Съдебно дело на Домусчиев създаде опасен прецедент в приватизацията

Спечелен от бизнесмена Кирил Домусчиев спор с приватизационната агенция относно ангажиментите му по сделката за придобиването на Параходство "Български морски флот" (БМФ) му спестява над 55 млн. лв. неустойки заради неизпълнение на сделката с държавата, натоварва ведомството със съдебни разходи за 3.7 млн. лв. и създава опасен прецедент за други компании, купили държавни активи, да не спазват поставените им изисквания. 

Става въпрос за това, че в началото на април 2017 г. Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата излиза с решение, с което позволи договорът за приватизация на БМФ да бъде променен, съобщи вестник "Капитал" в петък. Искането пред съда на собственика "Кей Джи маритайм партнърс", контролиран от братята Кирил и Георги Домусчиеви, е ангажиментът им от приватизационния договор да поддържат определен тонаж на корабите. Мотивът им е "стопанска непоносимост", тъй като корабният бизнес е изпаднал в криза малко след приватизацията на БМФ. Важно допълнение е, че в търговското право исковете за промяна на договори на база "стопанска непоносимост" са своеобразна екзотика, а когато става въпрос за приватизационни договори - пълен прецедент, който редактира закон, посочва изданието.

Искът срещу Агенцията за приватизация и е от юли миналата година. Арбитражът в състав Валентина Зартова, Станимир Цоцов и Дончо Хрусанов уважава желанието на корабособственика. Държавното ведомство ще трябва и да заплати и част от гигантските разноски на частната компания по делото - 3.7 млн. лв. И най-вече на собствениците на флота са спестени огромни неустойки от над 55 млн. лв., които иначе би трябвало да се платят през лятото на 2018 г. за неизпълнението на условията по приватизационния договор, пише "Капитал".

Това съдебно решение отваря врата и други приватизатори, изпитващи пазарни трудности, да пожелаят да променят ангажиментите си, поети пред държавата.

Седемдесет процента от БМФ бяха продадени през август 2008 г. на германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440.1 млн. лв. В края на август 2013 г. собственик на дружеството изцяло вече е вече българският партньор в сделката - "Адванс пропъртис", холдингът, обединяващ голяма част от бизнеса на братя Домусчиеви. Купувачът се сдобива с общ тонаж от търговски кораби 1.4 млн. DWT (дедуейт). Един от ангажиментите по договора е към десетата година след сделката купувачът да има 1.3 млн. DWT. Друго изискване е през 2018 г. средносписъчният плавателен състав да е 2360 души. Инвестициите пък трябва да са 779.9 млн. лв. в кораби. Трябва да падне и възрастта на плавателните съдове.

След сделката обаче започва световната икономическа криза и свиването на морската търговия. Индексите, които определят навлото на различните видове кораби, се сриват заедно с приходите и печалбите на корабособствениците. "От септември 2008 г. се забелязва значително влошаване на пазарите, като годината завършва при Baltic Handy Size Index (BHSI) от под 300 точки, при среден за 2008 г. от 1990 точки", което, преведено в пари, означава спад на тайм чартърния еквивалент от над 30 хил. долара на ден до под 4 хил. долара на ден, което е под стандартните дневни разходи", обясняват от компанията. Преди кризата обаче са направени много поръчки за нови кораби и те започват да излизат на пазара, като новият свободен тонаж не дава възможност да се възстанови навлото след края на пазарните катаклизми.

Осем години след приватизацията и две години преди да трябва да си плати неустойките пред държавата "Кей Джи маритайм шипинг" излиза с искане до Арбитражния съд договорът да бъде изменен така, че ангажиментът за тонаж да бъде намален от 1.39 млн. DWT на 880 хил. DWT, а средносписъчният плавателен състав - от 2360 на 803 души.

Ответникът Агенцията за приватизация прави възражение относно компетентността на Арбитражния съд да решава този спор, тъй като арбитражната клауза не включва спорове за приспособяване на договора към нови обстоятелства, като се позовава и на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който забранява предоговаряне на поетите с приватизационните договори задължения. Според юристите на ведомството въпросната "стопанска непоносимост" от Търговския закон е приложима само по отношение на търговски сделки, а не и за приватизационни договори, които нямат характер на търговска сделка, пише "Капитал".

