Съдебната власт на протест срещу опита на Горанов да я подчини чрез бюджета

Отпорът срещу министъра обедини в единен фронт съдии, прокурори и следователи

Министърът на финансите Владислав Горанов, сн. БГНЕС

Финансовият министър Владислав Горанов успя да предизвика невиждано единство сред магистратите, които се обединиха срещу идеята му политиците да определят всяка година заплатите в съдебната система. Петте гилдийни организации на съдиите, прокурорите и следователите заплашиха с общ протест, ако предложението бъде прието. Общата им позиция е безпрецедентна, тъй като магистратските гилдии никога не са успявали да постигнат съгласие по някаква тема. Това стана особено видно по време на дебата за конституционните промени и съдебната реформа. Сега заплахата на Горанов успя да ги обедини.

 

Проектът за държавен бюджет бе публикуван за обществено обсъждане в понеделник. През него Горанов формулира тезата си, че най-ниската заплата в магистратурата, която служи за база на всички останали възнаграждения, трябва да се определя всяка година от Народното събрание.

 

Така Горанов се опитва да саботира устройствения закон на съдебната система - Закона за съдебната власт. В него изрично е посочено, че основна заплата в системата е равна на две средни месечни заплати в бюджетната сфера. Висшият съдебен съвет (ВСС) единствен има право да преизчислява заплатите и то само върху тази обективна основа. Това е една от основните гаранции за независимостта на съдебната система от политическите власти.

"Длъжни сме да изразим масовото неодобрение, което това предложение предизвиква сред магистратската общност и да заявим готовността да прибегнем до форми на протест в защита на независимостта на съдебната власт и за отстояване на професионалните си права, каквито наши колеги от други демократични страни са използвали", се казва в писмото на магистратите.

Изпълнителната власт и Народното събрание нямат право по конституция да се месят в делата на ВСС. В чл. 117 ал. 2 от основния закон се казва буквално "Съдебната власт е независима". Следващата алинея прокламира: "Съдебната власт има самостоятелен бюджет"

През последните 25 години тази "самостоятелност" се разбира от всички управляващи само като отделна таблица, в която стои съдебният бюджет, но не и като истинска независимост.

Все пак никой досега не бе опитвал да отнеме правомощието на Висшия съдебен съвет да определя заплатите в системата.

Финансовият министър прави опит за "поставяне на съдебната власт в икономическа зависимост от ежегодно вземане на политическо решение", което е "грубо посегателство върху независимостта на съдебната власт", се казва в писмото.

Магистратите напомнят, че заплатите на депутатите, министрите, президента и на съдиите в Конституционния съд се определят по същия обективен критерий – средна заплата в бюджетната сфера. Това води до извода, че се прави целенасочено усилие за поставяне на съдебната власт на колене пред управляващите.

Магистратите информират останалите власти, че Горанов не може да извърши това посегателство, защото то противоречи на редица международни договори, по които България е страна. Те възнамеряват да информират незабавно международните магистратски организации, Съвета на Европа и на ЕС, ако предложението не бъде оттеглено.

Колеги, да съкращаваме

Безпрецедентната ситуация бе обсъдена на извънредно заседание на ВСС, който отхвърли всички предложения на Горанов като недопустими. Единственото градивно предложение в продължилата два часа дискусия бе на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който отхвърли идеята на финансовия министър, но същевременно заяви, че магистратурата не може да продължава по старому.

"Има нужда от бърз анализ на необходимата щатна численост на съдебната система и бързи мерки. Има места в съдебната власт, където работният ден приключва по обед, а уикендът започва в четвъртък. Има нужда от преосмисляне на военните съдилища, както и на специализираните съдилища. Последните бяха създадени с политически решения, които бяха наложени на съдебната власт и ние трябва да кажем доколко са били ефективни", каза Панов.

Правосъдният министър Христо Иванов каза на ВСС, че съдебната система не може да продължава да настоява за автоматично увеличение на заплатите, защото в един момент може да стане невъзможно да се финансират. Той призова ВСС да излезе с ясна програма за оптимизация на човешкия ресурс в съдебна власт.

Как се стигна дотук

До тази ситуация се стигна след близо година спорове между Владислав Горанов и ВСС. В момента заплатите в съдебната система са по-малки от това, което определя съдебният закон, тъй като не са актуализирани от три години. През това време средната заплата в бюджетната сфера се е увеличила с 12%, включително тази на финансовия министър.

На 17 септември ВСС взе решение да увеличи заплатите, но те могат да бъдат поддържани само до края на 2015 г. с реализираните икономии. Съдебният съвет поиска увеличение на бюджета на система с близо 50 милиона лева за 2016 г., които да гарантират новите заплати.

Министърът твърдо отказва да се съобрази и това личи от проектобюджета му. За 2016 г. Горанов предвижда общата сума за съдебната власт да се запази на нивата от тази година – 473 милиона лева. Това означава, че няма да има пари за новите заплати.

По-сериозният проблем обаче е, че финансовият министър иска да отнеме изобщо правото на съдебната власт да определя заплатите си.

Преди няколко месеца Горанов отговори арогантно и на напомнянето на ВСС, че Националната агенция по приходите буквално отказва да събира вземанията на съдебната власт, които са за над 740 млн. лв. Той обясни, че НАП има по-важни приходи за събиране и така отсвири българското правораздаване.

 

В четвъртък предстои поредна среща между ВСС и Владислав Горанов

Споделяне

Още по темата

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?