Съдът в Страсбург осъди Русия за прикриване на истината за клането в Катин

Съдът в Страсбург осъди Русия за прикриване на истината за клането в Катин

Европейският съд по правата на човека в Страсбург призна Русия за виновна за жестоко и нехуманно отношение към роднините на убитите в Катин през 1940 година полски офицери.

Международната институция не присъжда на жалбоподателите парични обезщетения, защото смята, че достатъчна компенсация е откриването на нарушението на Европейската конвенция за защита правата на човека. Русия ще плати единствено 6500 евро за направени разноски по делото.

Жалбоподатели са петнадесет полски граждани, които са роднини на 12 от екзекутираните 21 000 полски войници в Катин. Те са избити, без да е имало съдебен процес, а само по нареждане на Политбюро на КПСС.

През 1990 г. руските власти започват разследване на престъплението, но то е прекратено без резултат през 2004 година. Постановлението на руската военна прокуратура и до този момент е секретно, което го прави недостъпно за роднините на жертвите и за Съда в Страсбург. Жалбоподателите, които са поискали документа чрез руския съд, не са били признати за пострадали, а по-късно властите са отхвърлили и искания за реабилитация на избитите полски войници.

Съдът в Страсбург отчита, че Русия е затруднила разглеждането на делото, отказвайки да предостави документи за разследването на катинското клане. С това близките на загиналите са преживели двойна травма – те са загубили своите близки във войната и не са могли да научат истината повече от 50 години след това, защото властите в СССР и комунистическа Полша са прикривали и изкривявали информацията.

Въпреки ратификацията на Европейската конвенция от Русия властите в страната напълно са изключили роднините от процеса на разследването, искането за признаването им за пострадали е било отхвърлено, а достъпът им до акта за прекратяване на делото е забранен с мотив, че са чужденци. Така съдът признава за пострадали 10 от 15-те жалбоподатели, защото те са поддържали по-близка връзка с убитите войници.

Съдът в Страсбург напомня, че в края на 2010 година руската Дума приема декларация "За Катинската трагедия и нейните жертви", в която се признава, че масовият разстрел е извършен по пряко нареждане на Сталин и други съветски ръководители. Парламентът призовава за изучаване на архивите и проверка на списъците на загиналите с цел да се изчистят техните имена.

Руското правителство обаче така и не пристъпва към изпълнението на тази декларация и отказва на Европейския съд да предостави копие от решението на прокуратурата, позовавайки се на неговата секретност. В своето решение съдът заявява, че няма легитимни причини за засекретяването на това постановление.

Според институцията публичното разследване на престъпленията на предишния тоталитарен режим не би могло да навреди на националната сигурност на съвременна демократична Русия. Споменава се и декларацията на руската Дума, с което отговорността на съветските власти за клането в Катин е била призната на най-висше равнище.

Съдът изразява недоумение от очевидното нежелание на руските власти да признаят реалностите на катинския разстрел. В тази ситуацията дори руските военни съдилища, въпреки установените исторически факти, продължават да обявяват, че роднините на жалбоподателите просто са "изчезнали" в съветските лагери.

Този подход, според съда, е пример за драстично пренебрежение на интересите на жалбоподателите и опит за преднамерено замъгляване на обстоятелствата около клането.

Руската прокуратура и съд непрекъснато отклоняват исканията за реабилитация на жертвите с аргумента, че техните наказателни дела не са били запазени и няма как да се установи правното основание, с което жертвите са репресирани.

Съдът оценява като напълно нехуманни подхода на руските власти да се отрича съществуването на масовите убийства, и преположението, че жертвите може да са криминални престъпници, осъдени на смърт по надлежния ред.

В рамките на същото дело обаче Европейският съд постановява, че е извън неговите компетенции да разследва нарушение на чл. 2 от Конвенцията (право на живот), включително и във връзка с жалбите за неадекватно разследване на престъпленията, извършени в Катин през 1940 година.

Съдът отбелязва, че престъпленията са се случили повече от 50 години, преди Русия да ратифицира Европейската конвенция за защита правата на човека.

Още от

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?