Съдът: Рестартът на АЕЦ "Белене" не засяга българските граждани

Решението на кабинета "Борисов" за подновяването на строежа на АЕЦ "Белене" през 2018 г. не поражда правен интерес за българските граждани и те нямат право да го оспорват пред съда. Това гласи определението на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

Делото пред ВАС по казуса "Белене" е много показателно за качеството на работата на българския съд, както и за отношението му към правата на гражданите да влияят върху знакови решения на държавата. В случая става дума за решения, които ще оказват влияние върху страната, а и целия регион през следващите най-малко 50 години.

Делото "Белене" пред ВАС е заведено през 2018 година от съпредседателите на "Демократична България" Христо Иванов и Атанас Атанасов. Техен представител пред съда е правозащитникът адв. Александър Кашъмов.

Решението за реализиране на проекта за АЕЦ "Белене", който датира от 1980-те години, е взето от правителството на НДСВ през април 2005 година. То бе отменено през 2012 година от първото правителство на Бойко Борисов с аргумента, че държавата не разполага с необходимите средства. Народното събрание впоследствие също гласува за прекратяване на проекта и сагата изглеждаше приключила.

Руската "Атомстройекспорт" обаче осъди през лятото на 2016 г. българската "Национална електрическа компания" (НЕК) за това, че е поръчала, но не е платила ядреното оборудване за спрения проект. Още тогава Борисов, който отново е министър-председател, заговори за рестарт на строежа. Под заплаха от иск за фалит на НЕК, държавният бюджет отпусна близо 1.2 млрд. лв. заем на компанията да се разплати с руснаците. През март 2017 г. България получи първата пратка ядрено оборудване, а през есента на същата година и втория реактор.

През май 2018 г. Министерският съвет одобри отмяна на решението си за прекратяване на проекта от 2012 година. Решено бе още да се търси стратегически инвеститор за дострояването на централата, което бе одобрено от парламента, но формално депутатите не отмениха решението си от 2012 г. за закриването на проекта. Аргументът бе, че нормативно единствено Министерският съвет има право да решава дали да се строят ядрени мощности.

Пред ВАС адв. Кашъмов пледира за спиране на решението от 2018 г. именно, защото волята на парламента от 2012 г. относно ядрения строеж не е отменена. Адв. Кашъмов напомня, че няма как Министерският съвет да реши да строи централата при положение, че има действащо решение на Народното събрание за прекратяване на АЕЦ "Белене".

Джуркането

Делото е разпределено първо на съдебен състав с председател Галина Матейска. В свое определение от ноември 2018 г. съдия Матейска обявява, че гражданите имат правен интерес по делото и могат да обжалват.

Магистратът казва, че оспореното решение на Министерски съвет за рестарта на "Белене" е общ административен акт, който създава права и задължения за неопределен брой лица.

Това дава право на Иванов и Атанасов да го обжалват пред съда и да искат спирането му.

Делото се размотава още две години, когато през лятото на 2020 г. съдия Галина Матейска е сменена. Сменен е и още един съдия – Светослав Славов. На тяхно място идват съдийките Аделина Ковачева и Любомира Мотова.

Това преобръща нещата изцяло. С определение от 2 февруари 2021 г. смененият съдебен състав прекратява делото с аргумент, че гражданите нямат правен интерес да жалят решението на кабинета "Борисов". Точно обратното на решеното от съдия Галина Матейска.

Така, след като делото се влачи две години и половина, сменят се съдиите и всичко приключва.

Новите съдийки смятат, че решението на МС за рестарт на АЕЦ "Белене" не е общ административен акт и не засяга интересите на цялото общество. Според тях това е просто едно решение за вътрешна употреба на държавна администрация.

Притежавате ли терен за АЕЦ?

Решението на правителството все пак може да се обжалва и от гражданите, но в някои напълно невъзможни опции. Можете да се обърне към съда, ако случайно притежавате терена, върху който ще се строи атомната електроцентрала, ако имате съседен имот или сте засегнати по някакъв начин от отчуждителна процедура по проекта.

Пред Mediapool председателят на ВАС Георги Чолаков коментира, че няма нищо необяснимо около смяната на председателя на съдебния състав. През лятото на 2020 г. Галина Матейска се е пенсионирала и се е наложило разместване на съдебните състави във ВАС. На нейно място е дошла съдия Любомира Мотова, която е поема делата на Галина Матейска. Със заповед на председателя тя се оказва в състава на Аделина Ковачева, която цял живот се замнимавала с делата за обществени поръчки в 4 отделение на ВАС и е председател на състава.

Съдия Чолаков допълни, че той няма как да отговаря за вътрешното убеждение на съдиите и не за първи път се е случвало различните съдии да имат различна позиция по правните казуси.

Не е за първи път

Адв. Александър Кашъмов коментира пред Mediapool, че не за първи път ВАС е демонстрирал противоречива практика по казуси, свързани с енергетиката. През 2011 г. той е адвокат по делото срещу решението на властите да строят Националното хранилище за ниско и средноактивни ядрени отпадъци.

Неправителствените организации атакуват пред ВАС екооценката за това хранилище, защото по стандартите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) то трябва да се построи дълбоко по тунелен способ. Българските власти нямат такова намерение.

В крайна сметка ВАС отменя екоценката на хранилището и блокира проекта. Министерският съвет реагира незабавно и отменя действието на наредбата, която въвежда стандартите на МААЕ. След това отново е даден ход на проекта за хранилището.

Неправителствените организации атакуват решението за отмяна на наредбата, но ВАС обявява, че гражданите нямат правен интерес от това. "ВАС взе това решение, въпреки че приемането на самата наредба изискваше обществено обсъждане, т.е. прието е, че тя засяга интересите на обществото", коментира адв. Кашъмов.

Решението по делото "Белене" може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.