Съдебните шефове с дипломатически паспорти и след края на мандата им

Петчленен състав на Върховния административен съд осигури право на шефовете в съдебната власт да ползват дипломатически паспорти и след изтичането на мандата им. Така правата на шефовете на ВКС и ВАС Иван Григоров и Константин Пенчев, на главния прокурор Никола Филчев и началникът на националното следствие Ангел Александров се изравняват с тези на президента, шефа на парламента, премиера, външния министър и конституционните съдии.

Съдът обяви за нищожни текстове от Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от Министерството на външните работи , приета с Постановление на МС. Съдът отменя като незаконосъобразни някои разпоредби по протест на заместник-главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Христо Манчев и жалба на Висшия съдебен съвет.

Съдебният състав на ВАС уважи протеста на заместник-главния прокурор, че в наредбата е допусната неравнопоставеност на трите власти - изпълнителна, парламентарна и съдебна.

Първата от атакуваните разпоредби предоставя право на дипломатически паспорти на президента и вицепрезидента на България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на външните работи и членовете на Конституционния съд след изтичане на пълномощията им, а втората - на членовете на семействата им.

Това са длъжности от най-високо йерархическо ниво от изпълнителната и законодателната власт, а Конституционният съд не е съставна част от съдебната система, отбелязват от съда. На органите на съдебната власт от първо йерархическо ниво обаче не е било дадено право на дипломатически паспорти след изтичане на мандата им.

"Непредоставянето на идентично право на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на ВАС, на главния прокурор и на директора на Националната следствена служба е съществено незачитане на самостоятелността и равнопоставеността на съдебната власт и представлява накърняване на авторитета на органите, осъществяващи правозащитната функция на държавата", се посочва в съобщението за днешното решение на ВАС, което не подлежи на обжалване.

Разпоредбите на наредбата в частта, регламентираща условията и реда за издаване на дипломатически паспорти, са приети при липса на материална компетентност и поради особената тежест на това нарушение следва да бъдат обявени за нищожни, посочват още от ВАС.

Съдът приема за основателно и искането да се обяви за нищожен и чл. 7 от наредбата, който предвижда, че дипломатическите и служебните паспорти се съхраняват от институцията или организацията, по чието искане са издадени.

Законът не делегира компетентност на МС да определя условията за съхраняване на дипломатическите и служебните паспорти, посочват от съда.

Съдебният състав обявява за нищожен и текстът на чл. 8 от наредбата, който предвижда срокът на валидност на дипломатическите и служебните паспорти да се определя от МВнР по молба на ведомството или организацията, по чието искане са издадени, а максималният срок за валидност да бъде срокът, установен в Закона за българските и българските документи и самоличност.

Протестът на заместник-главния прокурор е основателен и в частта относно искането за обявяване нищожността на текста от наредбата, който предвижда МВнР да издава дипломатически паспорти на лица, чиито служебни задължения включват изпълнение на специални външнополитически задачи - по преценка на министъра на външните работи, посочват от ВАС. Законът не съдържа норма, която предоставя на преценката на министъра на външните работи да определя лица, на които се издават дипломатически паспорти.

В случая с подзаконова норма се създава по същество правомощие на министъра самостоятелно да определя лица, на които да се издават дипломатически паспорти в разрез с предоставената изключителна компетентност за това само на МС, се отбелязва още в съобщението на съда.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?