Съдебната реформа продължава с плахи стъпки за децентрализиране на прокуратурата

Съдебната реформа продължава с леко разхлабване на тоталната власт на Сотир Цацаров върху редовите прокурори, за когото ще остане "неудобството" да я ръководи писмено и чрез посредници. Шефът на държавното обвинение няма да имат пряка власт върху всички прокурори в страната, а ще има такава "само" върху техните началници, които ще трябва да предават повелята му надолу по веригата. Всичко това ще става на хартия, защото устните разпореждания в системата остават извън закона.

Това се разбира от дългоочаквания втори пакет на съдебната реформа, публикуван в четвъртък вечерта от Министерството на правосъдието. Проектът е ревизирана версия на Закона за съдебната власт, изготвен от екипа на предишния правосъден министър Христо Иванов.

Въпреки липсата на "радикалност", което бе очаквано заради липсата на политическа воля, законопроектът представлява голяма крачка в положителна посока. Стига да бъде приет в този вид от парламента.

Промените в прокуратурата

Министър Екатерина Захариева спазва своето обещание и формално премахва тоталитарния модел на "единната и централизирана" прокуратурата, в която всички са подчинени на главния прокурор. Сталинският модел на българската прокуратура е критикуват дълги години от различни европейски институции. Държавното обвинение остава "единно", като всеки редови прокурор ще се подчинява само на прекия си началник. Тук е и уловката. Главният прокурор запазва пряката си власт над всички прокурорски шефове, които на свой ред имат пряка власт над редовите прокурори. Моделът се запазва, но чрез посредничество.

Обвинител №1 ще продължи да осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи, но само в писмен вид.

В мотивите към законопроекта е записано, че има "ясно разграничение" между прокурорската дейност по делата и работата по административно управление на прокуратурата. Такава обаче в текстовете не се забелязва. Значителна промяна е задължението на горестоящите прокурори да издават задължително писмени инструкции по делата, а инструкциите им подлежат на проверка и ще трябва да са мотивирани. Така редовите прокурори няма да бъдат напълно беззащитни.

Отчетност за главния

Положителна промяна е предоставената на парламента възможност да оказва някакъв контрол върху дейността на главния прокурор. Депутатите ще могат да изискват от него доклади по всякакви въпроси от неговата компетентност.

Главният прокурор ще е задължен да оповестява годишния доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи на интернет страницата на институцията. Той ще бъде изслушван от ВСС и от Народното събрание. Депутатите могат да му предадат и писмено зададени от граждани, институции и неправителствени организации въпроси във връзка с доклада.

Отчетността на главния прокурор се засилва и като се предлага на всеки 6 месеца да представя на прокурорската колегия, на съдебния инспекторат и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.

Проектът предвижда изрична процедура по отстраняване на тримата "големи" в съдебната власт – главния прокурор и двамата шефове на върховните съдилища. Това ще става след решение с квалифицирано мнозинство на Висшия съдебен съвет, което ще се смята за "предложение" до президента за отстраняване на някой от тях. Президентът ще може да откаже "предложението".

Какво е отпаднало от проекта на Христо Иванов

Голямата разлика е въвеждането на санкцията на президента при процедурата по отстраняване на някой от тримата "големи". Екипът на бившия правосъден министър предлагаше ВСС да взима самостоятелно това решение, а процедурата по отстраняване да започва сравнително лесно – по инициатива на трима членове на ВСС или министъра.

Може би най-съществената разлика между проектите е в това, че Христо Иванов предлагаше горестоящите прокурори да нямат никаква възможност да нареждат на подчинените си как да си решават делата. Нереализираният закон въвеждаше правилото - ако има несъгласие, началникът да си вземе делото и да ги реши сам. Така той трябваше да поеме пълната отговорност за решенията си, а не да я прехвърлят на друг. Това вече го няма в проекта.

Огромна промяна щеше да е и премахването на Върховната административна прокуратурата, чиято работа неведнъж е била поставяне по съмнение. Тя трябваше да бъде сведена до отдел, но това няма да се случи.

Екипът на Христо Иванов предлагаше да се премахнат предварителните проверки на прокуратурата. Т.нар. "проверки" дават огромна власт на обвинението да държи в постоянен шах своите "клиенти", без да се съобразява със сроковете в процесуалния закон. Екатерина Захариева анонсира преди време, че проверките няма да отпаднат. В нейния проектозакон те все пак са ограничени до три месеца, което пак е голяма крачка напред.

В новия проект го няма и предложението главният прокурор задължително да отговаря на поставените въпроси от редовите прокурорите, гражданите и гражданските организации. Това щеше да бъде радикално подобрение на отчетността при работата на най-високопоставения обвинител.

Демократизацията в съда

Проектът на Екатерина Захариева си поставя за цел пълна демократизация при управлението на съда. Мотото е, че шефът на съдилището трябва да е "пръв сред равни" сред своите колеги. Това донякъде се постига, защото общите събрания на съдиите получават правото да решават сами всички въпроси, които са от компетентността на шефовете. Стига да имат воля за това.

Проектът предвижда съдиите да изслушват номинираните от ВСС кандидати за шефове, да изслушват кандидатите за заместник-ръководители, да приемат отчетните доклади на ръководството и др. Така редовите съдии ще бъдат включени в процеса на управление на съдилищата.

Общите събрания на върховните съдилища получават право и да номинират своите колеги за председатели. Новост е предложението тримата "големи" задължително да са хора от професията.

Големият фал – скриват се всички осъдителни присъди?

В проекта на Закон за съдебната власт има и едно абсолютно необяснимо предложение, което би довело до скриване на всички актове на съдилищата, с които някой е осъден на затвор.

Предвижда се актове да се публикуват само след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането на присъдите в действие.

Ако текстът бъде приет буквално, това означава, че съдилищата ще публикуват своите актове само след произнасяне на окончателна присъда години след старта на делото. Това би скрило от очите на публиката всички актове на районните, окръжните и апелативните съдилища, което ще направи правораздаването напълно непрозрачно.

Единственото логично обяснение за това предложение е да се възпрепятства бягството на осъдени. В същото време обаче неокончателните присъди на съдилищата така или иначе стават достояние на осъдения, най-малкото, за да може да ги обжалва. Предложението звучи нелепо на фона на целия проект за закон, който цели повишаване на отчетността на съдебната система.