Съдът в Страсбург осъди България заради смъртта на Чората

ЕСПЧ прие, че е било нарушено правото на живот на Ангел Димтиров и забраната за изтезания

Подсъдимите за смъртта на Чората.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България за полицейско насилие и неадекватното му разследване по случая със смъртта на Ангел Димитров-Чората, съобщи специализираният сайт "Правен свят" във вторник.

Чората почина през 2005 г. в центъра на Благоевград при акция по задържането му на спецчасти в рамките на операцията ″Респект″, след като бе жестоко пребит от няколко местни антимафиоти.

Смъртта му предизвика силен обществен шум, тъй като МВР укри случая и впоследствие обяви, че Димитров е починал от стрес при вида на маскираните полицаи. След това се стигна до разследване, тъй като тогавашният вътрешен министър Румен Петков промени мнението си и се разграничи от действията на служителите си.

На 9 юни 2011 г. Върховният касационен съд (ВКС) огласи окончателното си решение по заплетения казус, според което униформените нямат никаква вина за случилото се.

Магистратите възприеха изцяло тезата на защитата, че смъртта на Чората е причинена от позата на тялото му при ареста, хронични заболявания на белите дробове и сърцето, употреба на кокаин, както и от "умерената обща охраненост на пострадалия и анатомично по-късата му шия". Решението на ВКС бе подписано с особено мнение от председателя на състава съдия Пламен Томов.

Всъщност това бяха първите оправдателни присъди, които бившите ченгета Мирослав Писов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Иво Иванов чуват, откакто бяха изправени пред съда. Преди това петимата бяха осъждани общо четири пъти (два пъти от Софийския военно-окръжен съд и два от Военно-апелативния), като според последното решение на магистратите с пагон Писов трябваше да лежи 9 години в затвора, а останалите – по 8.

В днешното решението си по делото "Димитров и други срещу България" Европейският съд по правата на човека в Страсбург обаче обяви, че в случая българската държава е нарушила чл. 2 от ЕКПЧ – право на живот и чл. 3 – забрана за нехуманно и унизително отношение. Решението по този пункт е взето със шест на един гласа. Съдът не приема, че има самостоятелно нарушение на чл. 6§1 (право на справедлив процес), доколкото това е част от нарушенията по чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ, уточнява "Правен свят".

Жалбата е подадена на 5 декември 2011 г. от четирима роднини на Ангел Димитров. Това са двамата му родители, синът му Райчо, роден през 2000 г. и жената, с която живял на съпружески начала. Държавата ще плати общо 50 000 евро обезщетение на четиримата и близо 35 000 лева за разноски.

Интересни са аргументите на съда, с които той обявява, че няма нарушение на изискването за безпристрастност на съда заради публичните изявления на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и на министър-председателя Бойко Борисов, направени през август 2009 г. По същото време, малко след като Военно-апелативния съд произнесе тежки присъди на полицаите в Благоевград е организиран протестен митинг срещу присъдите, на който присъстват над хиляда души, сред които и много полицаи.

Горе-долу по същото време Цветанов се среща с роднините на петима офицери, както и с началника на Областната дирекция на вътрешните работи в Благоевград, и дава интервю, в което казва, че полицаите са изпълнявали задълженията си по задание и съответно на закона, те не са извършили убийство. Министърът изразява убеденост, че по-горният съд ще "подходи [по делото] по-задълбочено" и ще "анализира абсолютно всички факти и обстоятелства, така че [делото] ще има наистина справедливо разрешаване". Горе-долу по същото време премиерът Борисов заяви пред медиите, че присъдите на полицаите ще бъдат отменени и призовава Върховния касационен съд да вземе "правилното решение", припомня "Правен свят".

Според ЕСПЧ, макар че тези изявления на вътрешния министър и премиера не са приемливи, в същото време обаче няма достатъчно доказателства, че те са повлияли на съда, защото и след това съдилищата по това дело са произнасяли разнопосочни решения, включително и потвърждаване на осъдителните присъди. Разнопосочните решения на съдилищата са достатъчна индикация, че реално тези изказвания на Борисов и Цветанов не са имали ефект върху съдилищата.

От друга страна обаче, ЕСПЧ коментира критично изявленията на Борисов и Цветанов, като казва, че подобни изказвания на публични фигури в организирана кампания създават впечатлението, че и двамата са правили опит да насочват решенията на съдилищата и с това не са оказали дължимото уважение към съдебния състав. Техните критики обаче очевидно не са били достатъчни, за да повлияят на съда, ако се съди от разнопосочните решения, приема ЕСПЧ.

Същевременно обаче, основната критика на ЕСПЧ във връзка с констатираното нарушение на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията, е към решението на Върховния касационен съд от юни 2011 г., с което полицаите бяха оправдани. Евросъдът приема, че върховните съдии са излезли извън обичайната си роля, като са преразгледали фактите, установени от първоинстанционния и въззивния съд, и са го направили по един много ограничен начин, фокусирайки се единствено върху медицинските доказателства за причината за смъртта, като част от медицинските доказателства не са включени в анализа. В същото време, върховните съдии напълно са пренебрегнали множеството доказателства за физическо насилие и ясни опити в първоначалните етапи на разследването да се изкривят медицинските доказателства.

Евросъдът изрично подчертава, че не е негова работа да дава собствена оценка на фактите по делото за смъртта на Ангел Димитров, тъй като не е наказателен съд от системата на националните съдилища. Но, независимо коя от различините версии за причините за смъртта на Димитров се приемат като истина, никой не оспорва факта, че неговата смърт се е случила, докато той е бил изцяло под контрола на петимата полицаи, провеждали операцията срещу него.

Отговорността на държавата по силата на чл. 2 от конвенцията, не се ограничава до случаите, при които има съществени доказателства, че употребата на сила от страна на държавни служители има пряко отношение към причинената смърт на даден човек. Тази отговорност може да бъде ангажирана също така, когато при извършване на дадена операция не са взети всички възможни предпазни мерки при избора на средства и методи, за да се избегнат или поне да се минимизират случаите на причинена смърт. Същото важи и за случаите на нарушаване на права по чл. 3 от Конвенцията.

Няма сериозни аргументи срещу констатацията, че Димитров е бил подложен на малтретиране от страна на петима офицери. Софийският военен съд и Военно-апелативния съд категорично установяват, той е бил бит и ритан от тези служители с голяма сила в продължение на около 10-15 минути, като това изобщо не е било наложително с оглед на преодоляване на съпротивата му при ареста.

Военно-апелативният съд приема, че действията на полицаите са извършени в нарушение на разпоредби на Закона за МВР, които уреждат използването на сила от полицията. Тези констатации не са били отхвърлени от Върховния касационен съд. Не се оспорва и характерът на нараняванията на Димитров и техния смъртоносен изход. В същото време, когато оправдава петимата полицаи по обвиненията за убийство, Върховният касационен съд практически не си дава труд да излага мотиви в това отношение – доколко действията на полицаите са били необходими за преодоляване на съпротивата и обездвижването на Димитров, се посочва в решението на ЕСПЧ, цитирано от електронното издание.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?