Съдът отменя ангажимента на България за АЕЦ

Тричленен състав на Върховния административен съд днес отмени решението на правителството, с което България пое ангажимент да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 година. То бе атакувано от Любен Корнезов и група депутати от БСП.

На базата на това решение на правителството, на 18 октомври м.г. министърът на външните работи Соломон Паси договори с Европейския съюз временното затваряне на глава "Енергетика". Поемането на конкретен ангажимент за двата реактора бе сигналът от страна на България, който ЕС очакваше. На тази основа, на срещата на върха в Копенхаген през декември, лидерите на 15-те се ангажираха с приемането на страната ни през 2007 г., одобриха конкретна пътна карта и увеличиха предприсъединителната помощ за България. От Външно министерство представиха разчети, според които само средствата, с които европомощта се увеличава, надхвърлят 3 пъти годишната печалба от работата на двата реактора.

По всяка вероятност правителството ще обжалва решението на съда, заяви говорителят на кабинета Димитър Цонев. Поддържаме становището си, че в случая се атакува една хипотеза, тъй като преговорите с ЕС не са приключили окончателно, каза Цонев. Той напомни позицията на МС, че на базата на обещаната от Брюксел партньорска проверка, сроковете за затваряне на 3 и 4 блок могат да бъдат предоговорени.

Решението на съда не е влязло в сила, има възможности за неговото обжалване и на този етап няма основание да се счита, че то би могло по някакъв начин да се отрази върху преговорите ни с ЕС, коментира говорителят на МВнР Любомир Тодоров.

Министрите на външните работи Соломон Паси и на евроинтеграцията Меглена Кунева отказаха коментар, преди да се запознаят с мотивите на ВАС.

Соломон Паси трябва да представи съдебното решение в Брюксел и да отвори наново глава "Енергетика", за да договори други условия за двата реактора, заяви инициаторът на жалбата Любен Корнезов от БСП. Той оцени решението на съда като доказателство, че в България има Конституция и като основа да се извоюват от ЕС по-справедливи клаузи на българската ядрена енергетика.

За България ще бъде безпрецедентно и много негативно, ако отвори по тази причина глава "Енергетика", бе коментарът на зам.председателят на СДС Владимир Кисьов, който определи поетите ангажименти по преговорната глава като ангажименти по международен договор. Кисьов обаче допълни, че потвърденото от съда погазване на законите от страна на българското правителство е лош сигнал за България в Брюксел и петно върху страната ни. Зам.председателят на СДС все пак заяви, че ситуацията не трябва да се драматизира.

Според ВАС само парламентът решава кога се затварят ядрени реактори

Днес ВАС е отменил част от решение на правителството от 1 октомври м.г. От съда информираха, че е отменена тази част от приетата от Министерския съвет допълнителна позиция на България по глава "Енергетика", с която страната ни се съгласява с искането на ЕС и се ангажира 3 и 4 блокове да бъдат затворени през 2006 г.

От ВАС съобщиха още, че съдът е отхвърлил жалбата на Любен Корнезов и другите депутати от БСП в останалата ѝ част, свързана със затварянето на 1 и 2 блокове на АЕЦ "Козлодуй" преди 2003 г.

Днешното решение на 3-членния състав на съда може да се обжалва в 14-дневен срок пред 5-членен състав.

Според съда, решението на правителството за окончателното закриване на 3 и 4 блок е незаконосъобразно, защото не е съобразено с решение на парламента от 17 юли 2002 г., с което депутатите са приели енергийната стратегия на България. Според конституцията на страната, решенията на парламента са задължителни за всички държавни органи, включително и за правителството, се казва в мотивите на ВАС.

От съда разясниха за mediapool.bg, че в енергийната стратегия, одобрена от парламента, не се казва нищо за евентуалното затваряне на блокове на АЕЦ "Козлодуй". Този въпрос бил засегнат само в приетия от парламента закон, с който е одобрен меморандума с ЕБВР за финансиране на модернизацията на 5 и 6 блок на централата. Там било записано, че България ще затвори 1-ви и 2-ри блок до края на 2002 г. и в същия срок ще се постигне съгласие за затварянето на 3-ти и 4-ти. Законовият ангажимент за спирането на първите два блока бил причината съдът да отхвърли тази част от жалбата на БСП.

