Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Съдебните разноски са нова преграда пред правото на информация

Допълнително се облагат граждани и журналисти за обръщането към съда

12 коментара
Съдебните разноски са нова преграда пред правото на информация

Последните години статистиката показва добра успеваемост на жалбите срещу откази на администрацията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в съда. Оказва се, че съдебните решения се изпълняват, а правителството се стреми да покаже желание за повече откритост.

 

Не на същото мнение обаче са юрисконсултите и адвокатите на общините и някои институции. Те са открили нова форма за натиск спрямо търсещите информация, този път – икономическа.

 

Все по-често в съдебните зали отеква искането им: "Моля да ни се присъдят разноските по делото". Не се свенят да искат пари нито от граждани, нито от НПО и журналисти, които упражняват правото си на информация по професия. Така например бе поискано съдът да осъди журналист на "Дарик" за юрисконсултско възнаграждение по дело, в което се оспорва отказ от информация, свързана с държавната субсидия за финансиране на политическите партии. Национално движение "Екогласност" беше осъдено да плати разноски за защита на държавата по дело, в което се поставя въпросът за подмяната на ядреното гориво на АЕЦ "Козлодуй".

 

Гражданинът Вилям Попов е осъден да плати разноските по дело срещу отказ на Министерството на отбраната да даде информация, свързана с броя на закритите поделения, въоръжение и техника, негодни или с отпаднала необходимост по видове и родове и др.

 

Изброените случаи са само примери, обемът на проблема е далеч по-внушителен.

 

Притеснителното е, че става въпрос за тенденция, тъй като до момента такива случаи бяха изключение. Сега обаче зачестяват.

Най-абсурден, може би, е случаят, в който архитект Калина Павлова от Варна е осъдена

да плати разноските за защита по ... производство по глоба за неизпълнение на съдебно решение

Заявителката е спечелила дело по ЗДОИ срещу кмета на Община Варна, като съдът е задължил последния да спази закона.

Жалбата, че това не е свършено и инициативата да бъде наложена глоба за неизпълнение на съдебно решение е отхвърлена, като тричленен състав на Административния съд във Варна "натоварва" госпожа Павлова с разноските.

Все пак става въпрос за т. нар. административно-наказателно производство, в което държавата в лицето на компетентните съдилища трябва да установи дали дадено съдебно решение е изпълнено или не. Ако не е изпълнено, се налага глоба по АПК. Ако е изпълнено, глоба не се налага. Откъде-накъде гражданинът трябва да носи финансовите тежести за гарантиране изпълнението на съдебните решения, не става ясно. Случаят е прецедент.

 

Ето и предисторията. По искане на омбудсмана за обявяване на противоконституционна на нормата на чл.143 от приетия през 2006 г. АПК Конституционният съд се произнася с Решение № 5 от 2007 по к.д. № 11 от 2006.

Атакуваната норма предвижда тези, които обжалват административни актове, да заплащат разноските на ответната страна (органи на държавата и общините), ако жалбата им не е уважена.

Конституционният съд отхвърля жалбата. Две години по-късно Върховният административен съд "бетонира" практиката, според която държавните институции могат да се "обогатяват" за сметка на жалбоподателите, с Решение № 3 от 2010 по тълкувателно дело № 5 от 2009. Според това решение жалбоподателите могат да бъдат осъдени без проблеми да платят и юрисконсултско възнаграждение, нищо, че такова никога не се заплаща на явилия се по делото юрисконсулт от учреждението, в което работи.

Тоест, за разлика от обикновения случай, тук няма да се възстановяват похарчени средства, а

държавата ще се обогатява за сметка на засегнатите от административните актове

Най-сериозният проблем е, че в тези решения на Конституционния съд и ВАС не се прави разлика между отделните категории жалбоподатели.

А не е ли резонно да се прави разлика между фирми, защитаващи интереси за милиони левове или евра и граждани, които защитават свои основни права? Когато пък става въпрос за правото на достъп до обществена информация, то самото му название подсказва, че не говорим само за индивидуално право.

Макар да се упражнява индивидуално, то е от обществено значение и затова в ЗДОИ се употребява терминът "обществена информация". Иначе какво излиза – хем заплащаме на държавата данъци, хем граждани и журналисти, дръзнали да искат повече прозрачност на публичните институции, биват допълнително "таксувани" за обръщането към съд. Сума, която дори не покрива някакви направени от държавата разноски.

 

На международна конференция през ноември 2011 в Полша се оказа, че в никоя от представените държави не съществува подобна практика. Навсякъде юрисконсултската работа се заплаща само веднъж – от държавния бюджет.

 

Новата санкция или новата форма на цензура пред упражняването на правото на достъп до съд, ако този израз е по-подходящ, заплашва да се превърне в сериозна пречка за упражняване на правата на гражданите в България, без за това да има оправдание или аналог в системите както на запад, така и на изток от нас.

