Съдебната реформа изпадна от списъка с приоритети на правителството през 2013 година

Депутатите от ГЕРБ обещаха да потърсят пари за фалиралата магистратура

Съдебната реформа изпадна от списъка с приоритети на правителството през 2013 година

Въпреки обясненията пред Европейската комисия правителството няма за приоритет през 2013 година реформата в съдебната власт, а единствено увеличаването на доходите на социалните работници и пенсионерите, стана ясно от обясненията на заместник-министъра на финансите Владислав Горанов пред правната комисия в Народното събрание. В четвъртък депутатите изслушаха представителите на съдебната власт и разчетите за бюджет на магистратурата за следващата година.

Управляващите от ГЕРБ обещаха да потърсят резерви за увеличаване на бюджета на съдебната власт, след като стана очевидно, че предложеният от правителството бюджет не покрива основни нужди на магистратурата и напълно блокира възможностите за реформа в системата. В четвъртък правната комисия в парламента все пак отхвърли проекта за бюджет на съдебната власт, който е разработен от Висшия съдебен съвет, и прие предложената финансова рамка от Министерския съвет. Двете се разминават със 107 милиона лева.

От изложението на правосъдния министър Диана Ковачева се разбра, че положението и в нейната институция е трагично, защото няма пари за храна на затворниците, за съдебна охрана, служебни адвокати и подмяна на техниката на Търговския регистър. Това на практика са всички дейности, за които отговаря министерството. То дължи над 15 милиона лева на доставчици и няма как да ги плати през тази година. При този бюджет очакването е дългът да стане още по-голям през следващата година.

Пред депутатите заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обясни единствено, че става дума за обичайното разминаване между потребности на институциите и възможностите на бюджета. Той посъветва представителите на съдебната власт да потърсят възможности за вътрешно преразпределение на средствата, за да се минимизира напрежението заради липсата на пари. Горанов обясни на депутатите, че основният приоритет на правителството през 2013 година са увеличаването на доходите в здравеопазването, социалните дейности и пенсиите. Парите затова са взети от останалите бюджетни организации.

България получи от Брюксел срок до края на 2013 година, за да покаже реални действия по реформиране на съдебната власт. Тогава Европейската комисия ще излезе с цялостен мониторинг за справянето с организираната престъпност, корупцията и бавното правораздаване. Представителите на ВСС, прокуратурата и съдебният инспектора обаче ясно доказаха пред депутатите, че няма как да има напредък, ако бъдат приети предложенията на правителството.

Финансовото министерство е заложило едва 2 милиона лева за капиталови разходите на цялата съдебна власт за 2013 година. В същото време магистратурата се нуждае от 20 милиона лева само за обновяване на компютрите в системата и въвеждане на дългоочакваното електронно правосъдие. Парите не могат да бъдат получени по европейски проект, защото Брюксел плаща само за софтуер. Дори и да бъдат получени парите за софтуер, старите компютри в съдебната система не могат да го поддържат.

Предложеният от МС бюджет за съдебната власт е в размер на 400 милиона лева. Той няма как да покрие дори само заплатите за предвидените щатни бройки в системата, стана ясно по време на заседанието на правната комисия. В същото време приоритет на управляващите е справянето с проблема със свърхнатовареността на големите съдилища и прокуратури в София и Варна. За това е необходимо ВСС да попълни още 451 щата в двете магистратски системи, за което МС пари не дава.

Шефът на съдебния инспекторат Ана Караиванова даде фрапиращ пример с реформата на ГЕРБ. Нейната институция получи 600 000 лева допълнително за назначаване на експерти, които трябва да проверяват жалбите на хората за бавно правораздаване. Тези пари обаче покриват единствено заплатите на експертите. Правителството не е отпуснало и 1 лев, който да обезпечи тяхната дейност, включително няма пари и за водата, тока и хартията на работните им места.

Караиванова заяви, че през тази година инспекторите са проверили само един апелативен район в страната, защото бюджетът не е позволил повече.

"Няма пари за издръжката на системата, какво остава за развитието ѝ", заяви представляващият ВСС Соня Найденова.

В прокуратурата проблемът е още по-сериозен. Ако всички свободни бройки в системата бъдат заети, институцията ще има нужда от 167 милиона лева за заплати. Бюджетът на правителството обаче оставя държавното обвинение с бюджет от 160 милиона лева. Това е положението без изобщо да се отчита необходимостта от средства за дейност и поръчване на експертизи Прокуратурата за първи път през 2012 година приключва годината с дълг от 7 милиона лева.

"Вие знаете, че разследванията струват пари. Едно сложно дело може да струва стотици хиляди левове и да продължи месеци. Този бюджет не ни дава възможност да си вършим работата и за съжаление ще продължим заслужено да търпим критиката на обществото", заяви заместник-главният прокурор Валери Първанов.

Цялата дискусия по темата за съдебната власт приключи с предложението на председателката на комисията Искра Фидосова парламентарните партии да платят референдума за АЕЦ "Белене" и спестените пари да се дадат на съдебната власт. През миналата седмица премиерът Бойко Борисов обеща тези пари на други групи от населението. В крайна сметка депутатите от ГЕРБ обещаха да помислят как може да се увеличат парите за магистратите между първо и второ четене на Закона за бюджета.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?