Съдът по делото "Хитрино" отхвърли иска на НКЖИ за 315 000 лв.

Съдът по делото "Хитрино" отхвърли иска на НКЖИ за 315 000 лв.

Шуменският окръжен съд отхвърли в понеделник като недопустим иска за 315 000 лв, който бе предявен срещу машинистите заради трагичната влакова катастрофа в Хитрино. Магистратите се мотивираха с това, че няма как да допуснат подобен иск на Националната компания "Железопътна инфраструктура" в рамките на наказателния процес. Държавната фирма настояваше двамата машинисти да платят разходите по ремонта на релсовия път.

По време на първото разпоредително заседание защитата на машинистите поиска отвод на наблюдаващия прокурор Маргарита Георгиева. Според адвокатите на подсъдимите Димитър Михнев и Радослав Петков разследването за състоянието на релсовия път е водено едностранчиво. Адвокатите заявиха, че са нарушени правата на подсъдимите, тъй като не са предявени всички доказателства. Те посочиха, че не са им дадени три видеозаписа от огледа и фотоалбуми. Те поискаха връщане на делото за доразследване.

От прокуратурата заявиха, че са дадени всички възможности за запознаване с доказателствата по делото и няма предубедено събиране на доказателства. Съдът отхвърли исканията за отвод и за връщане на делото за доразследване. Магистратите все пак приеха, че има процесуални нарушения, които биха могли да се отстранят, съобщава БНР. Съдът нареди на прокуратурата да предостави на защитата липсващите видеозаписи.

От защитата признаха част от фактите по делото и заявиха, че не желаят разпит пред съда на тежко пострадалите, както и на наследниците на починалите. Те приеха и повечето от медицинските експертизи. Защитата настоява за разпит на длъжностните лица и техническите експерти. Отхвърленото искане за връщане на делото подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд. Дотогава делото остава в предварителната фаза.

С последните промени в Наказателно-процесуален кодекс бе въведено "разпоредително заседание", което е подготвителна фаза на процеса. В рамките на това заседание още в началото на процеса защитата и съдът трябва да изчистят всички въпроси за допуснатите процесуални нарушения по време на разследването. Това е първият и последен шанс за връщане на делото за доразследване.

Влаковата трагедия в Хитрино се случи през декември 2016 г. Първи машинист на влака бе Димитър Михнев. Той е обвинен за причиняване по непредпазливост на инцидента в село Хитрино, при който на 10 декември 2016 г. загинаха седем души, а други 29 бяха ранени.

Техническата експертиза установи, че влаковата композиция се е движела с два пъти по-висока скорост от разрешената при навлизане в гара Хитрино. При стрелка № 1 тази скорост е била 80 км/час, а при стрелка № 5 - 78 км/час при разрешени 40 км/час.

Освен от експертизата, това е установено и от показанията на служители на гара Хитрино, стрелочници и началника на гарата, които са видели приближаващия влак с много висока скорост. Вторият машинист Радослав Петков е обвинен, че не е направил нищо, за да спре влака, въпреки че е бил напълно наясно със ситуацията.

Събрани са и свидетелски показания на третия машинист от локомотивната бригада, който също е признал, че при навлизане в гарата влакът се е движел със скорост 78 км/час.

Разследващите не успяха да свържат инцидента с релсовия път или с грешка на служителите на гарата. Разследването към момента сочи, че високата скорост на композицията е станала причина за изместването на железния път между двете стрелки.

Последвалият взрив на цистерните на влака е предизвикан от дерайлиране на част от композицията. При удара кука от теглича на една от платформите разхерметизира цистерна с гориво. Образувалият се газов облак се е взривил най-вероятно от искра. Жителите на село Хитрино бяха евакуирани за 11 дни, докато траеше акцията по извеждането на обърналите се цистерни.

Защитата на машиниста твърди, че превишената скорост не винаги е причината за транспортно произшествие. В рамките на делото те приложиха справка от ДАНС, в която е посочено, че е имало незаключена стрелка на железния път край Хитрино.

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?