В енергийната стратегия наистина не се споменава нищо за затваряне на ядрени блокове. Там се казва само, че "решението за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения ще се вземе въз основа на комплексен анализ на възможността за поддържане и повишаване нивото на безопасност и управление на ресурса на ядрените съоръжения, в съответствие с националното законодателство и задълженията, произтичащи от Конвенцията за ядрена безопасност".

От разясненията на пресслужбата на ВАС излиза, че според съда парламентът е единственият легитимен орган в страната, който може да взима решение за затваряне на ядрени реактори.

Драмата АЕЦ

Пикът на драмата около 3 и 4 блок на АЕЦ започна към края на септември м.г., когато за първи път министрите Паси, Кунева и Ковачев лансираха варианта България да поеме ангажимент за затварянето на реакторите през 2006 г., каквото е искането на ЕС, но срещу провеждането на партньорска проверка за тяхната безопасност. Министрите обясниха, че на основата на резултатите от тази проверка България може да поиска предоговаряне на срока и промяна в позицията на ЕС.

На 26 септември м.г. министър Ковачев поиска подкрепата на парламента за тази позиция и часове по-късно, след заседание на правителството същия ден, обяви, че МС е приел този вариант като част от допълнителната позиция на България по преговорната глава "Енергетика". Позицията веднага бе изпратена в Брюксел.

Днешното съобщение на съда - което отменя правителствено решение от 1 октомври, а не от 26 септември, потвърждава обвиненията на БСП, че на първото си заседание кабинетът не е имал кворум, затова се е наложило дни по-късно да гласува отново собственото си решение.

Това решение на кабинета бе атакувано и от БСП, и от СДС, и от президента Първанов.

На 2 октомври в парламента бе проведен специален дебат по тази тема, който завърши с решение на Народното събрание, прието с пълен консенсус от всички парламентарно представени сили. Според решението, България не трябва да поема ангажимент за затварянето на 3 и 4 блокове преди пълноправното си членство в ЕС, партньорската проверка трябва да се разглежда като допълнителен аргумент за датата, затварянето на реакторите трябва да се обвърже със социално-икономическите възможности на страната и при преговорите с ЕС България да се третира равноправно с първите 10 кандидат-членки.

Още на следващия ден демонстрирания в парламента консенсус за АЕЦ се разпадна. Управляващите НДСВ и ДПС определиха парламентарното решение като абсолютно консенсусна подкрепа за позицията на правителството. СДС обяви, че ще поиска вот на недоверие, ако МС не промени решението си съобразно това на парламента. БСП се закани, че ще атакува правителствената позиция в съда.

На 3 октомври от правителството заявиха, че няма противоречие между тяхното решение и това на парламента и затова не е необходимо България да променя депозираната вече в Брюксел допълнителна позиция по глава "Енергетика".

На 4 октомври БСП внесе жалбата си във ВАС и поиска съдът да отмени правителственото решение, както и стана. На три пъти съдебните заседания по това дело се отлагаха, заради нежеланието на кабинета да предостави стенограмата от собственото си заседание, на което е взело решението за АЕЦ.

Ден, след като на 18 октомври министър Паси подписа в Брюксел затварянето на глава "Енергетика", президентът Георги Първанов подкани парламентът да санкционира този акт на правителството. В коментар за затворената преговорна глава президентът заяви, че очаква още сега парламентът да се произнесе по съответствието между неговото решение от 2 октомври и договорената позиция.

Десетина дни по-късно, Първанов информира със специално писмо колегите си - държавни глави на страните членки на ЕС, че поетият от България ангажимент противоречи на волята на българския парламент. В писмото си Първанов директно се опита да смени позицията за АЕЦ, заявявайки пред колегите си от ЕС, че легитимната българска позиция е тази на парламента.

Малко преди срещата на НАТО в Прага, драмата около АЕЦ позатихна. Само ден след като Алиансът официално покани България, СДС обаче внесе в парламента вот на недоверие към правителството заради Козлодуй. Три дни след това същото стори и БСП. В резултат, на 28 ноември м.г., се стигна до първото в годините на прехода общо гласуване на десницата и левицата, срещу правителството Сакскобургготски, макар и с различни мотиви. СДС атакува кабинета, че с неизпълнението на волята на парламента нарушава Конституцията. БСП заплаши с поскъпване на тока и режим на светлото, ако двата реактора се затворят.

Споделяне

Още от България