Съдът потвърди, че делото "Костинброд" е било балон

Нито едно доказателство не подкрепя обвинението на Росен Желязков

Снимка: Дойче веле

Прокуратурата е поддържала на практика недоказуемо обвинение по делото за гръмката афера "Костинброд", избухнала в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори през май 2013 г.

Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд (СГС) към оправдателната присъда на бившия главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков, публикувани във вторник.

Той бе обвинен в длъжностно престъпление за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването на бюлетините за тогавашния вот с цел да набави облага за печатницата "Мултипринт", изразяваща се в спестяването на редица организационни и производствени разходи. Съдът обаче го оправда в средата на април.

Впоследствие прокуратурата дори не протестира това решение на СГС пред втората инстанция и оправдателната присъда на Желязков влезе в сила. Настоящият съветник на премиера Бойко Борисов пък заяви, че е с "институционално мислене" и няма да съди държавата за незаконно повдигнато обвинение.

"Съдът намира, че не са налице доказателства по делото, установяващи по какъвто и да било начин служебно бездействие по повод на дейностите, свързани с подготовка на изборите от страна на подсъдимия Желязков в качеството му на главен секретар на МС. Напротив, налице са безспорни доказателства за осъществен ежедневен контрол и отчетност", посочва градският съд в мотивите си по казуса, който се превърна в един от знаковите процеси от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров.

Първоначално прокуратурата обяви, че води разследване за престъпления срещу изборните права на гражданите и за длъжностни престъпления на служители на администрацията на Министерския съвет. Разследването приключи с един обвиняем – Росен Желязков, който впоследствие бе напълно оправдан и както се говори, скоро може да бъде предложен от премиера и избран от парламента за председател на Комисията за защита на конкуренцията.

Желязков е имал право, а не задължение да контролира "Мултипринт"

По време на делото прокуратурата поддържаше тезата, че Желязков е извършил престъпление като не е възложил на подчинените си да проверяват отпечатването на бюлетините, включително и като не ги е командировал на място в печатницата в Костинброд.

"Сключеният договор с № МС-83 от 27.04.2013 г. е договор между равнопоставени правни субекти, поради което съдът се съгласява със становището на защитата, че същият не може да бъде източник на служебни задължения за длъжностно лице. В договора правата и задълженията на страните са регламентирани в Раздел 6. Посочено във фактите по делото е, че възложителят има задължение да приеме изпълнението, да заплати цената, да не разпространява информация, предоставена от изпълнителя, имаща характер на търговска тайна, и да предостави предпечатна подготовка на бюлетините в съответствие с техническите спецификации. Това са изчерпателно посочените в договора задължения за възложителя, възникнали на основание сключването му", изброява съдът.

В мотивите му се подчертава, че противно на тезата на прокуратурата, в договора е записано право, а не задължение на Желязков да "да упражнява текущ контрол и да дава задължителни указания по изпълнение на договора".

"Това означава, че упражняването на текущия контрол не е задължение, такова каквото е задължението например да бъде приета извършената работа, ако тя е правилно извършена, или да се заплати цената по договора, а право, което съответно може да упражни възложителят при извършване на собствена преценка за необходимостта. Източникът на задължения за длъжностно лице по реда на чл. 282 от НК (обвинението на Желязков – бел.ред.) са нормативните актове и това е така, защото деянието, чрез което се осъществява престъплението, е по повод на възложените служебни задачи или функции на длъжностното лице", аргументира се СГС.

Съдът категорично отхвърля и твърденията на прокуратурата, че от "Мултипринт" не са изпълнили изискванията на МС да осигурят "строг контрол върху отпечатаните количества и манипулациите с техническия отпадък".

