите на ЧЕЗ в България стана ясно още през март 2019 г., а месец по-късно – още докато течаха преговорите между двете страни, Комисията за финансов надзор започна проверки в застрахователния холдинг дали има финансова мощ да придобие дружеството. Резултатите от тях така и не станаха факт, но бяха изпратени от КФН на прокуратурата, данъчните и ДАНС. Не е ясно какво се е случило след това от страна на тези органи.

В изтекли в началото на този юни записи с глас като на премиера Бойко Борисов, се дават инструкции:  "Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене".

Не става ясно кой е оня, но в енергийните среди се твърди, че и ЧЕЗ, и "Еврохолд" са били разубеждавани от "правителствени емисари" да се откажат от сделката.

Преди месец Софийската градска прокуратура образува проверка как е направен и дали е манипулиран този запис, но както винаги държавното обвинение не се интересува от съдържанието на записа, което е признание за това как уж независимите регулатори се използват като политически инструмент и бухалка. .

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?