Съдбата на НАТУРА 2000 ще се решава в Конституционния съд

Съдбата на НАТУРА 2000 ще се решава в Конституционния съд

Върховният административен съд (ВАС) прехвърли в Конституционния съд въпроса дали министерските заповеди за формиране на защитените територии от европейската мрежа НАТУРА 2000 могат да бъдат обжалвани от засегнатите страни. Казусът виси от 2018 година пред ВАС, където бе заведено дело от редица заинтересовани едри бизнесмени срещу заповедта на бившия екоминистър Нено Димов за обявяването на защитена зона "Калиакра". По българския закон министерската заповед за формиране на защитените зони по НАТУРА са необжалваеми, но КС може да промени това и да постави под въпрос съществуването на екологичната мрежа в България.

Защитена зона "Комплекс Калиакра" бе формирана от Министерството на околната среда и водите през 2017 г. след сериозно забавяне. Тя е разположена в землищата на селата Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец и Топола, градовете Балчик и Каварна. Общата площ на защитената зона е 483 кв.км.

Според Закона за биологичното разнообразие министерските заповеди за обявяване на защитени зони по НАТУРА са окончателни и не подлежат на обжалване. Според съдебния състав това ограничава конституционната защита на правото на собственост.

Категоричната забрана за обжалване на заповедта на министъра води до невъзможността да бъде преценено дали наложените ограничителни мерки противоречат на принципа на пропорционалност, който е водещ в правовите държави, смята съдебният състав. Съдиите казват, че законът противоречи на конституцията, защото лишава собствениците от съдебен контрол върху административния акт, който засяга техни права и интереси.  Така въпросът е прехвърлен в КС, а екоминистерството е изправено пред риск да бъде затрупано от лавина от дела.

“Това засягане на права е пряко и непосредствено, предвид обстоятелството, че наложените ограничителни мерки произтичат от самата заповед. Забраната за обжалване на заповедта не дава възможност да се извърши проверка за спазване на процедурата по изготвяне, оповестяване и издаване на заповедта за обявяване на защитена зона“, се казва в мотивите на съдебния състав да отнесе въпроса до КС.

Атаката срещу заповедта за обявяването на защитената зона идва от редица фирми, притежаващи хотели и голф комплекси, които са засегнати от заповедта на министъра – “Лайтхаус Голф енд Спа Хотел", "Калиакра инвест 1", "Червен камък", "АЦК" ООД, "Балчик Белвю Пропъртис", "Балчик Белвю Пропъртис 2", "Ийгъл Рокс", "Топола Панорама Вю", "Крам Комплекс къмпани" и редица физически лица.

Пред ВАС адвокатите на жалбоподателите твърдят, че българският Закон за биологичното разнообразие прилага директиви на ЕС, но противоречи на Хартата за основните права на ЕС, която гарантира правото на ефективни правни средства за защита. В случая гражданите нямат никакви средства за защита, ако министърът на околната среда обяви собствеността им за защитена територия.

Тезата на екоминистерството е, че българската конституция предвижда изключения от общото правило за обжалваемост на административните актове. По-важното е, че заинтересованите лица имат право да обжалват редица действия, които предхождат издаването на министерската заповед.

“Тази заповед за обявяване на защитена зона е краен акт от много дълга и тежка процедура. В последствие те имат и косвен контрол, който могат да осъществяват, ако имат възражения и не са съгласни“, гласи позиция на министерството.

Юрисконсултът на МОСВ прилага и любопитния аргумент, че “цяла България е в някаква зона“.

“В случая, ако има някакво засягане на тези жалбоподатели, те трябва да докажат, че някакво въздействие или ограничаване на техни възможности въздейства върху тях самите, като обръщам специално внимание на жалбата на "Лайтхаус голф енд спа хотел" АД, "Червен камък" ЕАД и "АЦК" ООД. Те не попадат в защитената зона."

Залогът е голям

Защитени зони по НАТУРА в България заемат 34.8% от територията ѝ. Страната е на трето място в ЕС по дял на защитените територии след Словения и Хърватия. НАТУРА-зоните в България са почти два пъти над средното за ЕС ниво, което е 18 на сто, показват данните на Евростат.

В България стават все по-силни гласовете от граждански сдружения, че моделът на проектиране НАТУРА в страната е сгрешен изначално. Зоните са определени без солидна научна основа и се пренебрегва гласът на местните общности, чиято стопанска инициатива е блокирана, въпреки че НАТУРА не означава пълно спиране на инвестициите.

Резултатът е, че срещу страната има наказателни процедури за неиздадени заповеди за защитените зони и осъдително решение на Съда на ЕС за нарушения в района край Калиакра. В началото на 2019 г. Европейската комисия предупреди България, Италия и Германия да завършат изграждането на своята мрежа НАТУРА. За целта трябва да се издадат заповедите за позволените и забранените дейности във всяка отделна защитена територия. Премахването на необжалваемостта на министерските заповеди поставя под риск самото съществуване на НАТУРА-зоните.

Държавата обаче не плаща

В същото време държавата не може да отрича проблема със защитата на правата на собственост. Повечето собствениците на малки туристически обекти в района на защитената зона "Калиакра" вече са се организирали в гражданското сдружение “За защита на туризма на Калиакра", което да представлява техните интереси пред държавата. Ппредседателят на сдружението Стелиан Томов разказва пред Mediapool, че заповедите на държавата за използване на земите в НАТУРА зоните са “изключително сбъркани“.

"Заповедите на Министерството на околната среда не могат да бъдат обжалвани пред съда, но правилата за НАТУРА казват, че всички мерки трябва да се договарят с местните общности. Когато частната собственост се ограничава в полза на защитата на природата, трябва хората справедливо да се компенсират“, казва той.

Томов казва, че в зоната около Калиакра има 24 000 декара защитени територии. "В тях нищо не може да се прави и така е редно. Но държавата не е компенсирала местните хора, които имат собственост там. Така ставаме свидетели как някой си е разорал защитените земи, защото му е омръзнало да чака. Министерството налага ограниченията, но не си плаща“, коментира Томов.

Липсата на компенсации води до проблем за всички. Общият устройствен план на Каварна не може да се приеме, защото общината трябва да изключи 5000 декара като защитени територии. Тя не може да го направи, защото собствениците няма да получат нищо. От това страдат всички останали.

"Няма проблем с НАТУРА, когато нещата се правят с мярка. Ясно е, че когато си накупил пасища, които са установени като защитени местообитания, няма как се използват. Но и министерството не изпълнява ангажиментите си. Аз и тях разбирам. Трябват им пари, а те нямат пари“, коментира Томов.

За да се защитят НАТУРА зоните в страната, трябват милиарди. Само зоната край Калиакра са нужни 100 милиона евро за компенсации на собствениците. Много от собствениците ще заведат искове срещу държавата за причинените им вреди и за нарушаване на правото на ЕС. "Защо трябва да се стига дотам?“, пита Томов.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?