Съдът в Страсбург не намери нарушение по делото за смъртта на Пламен Куцаров

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург не откри нарушения по делото "Куцарови срещу България". Делото бе заведено от родителите на Пламен Куцаров, който почина преди 13 години, докато беше конвоиран до ГДБОП.

Съдът постанови единодушно, че българските власти не са нарушили Европейската конвенция за правата на човека. По делото е установено, че той е починал внезапно от сърдечен арест. Това заключение е подкрепено от голям набор от криминалистични и веществени доказателства, събрани по време на разследването и съдебния процес в България.

Съдът констатира по-специално, че българската държава е изпълнила задължението си да проведе ефективно разследване на смъртта на сина на жалбоподателите.

В съответствие със задоволителни и убедителни обяснения, предоставени от българските власти, смъртта му не може да бъде приписана на актове на насилие от страна на полицаите, които са го ескортирали.

ЕСПЧ постанови, че бързата реакция на служителите при оказване на помощ на затворника, навременната заповед за изпращането му в болница, изключват всякакво съмнение за нарушение от страна на властите.

Преди три години Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда двамата бивши служители на ГДБОП Ирен Вълев и Божидар Проданов, които бяха обвинени за смъртта на Пламен Куцаров. Той почина в бус на МВР, след като бе арестуван през 2009 г., докато го транспортираха от Института по психология на МВР към сградата на бул. "Черни връх", където тогава се помещаваше ГДБОП. Сега в същата сграда се помещава ДАНС.

Вълев и Проданов бяха обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на служебните си задължения. Те бяха арестувани за кратко, а след това освободени.

Медицинските експертизи установиха, че Куцаров е умрял от задушаване, причинено от притискане или от внезапна сърдечна смърт. Прокуратурата твърдеше, че е починал от задушаване в резултат на белезниците и упражненото насилие от страна на полицаите. Куцаров имаше различни наранявания по тялото, както и неразграден амфетамин в стомаха, за който не стана ясно как е погълнал.

Делото се проточи и първата инстанция оправда Вълев и Проданов 8 години след смъртта на арестанта. Решението на Софийския градски съд бе, че двамата нямат вина. То бе потвърдено от апелативния съд, а сега и от ВКС.

Не е установено каквото и да е действие или бездействие на Вълев или Проданов, което да е допринесло за смъртта на арестанта, пише в окончателното съдебно решение.

Наказанията на деца престъпници

В същото време съдът в Страсбург установява нарушение на държавата по делото на непълнолетния И.Г.Д. срещу България.

Той е настанен в специализирани институции от 2011 до 2015 г. поради извършване на редица престъпления. Към момента на първоначалното му настаняване жалбоподателят е на 11 години. През 2015 г., след максимално разрешеното от закона време, той е настанен в "защитено жилище".

Международният съд установи, че българското законодателство не предвижда автоматичен периодичен преглед от съд на задържането на децата. Българските власти не са предоставили периодичен преглед на необходимостта от продължаване на настаняването в интернат.

Съдът установява, че основният мотив на властите е бил да накажат жалбоподателя за това, което те смятат за негово девиантно поведение. Той заключи, че българските власти не са следвали принципа за най-добрия интерес на детето.

Националните органи също не са изпълнили задълженията си да предприемат стъпки за улесняване на връщането на майката и детето заедно и да се съобразят с индивидуалните обстоятелства на детето.

По това делото България трябва да заплати на жалбоподателя 6 000 евро за неимуществени вреди и 2 451 евро за разноски. Съдът задължава България да се предвидят процедури за преразглеждане от съда на настаняването на непълнолетни в интернати.