Агенцията изтъква и аргументи срещу основателността на иска, като твърди, че не е доказано наличието на предпоставките на стопанската непоносимост. "От извършените следприватизационни проверки, както и от предоставените от ищеца отчети ответникът прави извод, че не отговарят на истината твърденията, изложени в исковата молба, че поддържането на средногодишния тонаж от 1.3 млн. DWT твърде много е обременило купувача, тъй като той до 31 януари 2015 г. е в неизпълнение на тази клауза и не е поддържал такъв тонаж", се казва в арбитражното решение. По отношение на икономическата криза от есента на 2008 г. Агенцията за приватизация казва, че тя се е предшествала от световна финансова криза от 2007 г. и ищецът е бил длъжен да предвиди субективното ѝ отражение върху дейността на БМФ и да прецени своевременно дали да участва в процедурата по приватизация на компанията. Ответникът смята още, че не е налице причинно-следствена връзка между световната икономическа криза от 2008 г. и задълженията на ищеца за инвестиции и средносписъчен брой на плавателния състав за 2016, 2017 и 2018 г., още повече че по искане на купувача агенцията е разсрочила задължението му за инвестиции за първия отчетен период на приватизационния договор, приключващ в края на 2009 г.

Съдът обаче не приема въпросните възражения. Съставът решава, че въпросният текст от Търговския закон за "стопанската непоносимост" е приложим и към приватизационните договори, тъй като те са били особен вид продажба със смесен гражданскоправен, търговски и административен характер.

По същество по искането за промяната на тонажа съдът се позовава на съдебната експертиза, сочеща за БМФ, че "налице е трайна тенденция през последните години за намаляване на приходите и на рентабилността" и непрекъснато снишаване на ликвидността, като нещата за дружеството се утежнявали допълнително от влошената политическа обстановка в районите му на корабоплаване: Кримска криза, търговските санкции спрямо Русия, напрежението в Близкия изток. Съдът не приема тезата на агенцията, че световната криза не се е отразила съществено върху приоритетния товар на флота - зърното, като това, че при него имало ръст на производството, било сигнал, че на пазара се формират излишъци, които не могат да се реализират чрез каналите на международната търговия.

Експертизата показва, че БМФ е нарязало на скрап повече кораби (по-голям тонаж) от предвиденото по бизнес план при покупката - вместо 46 са извадени 60 броя, като причините са високата им възраст, големият разход на гориво, намаленото търсене на въпросния сегмент кораби и съответно БМФ няма нужния тонаж.

Разиграни са варианти колко трябва да инвестира БМФ, за да го достигне. Сметките показват 259, 482, 638 млн. долара (в зависимост от това дали корабите са 5-годишни или ново строителство). Съдът обаче не ги приема, тъй като проблемът не можело да се реши без новите кораби да имат изгодна реализация на фрахтовия пазар, а както било установено, корабособствениците продължават да имат сериозни проблеми. Вариантът за "закупуване на нови кораби със средствата, получени от извадените кораби или допълнителни инвестиции, е твърде хипотетичен", пише още в решението, както и че допълнителните инвестиции ще доведат до преки финансови загуби за БМФ. "Инвестициите по приватизационните договори не трябва да се правят самоцелно", пише в решението.

Като заключение и след изчисляване на изведения от експлоатация тонаж и закупените нови кораби по ангажимента за инвестиции съдът излиза с решение изискането за тонаж за периода 2008 - 2018 да се намали на 907 хил. DWT.

Съдът обаче не приема другото искане на корабособственика - да се намали броят на персонала, въпреки че той е по-голям от реалните му нужди още повече след намаляването на тонажа. Един от аргументите на съда е, че за периода 2008 - 2013 г. плавателният състав е бил два пъти по-голям от този, реално намиращ се на борда на корабите, т.е. съдът решава, че за БМФ не е стопански непоносимо да го поддържа.

Или явно за арбитрите е нормално БМФ да изпълнява социални функции, но не и да покрие изискването по приватизационния договор за обем на флота. Нормално е явно и да се създаде опасен прецедент, който да повлече крак за изменение и на други договори, когато бизнесмените не са си направили добре сметката. Сега агенцията трябва да реши дали да обжалва постановеното от арбитрите пред съд, като има още два месеца да предприеме нещо, обобщава "Капитал".