Съдът: ТЕЦ "Брикел" не може да гори отпадъци, докато не направи екооценка

Топлофикациите на Ковачки твърдят, че изгарянето на боклука подобрява качественото на въздуха

Съдът: ТЕЦ "Брикел" не може да гори отпадъци, докато не направи екооценка

ТЕЦ "Брикел" не може да гори отпадъци, докато не бъде направена оценка на въздействието върху околната среда. Това произтича от решението на Административния съд в Стара Загора.

Делото беше образувано по жалба на неправителствената организация "За Земята – достъп до правосъдие" срещу решението на директора на Регионалната инспекция по околната среда (РИОСВ) в Стара Загора, че не е необходимо да се прави оценка на въздействието на околна среда, за да се горят отпадъци в ТЕЦ "Брикел", зад който стои бизнесменът Христо Ковачки.

Според съдебното решение директора на РИОСВ-Стара Загора незаконосъобразно е разрешили на ТЕЦ "Брикел" да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата.

Решението на Административния съд подлежи на обжалване в 14-дневен срок. Към момента няма яснота дали РИОСВ-Стара Загора ще направи това.

Съдебното решение идва на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност, посочват от "За Земята".

Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат, посочват от неправителствената организация.

Възмущението на живеещите в района достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ "Брикел" за изгаряне на 500 000 тона отпадъци.

Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, защото не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми - например замаскирайки процеса като "експеримент", посочват от "За Земята".

Всичко това ставаше на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

"Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи", коментира Меглена Антонова от "Грийнпийс-България".

Бъдещето на общините, зависими от въглищата, като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци, предупреждават от "За Земята".

Според организацията тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка на въздействието върху околната среда.

В случая с ТЕЦ "Брикел" собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. Нещо повече, от ТЕЦ "Брикел" дори твърдят, че с изгарянето на отпадъци ще се подобри качеството на въздуха в Гълъбово.

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми. Например "Топлофикация - Сливен" първоначално започна с изгаряне на 38.4 тона и след това премина на 70.8 тона на денонощие.

По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци, посочват от "За Земята".

Топлофикациите на Ковачки твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, но мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали, диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация, посочват от "За Земята - достъп до правосъдие".

Сдружението обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, "Грийнпийс"- България и екологично сдружение "За Земята", които работят за опазване на околната среда в България.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес