Съдбата на руски паметник раздели Унгария

Съдбата на руски паметник раздели Унгария

Докато унгарският министър-председател Ференц Дюрчани беше в Москва преди няколко седмици и сключваше енергийни сделки, у дома активисти събираха подписи за събарянето на огромен паметник, издигнат в чест на съветските войници, загинали по време на Втората световна война. Така започва коментарът на Дейвид Чанс от агенция Ройтерс, публикуван в сряда от БТА. Той е посветен на разгарящата се остра полемика в Унгария за съдбата на паметника. 

Споровете около паметника на загиналите в Будапеща червеноармейци показват разделението между управляващите в Унгария социалисти, стремящи се да спечелят благоразположението на Москва, и десницата, разтревожена от нарастващото влияние на бившата колониална сила, продължава Чанс.

Съветските войски се изтеглиха от Унгария през юни 1991 г. с разпадането на Организацията на Варшавския договор (ОВД). Спомените от четирите десетилетия московско управление изплуваха отново през октомври миналата година по време на протестите срещу правителството по повод 50-ата годишнина от въстанието срещу комунизма в Унгария през 1956 г., припомня коментаторът.

Той цитира думите на активисти в Будапеща, които събираха подписи за провеждането на референдум за съдбата на паметника.

"Комунистите издадоха закон срещу събарянето на този паметник. Колко срамно", казва 32-годишната Петра Кис, докато събира подписи в станция на будапещенското метро.

Споровете около паметника тук са същите като ожесточените дебати в Естония, където заплахите да бъде махната една статуя на съветски войник в Талин провокираха рязка реакция от страна на Русия, която смята, че това е подценяване на ролята на Съветския съюз за победата над нацистите.

Високият 5 метра паметник на намиращия се близо до парламента "Площад на свободата" в Будапеща е украсен със златно изображение на комунистическата червена звезда - символ, забранен в Унгария. Протестиращите, настояващи за премахването на паметника, са опънали лагер около основата му.

По-голямата част от будапещенските статуи от комунистическо време са преместени в един тематичен парк в покрайнините на града, но монументът в памет на загиналите през Втората световна война съветски войници за някои хора е символ на непълния преход на Унгария от комунизъм към пазарна икономика, продължава коментаторът на Ройтерс.

"Изпитвам уважение и симпатия към руския народ, но символите и останките от диктатурата трябва да бъдат премахнати. Такъв паметник няма място на "Площада на свободата" в Будапеща", казва Тибор Берта, подписвайки петицията.

Според унгарското външно министерство паметникът е защитен чрез споразумение с Русия и няма да бъде съборен.

Десницата смята социалистите, които спечелиха три от общо петте свободни избори в Унгария след 1990 г., включително и тези през 2006 г., за преки наследници на комунистите.

Авторът припомня още, че за разлика от Полша и Чешката република, в Унгария на никой никога не е била държана сметка каква роля е играл по време на 40-те години комунизъм, когато хиляди хора са били хвърлени в затвора, убити и изтезавани.

Той дава пример с министър-председателя от управляващата социалистическа партия Ференц Дюрчани, който е спечелил милиони долари от сделки с недвижими имоти и е бил лидер на младежкото крило на комунистическата партия през 80-те години.

Признанието на Дюрчани, че е излъгал за рисковото състояние на финансите на страната, за да спечели изборите през 2006 г., което предизвика протести и бунтове миналата година, само задълбочи подозренията на някои хора, че младата демокрация на Унгария се разграбва. Те наричат Дюрчани и сподвижниците му "новата аристокрация".

"Някои хора пречат на нацията да ликвидира окончателно с тези 40-50 години комунизъм, но това така или иначе трябва да стане", каза Золтан Ласло, 28-годишен местен съветник на главната дясноцентристка опозиционна партия ФИДЕС на един февруарски митинг в памет на жертвите на комунизма.

Авторът на Ройтерс напомня, че руските компании също стават все по-активни тук -  енергийният гигант Газпром купува дял от унгарския бизнес с газохранилища от унгарската петролна компания МОЛ.

Унгарските държавни авиолинии "Малев" бяха закупени от руски превозвач, а според германски медии руската телекомуникационна компания "Система" иска да откупи дяла на Дойче Телеком в бившата държавна телефонна компания Модяр Телеком. Дейвид Чанс допълва, че хората в страната са най-чувствителни именно в областта на енергетиката, тъй като 80% от доставките на природен газ за Унгария са от Русия.

Фактът, че унгарското правителство се колебае дали да одобри участието на страната в подкрепяния от ЕС тръбопровод "Набуко" за 6 милиарда долара, който би намалил зависимостта на Унгария от руския газ, се разглежда като знак, че социалистите и Дюрчани имат силно желание да се споразумеят с Москва.

Коментарите за руската енергийна политика на Виктор Орбан, лидерът на ФИДЕС, миналата седмица провокираха остра реакция от страна на руския посланик в Будапеща, който обвини Орбан в лъжа.

Според правителството Орбан е изпаднал в "дипломатически амок", за да обижда руснаците. Орбан обаче отвърна на удара.

Дейвид Чанс завършва коментара си с показателен цитат от Орбан: "Ние не затворихме вратата за някои неща, само за да ги допуснем да се промъкнат обратно през прозореца. Отворихме вратата за Запада и я затворихме за руснаците, Съветския съюз и комунизма". 

Още от Европа