Съдбата избра Ливингстън

Първи Февруари, 9 сутринта. Океанът спи, ледената супа е замръзнала, огромниятайсберг,който от вчера се е приближил към базата е още по-син на тази светлина. В АНТАРКТИДА всичко се движи. Сега обаче е заспала, казва Стефан.

Заспала, но не съвсем. От време на време и през нощта  чувам глухи трясъци - парчета от ледника падат във водата. Вятърът е на пориви, ако си вън, може да те отнесе. Не е време за "кафе с гледка".

Събота е, ден на майстора и тук. Данчо, командирът на базата, предупреждава: времето не е много подходящо за работа навън, поривите на вятъра са 30-40 км в час. Затова до обед почистваме базата. Чакаме испанците, с които професор Пимпирев има работа, но и уговаря да ни заведат до "Хуан Карлос" другата седмица, прогнозата е добра - според тукашните критерии.

Теодосий и Хари изпълняват за гостите импровизации на фламенко, те ги канят да изнесат концерт на базата им, когато отидем на гости.

И преди с Хари да уточним менюто за неделя, когато сме дежурни и – леле мале, ще готвим за 21 полярници, си говоря с ръководителя на експедицията ... малко история.

КАК ИЗБРАХТЕ ЛИВИНГСТЪН ЗА БЪЛГАРСКА БАЗА, ПРОФЕСОР ПИМПИРЕВ?

Не ние, съдбата избра Ливингстън. Идеята ни беше базата да бъде на остров Александър. Нашите четирима колеги, с руския ледоразбивач "Михаил Симов" носеха двете сглобяеми къщички, които и сега са тук на базата, но вече като музей. Бяхме избрали мястото, но времето било лошо, не могли да видят българското знаме, било затрупано от сняг и се отказали.

Всъщност, Ливингстън  беше вариант, подсказан ни от руснаците. Те са го мислили за тяхна база, тъй като там има удобен залив. И казаха - каквото за нас, това и за вас, нали сме от един лагер - това беше една година преди да падне Стената. Така че, когато корабът дойде 88-ма, на мястото, където руснаците бяха решили да поставят нашите къщички, имаше  други. Испанците ни бяха изпреварили само с два месеца. Тогава руснаците предложиха да ги сложим до тях, таман ще ги шпионираме. Ние обаче казахме - не до техните, поне малко по-настрани и тогава хеликоптерите сложиха къщите на сегашното място.

КАК ПОЛУЧИХТЕ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА БАЗА НА АНТАРКТИДА?

Бях млад асистент в Софийския университет и с мои колеги, които привлякох към идеята,   решихме да ознаменуваме по нетрадиционен начин стогодишнината на най-старото учебно заведение. Ръководството на университета ни подкрепи, няма да ви пречим, ще помагаме доколкото можем, вие действайте!

БИЛО Е 88– МАГОДИНА, ТРЯБВАШЕ ЛИ ВИ СЪГЛАСИЕ ОТ ВИСОКО ПОЛИТИЧЕСКО МЯСТО?

Не, това беше една луда антарктически идея, подкрепена от университетското ръководство, нищо повече. А остров Александър има сходен с България геоложки строеж и за мен лично беше интересно да го изследвам. Оказа се обаче, че англичаните вече работят там, така че ние се набъркахме в голямата игра. Писахме им, че искаме да работим на Острова и от Форин Офис подскочили като ужилени. България, най близкият сателит на Русия, се обръща към тях. В същото време и руснаците скачат - защо отивате при англичаните, ние ще ви построим база. Така тръгнаха нещата... АНТАРКТИДА е една голяма политика.

КАКВО СИ КАЗАХТЕ, КОГАТО СТЪПИХТЕ ЗА ПРЪВ ПЪТ ТУК?

Стъпих тук 5 години след като бяха поставени къщите, една декемврийска нощ, около 2 след полунощ с испанския "Есперидес", самите испанци дори не знаеха къде точно са ни къщите. Като наближихме, в далечината само две барачки, пуснаха Зодиаците и като слязохме на брега видяхме, че то няма къде да се живее. Едната къща, сегашното "Куцо куче", което е исторически паметник, беше без покрив, отнесъл го вятърът, другата вътре мухлясала, но бяхме инатлии да продължим. А испанците ни казват – връщайте се на кораба. Ние отказваме - ще си оправим къщичките. И останахме. Живяхме 1 месец на палатки, които бяха по-подходящи за къмпинг Градина, докато си стегнем "Куцото куче". Испанците ни дадоха една радиостанция да се обаждаме в 9 вечерта, че сме живи. Беше тежко, нямахме техника, всичко на ръце, ковем кревати, корабната маса от кораба "Михаил Симов" беше и маса, и място за спане. Голям ентусиазъм, просто горяхме. И един месец преди Коледа се нанесохме.

КОЯ БЕШЕ ПЪРВАТА ЖЕНА, КОЯТО СТЪПИ НА БАЗАТА?

Това беше Елена Йончева, тя дойде със Соломон Паси, стоя само два дни и направи първия репортаж.

КОЛКО НАУЧНИ ПРОЕКТИ СА РАБОТЕНИ ТУК?

За близо 30 години може би над 100, над половината с международно участие. Колкото и малки като държава да сме, ние сме част от голямата игра. И както сме пълноправни членове на ЕС, така сме и на Антарктическия договор – още от 1998 година.

АНТАРКТИДА ВЕЧЕ НЕ Е ТОВА, КОЕТО БЕШЕ, КАКВО БЪДЕЩЕ Я ЧАКА?

АНТАРКТИДА все повече ще се населява, разстоянията се скъсяват. Facebook, INSTAGRAM, E-MAIL, Wi-Fi също стъпиха на континента. И тук се връщам към болната ни тема - на нас ни трябва един научно-изследователски кораб, който ще бъде и печеливш, защото е важен не само за АНТАРКТИДА, но и за всички морски изследвания на България. АНТАРКТИДА вече става част от пренаселената ни планета и част от световната икономика. И  макар и малки, сме част от нея. Вярно, губи се романтиката и очарованието, но това е животът, вече сме в 21 век. И трябва да сме готови за предизвикателствата, които ни предлага времето. Глобалното затопляне е факт, АНТАРКТИДА може да се окажат спасение за част от човечеството, не само търсещо прохлада, но и като източник на суровини за напредъка на цивилизацията.

Следва продължение....

П.П. Тези разкази от края на света идват до вас и с ЛЮБЕЗНОТО КОМПТЪРНО съдействие на геолога д-р Ралица Събева.