Съдебният инспекторат бе попълнен по партийна директива

Депутатите успяха за по-малко от половин час в четвъртък да попълнят десеттe свободни места в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), осигурявайки небходимото според закона квалифицирано мнозинство от поне 160 гласа в подкрепа на всеки от избраните кандидати.

Въпреки многократните призиви за провеждането на прозрачна конкурсна процедура, идващи от Европейската комисия (ЕК), магистратската общност и обществото, парламентът демонстрира за пореден път, че взима ключови за съдебната власт решения чрез предварителни задкулисни договорки.

След като цял ден в сряда течаха совалки между парламентарните групи, сред които очаквано водеща роля имаше тази на ГЕРБ, номинирала 12 от общо 19-те кандидати, бе договорен следният сценарий: най-голямата партия излъчва четирима съдебни инспектори, а останалите – по един, с изключение на "Атака", която изобщо не издигна номинация.

Изборът в четвъртък премина изцяло по тази партийна директира, като депутатите дори не имитираха прозрачна процедура, отказвайки се от възможността за дебат преди гласуването. То бе предшествано единствено от поименно преброяване на присъстващите в залата, за да е сигурно, че за предварително набелязаните кандидати ще има достатъчно гласове.

Депутатите избраха 4 от 10-те предложения на гилдията

В крайна сметка партийните договорки за пореден път не се съобразиха с волята на магистратската общност, която предварително бе лансирала в Народното събрание общо 10-има от участващите в надпреварата кандидати.

От тях бяха избрани едва четирима – Лидия Стоянова (номинирана от ГЕРБ) и Теодора Нинова (номинирана от АБВ) от Върховния касационен съд (ВКС), предложени от техните колеги, Стефка Мулячка от Националната следствена служба, предложена от Камарата на следователите и номинирана впоследствие от БДЦ, както Игнат Георгиев, подкрепен от Реформаторския блок и издигнат от Асоциацията на административните съдии.

Останалите новоизбрани съдебни инспектори бяха изцяло партийни кандидатури, от които прокурорите и следователите бяха по двама, а съдиите – трима.

Почти единодушно в повечето случаи депутатите подкрепиха Генади Георгиев от Върховната административна прокуратура, Любомир Крумов от Софийския окръжен съд, Юрий Кръстев от ВКС (и тримата издигнати от ГЕРБ), Мария Нейкова от Софийската апелативна прокуратура (кандидатура на Патриотичния фронт), следователят Александър Мумджиев (излъчен от БСП), както и заместник районният прокурор на София Любка Кабзималска (предложена от ДПС).

Любопитен факт е, че Кабзималска бе номинирана лично от Лютви Местан, докато все още беше лидер на ДПС, но въпреки това партията на Ахмед Доган не оттегли подкрепата си за нея.

Кабзималска няма особен авторитет в юридическите среди, но за сметка на това получи важна роля в един от най-тежките скандали, забъркани от настоящия ВСС. През 2014 г. тя бе един от четиримата прокурори, свидетелствали срещу бившия съдебен кадровик Камен Ситнилски. Нейните показания послужиха за изгонването на Ситнилски от съвета, което бе част от разчистването на опозицията срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Кабзималска стана заместник-шеф на Софийската районна прокуратура малко след избора на Цацаров за ръководител на държавното обвинение.

Защо инспекторатът е важен?

Съдебният инспекторат бе създаден с предишните промени в конституцията през 2007 г. под натиска на Европейската комисия, но и досега не успява да оправдае очакванията. С непоследователността и избирателния си подход, с превръщането си на моменти в инструмент за саморазправа с неудобни магистрати, той си остана ключов елемент от мимикрията на реформи в съдебната система.

Причина за това донякъде са и правомощията му, ограничени засега главно до проверки по администрирането на делата и сроковете за тяхното разглеждане. Залог за бъдещето на съдебния инспекторат е проектът за нов Закон за съдебната власт, който бе изготвен от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов и все още не е внесен в парламента.

Този проект предвижда инспекторатът към ВСС да прави проверките за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи. Той ще трябва да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Ако законът мине, новата роля на инспекторите ще бъде на филтър за корупционните практики и зависимостите в съда и прокуратурата, който трябва да прочисти системата от "гнилите ябълки” и същевременно да я освободи от генерираното в момента от нея огромно обществено недоверие.

От друга страна, съществува рискът тази институция, избрана от най-силно политизирания орган - парламента - с мнозинство от две трети, да застраши независимостта на магистратите да решават делата по съвест и по закон. Заради всичко това изборът, пред който е изправено Народното събрание, е изключително важен. Вкарването на компрометирани фигури би компрометирало и бъдещата реформа.