*Авторът е ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация". Статията е публикувана в информационния бюлетин на ПДИ.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

12 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #12

    По-добре е парите да се инвестират в заплахи, натиск и ликвидиране на нагли магистрати. За толкова години видяхме, че увеличаването на заплащането на магистратите има изключително негативен ефект - самозабравяне. За децата дори е ясно, че правосъдието в България е меко казано неефективно. Вече ставаме свидетели на извращения - магистрати извършват груби престъпления, които после безсрамно и арогантно се неглижират от върховни състави, без да се притесняват от получената гласност. Време е някои знакови фигури да станат жертва на народния гняв!

  2. Катерина Джантова
    #11

    БЕЗУМИЕ е,ЛЕКОМИСЛИЕ Е,ДА ТРЪГНЕШ ДА ДОКАЗВАШ,ЧЕ ЧЕРНОТО Е ЧЕРНО,АКО НЕ СИ СИ ПОДГОТВИЛ ЕДНА БАЛА ПАРИ.............ТОВА Е !!!МОЖЕ ЕДНА ХИГИЕНИСТКА В СЪДА ДА ТЕ ОТКАЖЕ, ЕДИН ПЪТ ЗА ВИНАГИ, ДОРИ ДА СИ ПОМИСЛИШ ,ЧЕ СИ ПРАВ !!!САМАТА ,ГОЛАТА ИСТИНА Е.

  3. Катерина Джантова
    #10

    Е ,КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?!-БИЯТ ТЕ, И НЕ ТИ ДАВАТ ДА ПЛАЧЕШ - НЕДОБРОСЪВЕСТНИ ОБЩИНСКИ ЧИНОВНИЦИ СЪС СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ ПОЗВОЛИХА ПРЕЗ 2003/4г. -РЕАЛИЗАЦИЯ НА 2 НЕЗАКОННИ СТРОЕЖА,В ПРЯК КОНТАКТ С ЕДИНСТВЕНОТО МИ ЖИЛИЩЕ,КЕТО БЕ ЕДИНСТВЕНАТА АЛТЕРНАТИВА ЗА МЕН, И ТРИТЕ МИ ДЕЦА.ТАКИВА ЧИНОВНИЦИ ОТ ВЕЩИ ЛИЦА ДАДОХА ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ ЗА ДА ОНЕВИНЯТ ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ,И БРИЛЯНТНО СЕ СПРАВИХА -ЕВАЛА!!СЕГА ОСВЕН БЕЗ ПОДСЛОН СМЕ, И ДЛЪЖНИЦИ НА ВИНОВНИТЕ ЗА АДА, В, КОЙТО НИ ХВЪРЛИХА

  4. Анонимен
    #9

    Кво общо имат юрисконсултите и органите на изпълнителната власт със съдебната система я незнам?

  5. Иван Петров
    #8

    Летвата се вдига и хората от народа няма да могат да я преско4ат

  6. Анонимен
    #7

    Безобразната, нангла и тотално корумпирана съдебна система в България е независима, със собствен бюджет и си прави каквото иска независимо от правителствата.

  7. Анонимен
    #6

    Добра статия, ама няма кой да чете. Моето семейство беше осъдено да плати 500лв съдебни разноски на поземлената комисия, която трябваше да даде само един документ, а те не дадоха документа а ми се явиха в съда и ни осъдиха за това. Добре де, издаването на един доикумент толкова ли струва? 500лв? Ние търсихме писменно доказателство, а на нас не само че ни ни предоставиха такова, ами и ни осъдиха да платим разноските по несвършването на работата им. Съда в БГ е абсолютно беззаконие. Адвокати, юристконсулти, съдии - пълно е с ченгесари сред тях. Виждам че кода за сигурност под коментара е RELAX. Оххххх, да се смееш ли, да плачеш ли, ... не знам....

  8. Анонимен
    #5

    Пълно безобразие! Дано омбудсманът направи нещо!

  9. Анонимен
    #4

    Драги № 3,
    скандално е защото:
    - на юрисконсулта това му е работата и съответната институция така и така му плаща заплатата - това не са непредвидени свръхразноски, които съответният бюджет е платил заради правните прищевки на злия гражданин. Така се получава неоснователно обогатяване на държавата / общината - при много дела юрисконсултът й излиза без пари, даже може да печели от дела;
    - защото рискът да загубиш пари, особено с нашия непредвидим и формалистки съд, ще те накара да се замислиш, дали

  10. Анонимен
    #3

    Само загубилият делото плаща разноски. Не е ясно защо журналистите толкова много протестират, все пак става въпрос за случаите, в които не са били прави. Всеки си носи риска от предявяването на недопустими и неоснователни жалби, кое е чак толкова скандалното в случая?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.