Съдебният съвет прочете само похвали в доклада на ЕК

Който не работи, той не греши, това беше “неразумният” коментар на Висшия съдебен съвет за разсипващия доклад на Европейската комисия за неговата работа. Представляващият съвета негов член Соня Найденова за зае с нелеката задача да реагира на политическия документ. Тя се опита да изкара на преден план несъществуващи позитивни оценки на Брюксел и не отговори на въпроса за евентуална оставка на органа.

Найденова отчете от името на своите колеги напредък по работата със случайното разпределение на делата, дисциплинарната практика на ВСС, съдебната карта, електронното правосъдие, прозрачност при кадруването и други. Все области, за които критиките на ЕК са особено остри.

В отговор на въпрос на Mediapool дали ВСС ще си подаде оставката и дали съветът е чел един и същи текст на доклада като всички останали, Найденова каза: “Това е само първоначален прочит. Анализът ще продължи. Мисля, че сме чели едно и също нещо.” Тя не коментира и почти директното заключение на Брюксел, че ВСС вече не носи никакво доверие.

“Бих искала да го кажа, но не го казвам, защото надали ще се приеме като разумен аргумент от нашите външни партньори: Който не работи, не греши”, обясни Найденова.

В доклада се отбелязва още, че ВСС ще избере в четвъртък новия председател на Върховния касационен съд с компрометираната система за електронно гласуване. В отговор на въпрос на Mediapool дали още утре съветът ще се съобрази с една от критиките на Брюксел и ще гласува с бюлетини за шеф на ВКС, Найденова каза: “Ами ще разберете утре. Не мога да говоря за бъдещи събития.”

Най-общият коментар на съвета за доклада бе, че той дава “обективен прочит на състоянието не само на съдебната система, но и да държавата”. ВСС оценява документа като полезен за всички власти.

“ВСС приема отправените препоръки, що се отнася до неговите отговорности. Несъмнено, че има още много какво да се желае от нашата работа, но вярваме, че заедно с останалите власти бихме могли да постигнем по-голям напредък до следващия доклад”, каза Найденова от името на ВСС.

Според тълкуването на съвета проблемът на ВСС бил, че в условията на политическа нестабилност съдебната власт е работила непрекъснато, та затова е станала обект на “по-засилени препоръки”.

ВСС е успял да прочете “първоначално” в доклада похвали за взети “важни управленски мерки” като напредък по работата със съдебната карта и случайното разпределение на делата, напредък за решаване на проблема с натовареността на магистратите, по-ясни процедури за дисциплинарните наказания.

В доклада обаче пише, че ВСС не е успял да свърши нищо докрай. В него има критика, че ВСС е игнорирал въпроса със случайното разпределение на дела, както и че дисциплинарната практика продължава да бъде противоречива, защото не стъпва върху обективен анализ. Дава се пример със съмнителната законност на уволнението на члена на ВСС Камен Ситнилски.

Отделно Соня Найденова отбеляза, че европейските партньори на България са “забелязали важен напредък” с приемането на комуникационната стратегия на съдебната власт и по-прозрачния избор на шеф на ВКС. На този фон в доклада на Брюксел се казва директно, че ВСС продължава да кадрува непрозрачно.

Соня Найденова дори даде пример, че двамата кандидати за ВКС Павлина Панова и Лозан Панов са участвали в телевизионен дебат. Не стана ясно каква е заслугата на ВСС за това.

“Изразяваме надеждата си, че този доклад няма да се използва за задълбочаване на противоречията, а да се използва за постигане на съгласие за по-реален напредък на нашата страна”, допълни Соня Найденова.

През последния месец много от членовете на ВСС виждат някакъв политически заговор, който цели да им вземе постовете. С този аргумент се отбиват и критиките към тяхната дейност.

“В работата си сме показали, че няма да правим компромис с магистрати, за чиято почтеност има съмнения, особено, когато има съмнения за това”, декларира още Соня Найденова, въпреки множеството доказателства в обратното.

В доклада на Брюксел ВСС е посочен като отговорен за съдийските бунтове в София, за игнориране на проблемите със случайното разпределение на делата и по конкретно с делото “КТБ”. Посочва се и скандалът с “гнилите ябълки”, поставен на вниманието на широката публика от френския посланик Ксавие дьо Кабан.