Съдебни битки отлагат решението за АЕЦ “Белене“

Проектът за изграждане на АЕЦ “Белене“ навлиза в нова - “съдебна“ фаза. В нея “Националната електрическа компания“ (НЕК) и руският изпълнител “Атомстройекспорт“ (АСЕ) ще защитават своите взаимни финансови претенции пред арбитражните съдилища в Париж и Женева. Това става на фона на все по-голяма неяснота за съдбата на ядрения проект – рентабилен ли е, има ли пазар за електроенергията и способен ли е да си осигури финансиране различно от руското и от гарантираното от българския държавен бюджет.

Стартът на обявените юридически битки съвпада с изборите в България, както и с предполагаемото изготвяне на анализа на консултанта HSBC за целесъобразността и цената на АЕЦ “Белене“.

След като преди ден от НЕК съобщиха, че предложената от руснаците в началото на август “Пътна карта“ за реализацията на “Белене“ не може да се счита за правно обвързващ документ, в четвъртък НЕК информира, че “е принудена да предприеме действия за защита на своите интереси“ относно проекта АЕЦ “Белене“.

В края на миналата седмица представители на двете компании се опитаха да се разберат по претенциите, които имат една спрямо друга. В средата на юли АСЕ внесе иск срещу НЕК за 58 млн. евро в арбитражния съд в Париж заради поръчано , но неплатено оборудване за бъдещата АЕЦ. Българската компания пък обяви насрещни претенции за 63 млн. евро за договорено за изкупуване, но невзето старо оборудване от площадката на централата.

От съобщението на НЕК, разпространено на 18 август, става ясно, че на АСЕ и собственика ѝ “Росатом“ официално е било поставено условие да оттеглят иска си срещу НЕК в срок до 16 август, за да продължи работата по проекта “в конструктивен дух“.

Писмото до Москва предлагало в отговор на оттеглянето на руските претенции “до края на месец септември 2011 г., в дух на добра воля, страните да изработят график за уреждане на взаимните си финансови претенции“.

До края на септември изтича последното 13-то допълнение към споразумението за строежа на АЕЦ “Белене“ от 29 ноември 2006 г. До тогава трябва да се вземе и окончателното решение за строежа на АЕЦ “Белене и да се сключи основният договор с АСЕ за проектиране, доставка на оборудване и въвеждане в експлоатация на атомната централа.

Вероятно давайки си сметка, че българското правителство няма да рискува с окончателно решение по спорния ядрен проект точно преди изборите, миналата седмица руската страна поиска срокът да бъде удължен с 14-и анекс, до 1 декември.

От съобщението на НЕК в четвъртък не става ясно приемат ли предложението за удължаване на преговорите, но в това от предишния ден посочват, че вероятно поисканият от самата НЕК в 13-ото допълнение срок за договаряне няма да бъде спазен.

От НЕК обаче посочват, че до 16 август АСЕ не е изпратила отговор за оттегляне на арбиражния си иск. Българската компания “изразява загриженост, че такъв подход от страна на АСЕ не е от полза за развитието на проекта“.

Така държавната компания била принудена да предприеме действия за защита на своите интереси и на 17 август е изпратила писмо до Арбитражния съд в Париж. С него е поискала срок до 15 октомври, за да се запознае в детайли с документацията по делото, заведено от АСЕ.

“През следващата седмица НЕК ще представи адвокатската кантора, която ще защитава интересите ѝ в Париж. Едновременно с това компанията е във финална фаза по подготовка на документацията за завеждане на свой иск срещу руската страна пред Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева през септември“, пише в съобщението.

В него се посочва още, че “заведеният от АСЕ иск може да компрометира както взаимоотношенията между страните, така и проекта АЕЦ “Белене“. “В този смисъл, за нас оттеглянето на иска на база на нашите предложения, щеше да бъде доказателство, че АСЕ има интерес от по-нататъшното реализиране на проекта“, завършват изявлението си от НЕК.

Остават обаче висящи въпросите ще има ли отлагане на решението за АЕЦ “Белене“ за след изборите, дали до 1 декември британската банка HSBC ще е готова с анализите на енергийния баланс на страната и нуждата от нова ядрена мощност, на регионалния пазар на електроенергия, цената на ядрения проект и на произвеждания ток, както и дали съдебните битки няма да се превърнат в удобното извинение за протакване на ядрения проект, който вече навърви 31 години от първоначалното решение за реализацията му.