"Конкретните допълнителни изисквания са свързани с отчитане на чистия тираж, като количествата се заприходяват за всяка отделна бройка. Видно от свидетелските показания, както на управителят на изпълнителя, така и от служителите, пряко свързани с производствения процес, е че "чистият тираж" е бил отчетен, подреден в съответни кашони с поставени етикети, отразяващи точния брой на бюлетините, предназначени за гласуване, съхраняван в склад с ограничен достъп и видеонаблюдение и доставен на възложителя. В същото време изискването технологичният брак да се съхранява в печатницата при строг режим на достъп в отделно помещение до приключване на изборите също е спазен", посочват магистратите в мотивите си.

Допълват също, че безспорно е било установено по време на делото, че "именно технологичният брак се е съхранявал в отделни помещения, обособени конкретно за това, при поставени охранителни камери за видеонаблюдение, ограничен достъп на лицата до склада и физическа охрана, както от страна на изпълнителя, така и от страна на МВР".

"В този смисъл е и приетото изпълнение на договора, освобождаването на банкова гаранция като последица от изпълнението и липсата на претенции към изпълнителя от възложителя. Липсата на доказателства относно осъщественото изпълнително деяние от подсъдимия Желязков формира извод за липса на състав на престъпление от обективна страна", заключва Софийският градски съд.

"Последиците" от действията на Желязков всъщност са "дезинформации"

СГС се солидаризира със защитата на Желязков и по отношение на посочените от прокуратурата вреди, които подсъдимият нанесъл, извършвайки престъплението, за което бе оправдан.

"Относно посочения като настъпил резултат и причинната връзка на същия с деянието, което се твърди, че е осъществено от подсъдимия, възраженията на защитата отново са основателни. "Недоверието на значителна част от българските граждани в избирателния процес и в правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт" не могат да бъдат изведени от действията или бездействията на подсъдимия, свързани със осъществяване на служебните му задължение. Посочените последици са свързани с последващо поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления", се казва в края на мотивите на СГС по делото.

Аферата "Костинброд" избухна в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори през лятото на 2013 г. с активното съдействие на тогавашния шеф на ТВ7 Николай Бареков, който обяви в серия живи включвания от печатницата на "Мултипринт" в Костинброд, че прокуратурата е предотвратила грандиозна манипулация на вота.

Последва лаконично официално съобщение от разследващите, което донякъде потвърждаваше внушенията на Бареков, тъй като уточняваше, че след получен сигнал и направена проверка от ДАНС, Софийската градска прокуратура е образувала дело за престъпление против политическите права на гражданите.

Данни за това обаче така и не бяха открити, което принуди разследващите да се ограничат само до констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване. Затова и обвинение получи единствено Желязков, за когото прокуратурата твърдеше, че не е изпълнил служебните си задължения да проконтролира отпечатването на бюлетините за вота.

Това обаче не попречи делото срещу него да бъде използвано за многобройни внушения, че изборите са щели да бъдат фалшифицирани, ако не е била намесата на ДАНС и прокуратурата. Показателно за характера на делото е и обстоятелството, че то бе образувано по сигнал на Мая Манолова от БСП, която след тогавашните избори стана зам.-председател на Народното събрание.

Емблематична за случая ще остане и фразата на бившия служебен премиер Марин Райков, който заяви по време на едно от заседанията на СГС по делото, че "онзи скандал спихна като суфле и се трансформира в един процес за наличие или липса на контрол от страна на главния секретар на МС".

Още при внасянето на делото изобщо не беше ясно как обвинителите възнамеряват да докажат престъплението, в което обвиниха Желязков. По производството липсваха данни за каквато и да е било облага за него или печатницата, притежавана от общински съветник на ГЕРБ в Костинброд. От друга страна, щетите, които прокуратурата твърдеше, че е нанесъл Желязков, бяха меко казано, имагинерни.

"Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България", бе формулировката, която от държавното обвинение огласиха при внасянето на делото в съда на 16 декември 2013 г. Абсурдното в нея бе, че въпросното създаване на негативни обществени настроения към изборния процес всъщност бе извършено от самото държавно обвинение в деня за размисъл преди изборите, а не от подсъдимия.

Още по темата
Още от България