Съдебната реформа трябва да продължи въпреки ограниченията

Сериозната и резултатна реформа в съдебната система предполага комплексен подход - евентуално преструктуриране на държавните органи между трите власти - законодателна, изпълнителна, съдебна; промени в законодателството - устройствено, материалноправно и процесуално; административно-организационни мерки за по-ефективно осъществяване на правомощията на съд, прокуратура, следствие, полиция. Законодател, който заложи на такъв комплексен подход, ще осъществи в приемливи срокове задълбочена реформа на съдебната система, подчинена на единни идеи и принципи.

Решението на Конституционния съд ограничава възможностите реформата да бъде провеждана комплексно. Би било погрешно обаче тя да спре заради невъзможността да бъде осъществена по най-добрия начин. Реформата трябва да продължи в допустимите от решението на съда предели. Могат да се предприемат, например, промени в основния закон относно мандатността на ръководните длъжности по подобие на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор. Същевременно, при съществуващия конституционен модел, законодателят следва да продължи измененията в устройствените, процесуалните и материални закони, а защо не да подготви и нови Наказателен кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс, Гражданскопроцесуален кодекс и т.н.

Според някои политици от НДСВ това решение на КС предопределя необходимостта от разпускане на този парламент и провеждане на предсрочни избори за Велико народно събрание.

Решението зависи от волята на политиците. Ако считат, че в рамките на този конституционен модел не биха могли да осъществят промени за ефективно функционираща съдебна система, може би избори за Велико народно събрание ще се състоят. Не съм политик и не мога да давам препоръки. Значителното обедняване на държавата и на хората обаче ми се струва сериозен възпиращ фактор за тяхното провеждане.

По-важна според мен е волята да се изгради действена съдебна система. Въпреки създадените ограничения, е неприемливо да се изчаква ново подреждане на органите на държавната власт между законодателната, изпълнителната и съдебната, като абсолютна предпоставка за постигане на бързо и справедливо правосъдие.

Реформата, за която говорим, може да продължи и при възприетия през 1991г. модел за съдебната власт (включването на съд, прокуратура, следствие в нея). Ускоряване на производството по делата и приключването им в разумен срок може да се постигне с редица законодателни промени: чрез въвеждането на рестриктивни срокове за разследването; разтоварването на съда, прокуратурата и следствието от огромния брой дела със създаването на бързи процедури, присъщи на съвременните правни системи и на следосвобожденското ни законодателство; свеждане до минимум на възможностите за връщане на делата в предходен стадий; утвърждаването на състезателния съдебен процес и др.

Устройственият закон може да предвиди лимитирани срокове за осъществяване на правомощията на органите на съдебната власт, да създаде предпоставки за ефективни дисциплинарни процедури. Не трябва да се забравя, че законът има и дисциплиниращ ефект. Следва да се обмислят и такива законодателни промени, които да стимулират прокурора към пълноценно осъществяване на ръководството и контрола над органите на разследване - положение, закрепено в повече от двадесет разпоредби на НПК. Не е достатъчно законът да третира прокурора като "господар" на досъдебното производство, за когото разследват следователите и дознателите, без реални практически действия в тази посока. Прокурорът не трябва за първи път да осъществи контрол върху законосъобразността и качеството на разследването едва когато получи делото. Това е въпрос на съответни промени в Закона за съдебната власт предимно, в НПК, а също и на вътрешна организация в прокурорската институция. Наложителни са и редица промени в ГПК, създаването на Административнопроцесуален кодекс, приемането на нови материални и процесуални закони - все дейности по реформата, които макар и по-трудно, но могат да бъдат осъществени.

Да разбирам ли тогава, че за вас преструктурането на съдебната система не е толкова съществен въпрос?

Казах още в началото, че комплексно осъществяване на реформата е подход, който намирам за най-верен и поради това препоръчителен. Вярно е, че именно проблемите при осъществяването на функциите от органите на съдебната власт предизвикаха дебата за промени в конституцията и преструктурирането на съдебната власт. Винаги обаче съм се отнасяла много резервирано към предложения за преместване на прокуратурата в изпълнителната власт. Такова решение, по мое дълбоко убеждение, крие много опасности. Нека не пренасяме механично и безкритично решенията на други законодателства, като на Германия, Франция и други държави, в които прокуратурата е част от изпълнителната власт. Да не забравяме, че те имат трайно установени демократични традиции и наблюдаваната днес в тези правни системи ненамеса в работата на прокуратурата е резултат от продължителен процес. Твърде крехките демократични традиции у нас и изкушенията на всяка изпълнителна власт да влияе, да не използвам по-силния термин "контролира" прокурорската институция, поставя знак за внимание при обсъждането на тази идея. Съществува реална опасност недопустимо да бъде блокирана задачата на прокуратурата да следи за спазването на законността. Моето виждане е, че тя трябва или да остане в съдебната власт, разбира се, със съответни промени за контрол върху нейната работа, или да не бъде отнесена към никоя от трите власти, но със стриктен контрол от Народното събрание, като например с квалифицирано мнозинство да назначава главният прокурор, а той, от своя страна, ежегодно, а също и по конкретни поводи да бъде длъжен да се отчита пред Народното събрание и т.н.

В рамките на действащата конституция е възможно също да се обмисли моделът на структуриране на прокурорската институция - йерархически изградена или децентрализирана. Повечето европейски държави следват първия модел. Но има и правни системи, които приемат децентрализираната структура - САЩ, Великобритания, Италия. Има достатъчно аргументи за децентрализация на прокурорската институция без противоречие с основния закон, макар личното ми убеждение да е в подкрепа на европейския модел за централизирано изградена прокуратура, но при ефективни механизми за контрол върху нея.

През седмицата главният прокурор Никола Филчев отново пожела да се отчита пред НС след промяна в правилника на парламента. Каква фактическа стойност има това пожелание за отчетност, ако то се осъществи при сегашната законова и конституционна рамка?

Конституцията не създава задължение за главния прокурор да се отчита пред Народното събрание. Известно е правилото, че, което не е забранено, е разрешено. Следователно, ако главният прокурор пожелае и парламентът приеме това предложение, няма законова пречка той да бъде изслушан.

Когато говорим за толкова сериозни въпроси като реформата в съдебната система, считам, че е несериозно да се залага на личната воля на едно или друго лице от системата, независимо от поста, който заема. Важно е контролът между трите власти да е заложен в закона, да се прилага ex lege - по силата на закона. Идеята за контрол не може да зависи от волята на оглавяващия институцията в даден момент. Защото днес главният прокурор, например, иска това да стане. Така ли е било вчера? А дали утре друг на неговото място ще има същата позиция. Това са изключително важни въпроси, които трябва да бъдат решени със закон.