Съдът полага усилия за ефективно правораздаване

Съдилищата в България през 2009 г. са работили изключително интензивно с ясно осъзнат стремеж за повишаване ефективността на своята дейност за бързо, прозрачно и предвидимо правосъдие. В условията на засилен медиен интерес и ясно очертан обществен контрол те полагаха усилия за решаване на делата в определените срокове и при добро качество на правораздаването. Този извод за работата на съдилищата през миналата година направи в петък председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев.

Той се позова на статистиката, която отчита завишаване на приключените дела с влезнала в сила присъди и натовареността на "черните тоги".

Искам и държа тези добри думи ясно да се чуят, защото твърде често под натиска на емоцията или криво разбран, а често и провокиран обществен интерес по някои шумни знакови дела, съдиите като цяло търпяха необосновани, пресилени или най-малкото неточно адресирани критики, които не почиват на задълбочен анализ относно причините на едно или друго явление, каза Лазар Груев.

Тезата му е в пълно противоречие с непрестанните упреци към съда от страна на изпълнителната власт в лицето на вътрешния министър Цветан Цветанов.

В последно време съдебната система се определя като проблем, чуват се определения като "бавна, не работеща". Често, обаче, тези квалификации се "доказват" на базата на отделни случаи, определяни като скандални, е мнението на Лазар Груев.

Той коментира и особено актуалния въпрос за създаването на специализиран съд, който да се занимава с делата срещу организираната престъпност, корупцията по високите етажи и злоупотребата с еврофондове. Тази идея вече бе коментирана от  магистрати, адвокати и правозащитници като противоконституционна, тъй като цели създаване на "извънреден трибунал". Не такова обаче е мнението на управляващото парламентарно мнозинство и на изпълнителната власт. Идеята се подкрепя от прокуратурата и от определени съдии.

"Аз не приемам диалога, при които противниците, или тези, които критикуват определена идея, веднага се обявяват за врагове на борбата с престъпността", заяви Груев по повод мнението на вицепремиера Цветанов, че "който е против специализирания съд, не иска държавата да е по-силна от организираната престъпност".

Груев каза, че e чул по радиото за подготвяното специализирано съдилище. Той обяви, че, ще бъде против, ако има елементи на извънредност или стремеж за неправомерно ограничаване правата на гражданите и качеството на правосъдието.

"Какъвто и съд да се създаде, ако няма качествено разследване и яснота на обвинителните актове, резултатът ще е един и същ", заяви Лазар Груев.

По думите му, по-добре е да има дискусия за спецсъдилищата, като в дебата да бъде заложен въпросът колко ще струва този съд и дали не е по-добре част от тези средства да се дадат за по-качествено разследване.

Дали не трябва обществото да приеме като свой приоритет по-скоро финансирането и изграждането на една условно наречена "научна полиция", продължи магистратът.

Обясни, че има предвид полиция, която е научена да разследва и да борави с научните методи и средства на това разследване. Според повечето експерти и независими анализатори големият проблем е некачественото разследване, тоест, досъдебната фаза на процеса. Затова и преди ГЕРБ да поеме управлението проблемите на съдебната власт се  поставяха редом до тези в разследването. Фокусът на критиките обаче вече трайно се е изместил върху арбитъра в наказателния процес, сякаш в досъдебното производство всичко върви перфектно.

Лазар Груев изказа становището си и по въпроса за придобиване на достъп до класифицирана информация от членовете на ВСС. Управляващите подготвят законопроект, според който кадровиците на съдебната власт ще са задължени да поучат такъв достъп след проверка от спецслужбите.

Шефът на ВКС смята, че всяко лице, избрано на публична длъжност чрез явна процедура, каквито са съдиите и членовете на ВСС, трябва да имат достъп до класифицирана информация на принципа "необходимост да се знае" и не е нужно да   минава през проверка за надеждност.