Съдебна и изпълнителна власт пак не се разбраха за следствието

Съдебната и изпълнителната власт не постигнаха съгласие за мястото на следствието и след тричасовата среща при министър-председателя Симеон Сакскобургготски в петък, на която бе обсъдена реформата в досъдебната фаза на наказателния процес.

Правителственият законопроект за промени в НПК, срещу който се обяви Националната следствена служба (НСлС), предвижда към дознателите в МВР да се прехвърлят 95% от делата, а за следователите да останат само тези за шпионаж, диверсия, престъпления срещу мира и човечеството, умишлените убийства и подкупите.

След срещата стана ясно, че шефът на следствието се е опитал да уговори премиера и министрите в НСлС да се оставят по-голямо количество дела.

Официално бе съобщено, че тепърва ще се изработва концепция за осъществяване на наказателното правосъдие.

На срещата присъстваха вицепремиерът Пламен Панайотов, министрите на вътрешните работи Георги Петканов, на правосъдието Антон Станков, по европейските въпроси Меглена Кунева, както и главният прокурор Никола Филчев, директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган, който за разлика от останалите участници в срещата няма пряко отношение към темата, изненадващо се появи и също присъства на обсъждането. Последното бе изтълкувано като демонстрация на политическа подкрепа за шефа на НСлС Ангел Алекснадров, който бе избран на поста с подкрепата на Доган и който в момента защитава тезата, че службата трябва да остане към съдебната власт.

Правителственият говорител Димитър Цонев обясни пред репортери, че Доган бил поканен като лидер на коалиционната партия ДПС.

При представянето на проекта Станков подчерта, че с него България изпълнява ангажимента си пред ЕС да ускори досъдебното производство, тъй като с прехвърлянето на делата рязко ще се ограничи възможността дознанията да бъдат преобразувани в следствия. В последните препоръки на експертите от Брюксел обаче е залегнала идеята за промяна на конституцията и изваждане на следствието от съдебната власт. Европейската комисия дава негативна оценка на реформата в досъдебното производство.

Шефът на НСлС пък Александров лансира идея по-редуциран състав от следователи да останат в съдебната система, но като съдии-следователи, а останалите да станат ръководители на дознателите. Според него, подобен вариант има и в мониторинга на евроекспертите, но там се предлага следователите да са разследващи прокурори. Всички функции, които съдиите изпълняват по частните производства, да бъдат изпълнявани от следователите по отношение на провежданите дознания, предлага още Александров.

"Разумен компромис" за съкращаване на прехвърлените дела

Нито един от участниците в срещата при премиера не даде изявление за медиите. Единствено правителственият говорител сведе на репортери семпло прессъобщение от половин страница, че всички се обединили около становището, че "тепърва ще се изработва концепция за наказателното правосъдие в България като крайната цел е изцяло нов НПК".

Цонев обаче отрече да има информация дали участниците в заседанието са стигнали до обща позиция за мястото на следствието - в съдебната система или към изпълнителната власт. Не е бил засяган и актуалният въпрос за необходимостта от промени в Конституцията.

Според присъствали на съвещанието, шефът на НСлС Ангел Алескандров "срещнал разбиране от страна на премиера за постигане на разумен компромис до каква степен може да се съкратят делата на следователите, които да бъдат прехвърлени на дознателите в МВР."

"С внимание бе изслушана позицията на НСлС и бе изразено уважение към дейността на следователите и другите правозащитни органи, се казва лаконично в съобщението.

Концепцията за наказателното правораздаване ще се изработи от министър Антон Станков с помощта на всички институции, ангажирани с наказателното правораздване.

Като предхождащ изработването на концепцията етап от съдебната реформа, държавниците сочат промени в НПК и в Закона за съдебната власт. Другата основна цел е пълното налагане на европейските стандарти на наказателното правосъдие, което ще създаде условия за по-ефикасна защита на гражданите от престъпни посегателства.

Министър Станков прогнозира още преди седмица, че промените в НПК ще срещнат отпор в парламента. Междувременно партия Демократи за силна България определиха проекта като опит да се заобиколи Конституцията и отново предложиха чрез промяна в основния закон следствието да бъде прехвърлено към изпълнителната власт. От БСП се обявиха против промените, като ги нарекоха фрагментарно кърпене без ефект.

Шефът на ВКС защити идеята за съдии - следователи

По-рано в петък шефът на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров прогнозира, че с прехвърлянето на 95% от делата към дознателите в МВР, ще намалеят значително качествените обвинителни актове, които стигат до съда.

Пред БНР Григоров изрази опасения, че ще в първоинтационните съдилища ще настъпи масово прекратяване на обвинителни актове и обвинителни заключения на дознателите и те ще се връщат отново в МВР.

Григоров се позова на данни на вътрешния министър Георги Петканов, който заявява в интервю от четвъртък, че за първите 6 месеца на тази година 3242 дознания са преобразувани в следствия, тъй като са се оказали извън интелектуални и правни възможности на дознателите да ги довършат.

На практика с приемането на изменения в НПК тези над три хиляди дознания ще бъдат оставени без движение, тъй като няма да има кой да ги извърши, от което следва, че тези лица ще останат ненаказани. За миналата година има 7000 ненаказани престъпления, каза Григоров.

Според него с директното подчиняване на дознателите на началниците им в РПУ и на директорите на регионалните дирекции на вътрешните работи ще бъде тотално възстановена политическата зависимост на разследванията.

Според Григоров дори да се приеме искането на НСлС преобразуването на следователите в съдии - следователи, това може да стане с промяна в Конституцията. Самият той даде да се разбере, че не отхвърля подобен вариант.

Това нещо би могло да бъде извършено и би било добре, защото действително някои нехарактерни функции, които се възлагат на реалните съдии, биха могли да бъдат прехвърлени на съдии-следователи, които са достатъчно опитни и компетентни, и те да вършат например разследването в предварителния стадий на наказателното производство, каза Григоров.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: