Съдебната власт незаконно използва GDPR за цензура, а бизнесът е подведен от консултанти

Съдебната власт незаконно използва GDPR за цензура, а бизнесът е подведен от консултанти

Засекретяването на информацията за осъдените и обвиняемите в съдебната власт е чиста проба цензура, защото европейският регламент за защита на личните данни (GDPR) не засяга съдебния процес. Това става ясно от изказването на председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов в понеделник.

 

След влизането в сила на GDPR (25 май) редица ключови институции в съдебната власт започнаха да изпращат абсурдни съобщения до медиите. Прокуратурата спря да съобщава кой точно е обвинен или арестуван. Софийският градски съд затвори базата си данни за търсене по имена, а Върховният касационен съд започна да съобщава за окончателно осъдените само с инициали.

 

Комисията "Антикорупция" скри напълно името и поста на земеделския министър Румен Порожанов, който е бил проверяван за конфликт на интереси. Това се случи, въпреки че Порожанов е публична личност и по закон не се ползва със защита.

 

Шефът на Комисията защита на личните данни не намира основания за подобно прилагане на регламента.

 

"Не мисля, че в момента тези действия на прокуратурата и на съда попадат в обхвата на Закона за защита на личните данни. Ясно казваме в регламента, че съдебните производства не подлежат на контрол от надзорния орган и не се прилагат законът и регламентът", каза още Караджов пред БНР. Той обясни, съдебният процес е публичен и цялата процедура до обявяването на краен съдебен акт не е обвързана със Закона за защита на личните данни.

 

Венцислав Караджов обеща редакции на остро критикувания проект за промени в българския проектозакон, свързан с GDPR. Той каза, че ще отпаднат минималните прагове за глобите, които притесниха бизнеса и медиите. Проектът въвежда минимални глоби от 10 000 лева при нарушения на режима за защита на личните данни. Това би имало тежък ефект върху малкия и среден бизнес, но буквално би парализирало по-малките медии, които ще бъдат държани под постоянен страх от непосилни санкции.

 

"В окончателните предложения, които ще изпратим на МВР, ще премахнем минималните санкции. Предложенията ще бъдат готови до 7 юни. Би било добре парламентът да разгледа и да се произнесе по промените в закона до края на юли", каза Караджов. Той призова гражданите и фирмите да се успокоят, защото, по думите му, новият регламент, освен че предвижда завишени санкции, няма да видоизмени начина, по който се обработват лични данни в България.

 

Той обеща да бъдат внесени и уточнения в проекта, свързани с работата на медиите, с които да им се даде възможност да обработват лични данни за целите на обществения интерес.

 

"Ще се опитаме максимално да дадем възможност на журналистите да обработват лични данни с цел именно постигане на обществения интерес за информираност. Така че да не изпадаме в ситуации, в които физически лица, които не желаят да бъдат обект на журналистически разследвания, да подават сигнали в комисията, тъй като общественият интерес за информираност надделява над индивидуалния интерес на личността", каза Караджов.

 

Европейският регламент GDPR прави изрично уговорка, че медиите не подлежат на огромна част от регулациите по закона. Сегашният български проект не прави подобно уточнение. Вместо това въвежда тежка процедура по преценка на всяка журналистическа публикация въз основа на 10 критерия дали не се нарушава регламентът за защита на личните данни. Освен това, българският законопроект създава риск от затварянето на публичните регистри, организирани да работят по единен граждански номер – Търговски регистър, Имотен регистър, базите данни на някои съдилища.

 

Според Венцислав Караджов българският бизнес се е паникьосал излишно от влизането в сила на GDPR: "Паниката, която се налага от консултантските структури и фирми, е изключително неприятна, защото бизнесът, който се оказа, че не чете разписаните норми и не го е правил в последните 15 години, очевидно се поддава на тази паника".

Още по темата
Още от България