Съдебната реформа е от значение преди всичко за българите

Вече два мандата представлявате страната, която председателства ЕС - през изминалите 6 месеца Холандия, а сега Люксембург. Като наблюдател и като участник в процеса на присъединяването на България към ЕС, как бихте оценили темпото, с което се извършват необходимите промени в българското законодателство с оглед на бъдещото членство на България в ЕС?

Без съмнение и в двата случая едно посолство е ангажирано с тези процеси. Много неща се случиха, още много предстои да се случат. Ако се погледнат резултатите от преговорите, междувременно утвърдени от парламента със съответните закони, това е едно впечатляващо постижение. Но най-важното е тези закони да се изпълняват, да се прилагат и да се следи за прилагането им. Важното е какво става на практика.

По време на холандското председателство на ЕС посетих седем средно големи селища в страната и се убедих, че хората проявяват голям интерес към ЕС, стремят се да узнаят и разберат повече и подкрепят членството на България в ЕС (74% са привърженици на присъединяването). Една такава позиция е изключително важна основа. Липсват наистина известни познания и психологическа нагласа, в известен смисъл “новият свят” изисква още приспособяване. И на местно, и на централно ниво се правят опити за разпространение на информация сред гражданите и за осъществяване на комуникация с тях. Но трябва да се направи още много в тази област. Управляващите трябва да очертават пътя – в това отношение държавата  все още има известна роля. А гражданите трябва да проявяват повече активност и да поемат сами инициативата. Все още се очаква твърде много от държавата. За много хора, разбира се, никак не е лесно, защото някои от старите гаранции за сигурност вече не съществуват, а все още не са  заместени  от нови.

С положителното икономическо развитие се вижда как постепенно се създава средна класа от млади предприемчиви хора, които вземат инициативата в свои ръце и оказват стимулиращо въздействие върху другите. Несъмнено, след известно време голяма част от младите емигранти ще се завърнат в България, обогатени със своя натрупан в чужбина опит. Това е добре за страната.

Кои са най-големите предизвикателства за България до 2007 според вас?

Трябва да се направи необходимото в областта на съдебната реформа. Съществуващите вече закони все още не се прилагат достатъчно на практика. В голяма степен липсва надзор и  контрол.  Борбата с (международната) организирана престъпност заслужава по-голямо внимание.  Сивата икономика също трябва да изчезне с течение на времето. Корупцията, особено корупцията на едро, е срамно петно за обществото. Необходимо е добре да се осъзнае, че трябва да се сложи край на незаконното забогатяване. Не всички народни представители съзнават отговорността си пред избирателите. И в това отношение България трябва да постигне успех.

Вашите справедливи критики по време на холандското председателство на ЕС за непрозрачната и силно централизирана българска прокуратура бяха приети със задоволство от демократично мислещите българи у нас и в чужбина. Как реагира на тях българската прокуратура?

Не само аз, но и други колеги посланици през декември миналата година много настойчиво поискахме да се обърне внимание  на някои слабости в съдебната система и най-вече  на слабостите в работата на прокуратурата. От страна на прокуратурата във връзка с моите забележки реакции нямаше.

Затова пък се поднови обществената дискусия по тези проблеми, която за разлика от преди се разшири и в която сега вземат участие и политически партии, неправителствени организации и асоциации на работодателите.

Промяната на съдебната система е от значение не само за приемането на страната в ЕС, но преди всичко е необходима на българските граждани. България сама трябва да реши по какъв начин да осъществи тази реформа.

Ето защо е важно да се признае, че проблемите съществуват и да се помисли как могат да бъдат разрешени. Така че е добре да има такава дискусия.

Може ли с няколко изречения да опишете как функционира прокуратурата в Холандия и какво осигурява както нейната независимост, така и взаимния контрол между институциите в Холандия, който гарантира, че нито една власт няма да злоупотреби с правата и свободите на гражданите?

Прокуратурата в Холандия носи двойна отговорност за действията си. Юридически погледнато – прокурорите носят съдебна отговорност за действията си, а погледнато политически – министърът на правосъдието носи политическа отговорност за съдебния апарат, към който принадлежи и прокуратурата. Министърът  е длъжен да  отговаря  пред  Първата и Втората Камара за действията на прокуратурата. Но той не е част от прокуратурата и само в изключително ограничена степен, по строго установен ред и под строг парламентарен контрол може да отправи директиви към нея. Така прокуратурата остава независима и същевременно приоритетите на дейността ѝ могат да бъдат политически насочвани.

Централна оперативна фигура в разследванията е прокурорът. Той ръководи следствието, което се извършва от полицията и следи органите на полицията да съблюдават закона и да не превишават правомощията си.

Същевременно, за използване на строги принудителни мерки прокурорът трябва да получи предварително разрешение от съдия-следовател.

Прокурорите, за разлика от съдиите, не се назначават пожизнено, а съдия-следователите се назначават само за период от две години. По този начин се изключва възможността за недосегаема несменяемост на обществения обвинител и на съдия-  следователите.

Естествено, независимо от всички гаранции и в Холандия понякога се допускат пропуски, но системата е изградена така, че сама да се грижи за отстраняването им.

Вече 15 години живея в Холандия и нито веднъж не чух в разговор с холандци твърдението, че “политиката е мръсна работа”, нито констатацията: “всички са маскари”, които масово се повтарят от гражданите на България. Българският негативизъм има своето обяснение, но той очевидно не помага на България. Какъв е ключът към преодоляване на този негативизъм според вас?

Следващите избори ще бъдат пробен камък. Избирателят заслужава ясна, прозрачна и отговорна кампания, която да му изясни какво могат да направят политическите партии за страната си в границите на реално осъществимото. Това е аксиома за всички политици, разбира се. Тук, в България, това е още по-важно, тъй като демократичният процес продължава. Политиците носят голяма отговорност особено по време на избори. Изключително важно е колкото може повече хора да гласуват  на 25 юни.