Съдът в Страсбург не решава кой синод на БПЦ е легитимен

Съдът в Страсбург не решава кой синод на БПЦ е легитимен

Решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, с което на българската държава бе даден тримесечен срок да намери решение по казуса за алтернативния синод на Българската православна църква (БПЦ) – така нареченият синод на дядо Инокентий, засяга българската държава и по никакъв начин не се намесва в устройството на църквата. Това коментираха юристи в петък.

В четвъртък стана известно, че ЕСПЧ се е произнесъл по жалба на миряни и църковни служители, привърженици на алтернативния синод. Европейският съд е намерил, че грубата силова разправа на държавата с хората на Инокентий през 2003 г. е в разрез с правото на свободно вероизповедание, защитено с Европейската харта на правата на човека. Държавата няма право да казва кой синод е легитимен, нито да обединява всички вярващи под едно единствено ръководство на църквата, смята съдът в Страсбург.

Каноничното право не бива да се бърка със светското.

"С изявлението си снощи патриархът показа неуважение към светските закони и към една институция, каквато е Европейския съд в Страсбург", каза пред варненския сайт "Днес плюс" отецът от Варна Любомир Попов.

"Един неграмотен калугер може да каже каквото си иска и да се излага, но Максим говори от името на една институция, което в никакъв случай не може да бъде приемливо", продължи свещенослужителят. .

"Той излиза с изявление по дело, в което дори не е страна", посочи отец Попов, като добави, че патриархът е демонстрирал "старческа сенилност” и "инфантилизъм” и въобще не е еволюирал от времето на лозунгите от типа "Една партия, една държава, една църква”.

Според отец Попов сега се използват същите думи, каквито преди 130 г. са използвали гърците спрямо нас, че сме отцепници, и разколници. "От 1872 до 1945 г. никой не е признавал Българската православна църква за самостоятелна, но тя е вършила своето Богоугодно дело и то дори по-добре в сравнение с днес", добави свещеникът.

"Тези хора искат да определят кой е православен християнин и кой не е. И ние няма да бъдем, защото те така решават", коментира още отец Любомир Попов, който, според "Днес плюс" е най-популярният свещеник сред миряните във Варна.

През 2002 г. с поправка в Закона за вероизповеданията по изрично искане на премиера Симеон Сакскобургготски бе записано, че БПЦ няма нужда от съдебна регистрация, като по този начин бе отнета възможността на свещенослужителите, които избраха алтернативен синод, да се обърнат към съда за регистрацията му. През 2003 г. по нареждане на тогавашния прокурор Никола Филчев местните прокуратури разпоредиха свещенослужители и монаси, привърженици на Инокентий, да бъдат изхвърлени от манастирите и храмовете, където служат. Това бе извършено с намесата на органите на МВР, в което главен секретар беше Бойко Борисов.

Според юристи тримесечният срок, който съдът в Страсбург дава на България, е за да се постигне помирение между спорещите страни – в случая между синода на Инокентий и българската държава. Ако държавата признае, че няма да се меси в управлението на БПЦ, решение може да се намери във времето – например хората на Инокентий да се обърнат с гражданско дело към съда, който да се произнесе кой синод е легитимен, казаха юристите. От това църквата няма да пострада, защото два синода не означава църковен разкол, както невярно се твърди , а една църква с два претендента за ръководството ѝ.

Жалбоподателите нямат претенции да им бъдат възстановени църковните имоти, в които са служили, защото тези имоти са на църквата, а не на един или друг синод, както също бе невярно съобщено. Те искат да бъдат обезщетени за морални и материални щети, но тази им жалба бе отхвърлена от съда в Страсбург.

От своя страна правосъдният министър Миглена Тачева съобщи в петък, че внимателно ще се направи тълкуване не само на решението на съда в Страсбург, но и преглед на Закона за вероизповеданията и всички онези решения на съдилищата, които засягат регистрацията на църквата. "Българското правителство трябва да намери своето решение, без да се меси в църковните дела. Това решение е еднакво задължително както за българското правителство, така и за българския синод”, подчерта министър Тачева.

Тя се срещна и с патриарх Максим, като е получила уверението му, че ръководеният от него синод ще изпрати свои представители в работната група по този проблем, създадена в Министерството на правосъдието.

"Европейският съд казва, че има допуснати нарушения от страна на държавата, която е употребила несъответстваща намеса в църковните дела. Според решението трябва да се постигне споразумение, което във всички случаи българското правителство е задължено да направи", подчерта още министърът на правосъдието.

Една от първите стъпки, по думите ѝ, ще бъде съответства ли Законът за вероизповеданията на Европейската конвенция по правата на човека.

Патриарх Максим се срещна и с президента Георги Първанов по казуса, съобщиха от прессектретариата на държавния глава.

Още по темата
Още от България